Подземният вятър поставя началото

Ще се чатне ли читателят? Въобще. Какъв е сега пък този "подземен вятър"! Че днес светът е сбъркан от надземни и бушуващи. Не ветрове, а хали, виелици и бури. Малко множко му идва на хомосапиенса. И съвсем не са за поезия дните на протестни думкания и дюдюкания. От бащи, майки и деца. Затуй едно от тях надигна свой протест: "Откраднахте ми приказката!" А на мен, човекът отпреди - и поезията, и прозата!
Нека хронологизираме. Когато в началото на лятото издателство "Пропелер" пуска 4-ия том на събраните стихотворения и поеми на полк. Евстати Бурнаски със заглавие "Подземният вятър", надземните предпарламентарни и противоправителствени, тутакси следизборни хали, са в пълната си сила. Кому в ръцете да затрепти, чии погледи и умове "подземният вятър" да проветри"! А може би това съвпадение е най-сполучливото. За да припомни началото, да повтори - началото на протестите, не на платените думкания, поставя поетовият "подземен вятър".
Моят кумир, най-добрият поет на наборната войска, и днес неуниващият 91-годишен и вечен романтик полк. Бурнаски пояснява: "Най-добре "подземният вятър" е представен в пролога. Той "само в съня ти реве и свисти". Това е скритата, в онези условия, борба против неправдите." Читателят ще се догади за него и в епилога: "Подземният вятър буди зората..." И ще се наслади на словесната хармония в целия този роман в стихове. Където своенравният, симпатичен и недолюбван от командира на полка, капитан Драгичев, се влюбва в дъщеря му. И се женят. Което командирът не издържа. И... издъхва. Това e поантата. В която някои критици и нагаждачи прозират, и с право, себе си и истината. И се противопоставят и на автора, и на издателството. Притеснен, полк. Бурнаски се обръща към началника на Военното издателство: "Аз май Ви подведох. Сега какво ще правим?" "Ще я преиздадем!", в своя си стил прям и лаконичен е полк. Георгиев. Мелничарят си знае мливото!
И понеже на топа на устата е този най-добър познавач на военната проза и поезия, нека се знае - той е и автор на предговора. В който прави прецизен преглед на творчеството на полк. Бурнаски. А думите си полк. Георгиев не пилее, а ги кове: "Всяка своя творба Бурнаски носи в душата си, както се носи рожба. Той винаги е високоотговорен пред читателя... Единствен цензор за него е вътрешният му глас..." Като притурим, че коректор е Надежда Захариева, а художник - Митко Донев, камарата от знаменитости става пълна.
Авторът на предговора полк. Георгиев като че набляга повече на поемата, повестта в мерена реч "Любовта на лейтенанта". Полк. Бурнаски пък май повече си обича "Подземният вятър". Читателят от своя страна може да се наслади на "Едно танго за капитана", "Офицер", "Събудени очи", "Признание", "Ние, военните", "Офицерска жена", "Командир на кораб"... Най-хубавите стихотворения за моряци, артилеристи, граничари... са написани от офицера, ветеринарния лекар, поета полк. Евстати Бурнаски. Ето: "Морякът никога не мре!/ Той може само да отплава/ във вековечното море..." Или: "От рейда вече дават знак/ и Черното море е твое..." Ето го и артилериста: "Поискай, братко - ще изпея/ за онзи точен ураган/ на конната ни батарея.../ Остана само песента,/ а батареята я няма.../ И в дългата артилерийска зима/ ранено ехо, ехото зове..."
Не е възможно всички заглавия и всички най-хубави стихове да се цитират тук. Целият сборник се чете като песен. Но само още едно изкушение: "Ти, наша съвест, си остана песен/ за нивата и "Аления мак"... И "Признание": "И знам, че някога ще падне/ последният окоп на младостта./ Душата ми ще стане хладна/ от строгост и от самота.../ Горчилката не ме изплаши./ До дъно пих и се опих/ от снежното сияние на Рила,/ от мрачното величие на Ком!..." Поезия на екс.
Още веднъж да припомним. На протестиращите пред Народното събрание и на броящите дните им. Днес е лесно. Полицията те гледа и те пази. А през 1987-а и 1988-а в Русе и в градинката пред Централния военен клуб беше съвсем иначе. И цели осем години по-рано, през 1980 г., полк. Бурнаски възпя и Военното издателство пусна по книжарниците романа в стихове "Подземният вятър" - скритото име и същност на набиращата сили борба с "кривиците" на живота.