Станислав Владимиров:
Перничани са интелигентни и разумни хора
Всяка институция е силна, когато в нея има връзка между поколенията, категоричен е младият заместник-кмет на Перник
/ брой: 6
Станислав Владимиров е най-младият заместник-кмет на Перник. От началото на декември негов ресор са младежките и социални дейности, спортът и сигурността в общината. Завършил е Университета за национално и световно стопанство, председател е на младежите социалисти в Перник. Работил е в банковата сфера, както и на ръководни постове в пътно-строителния сектор и "Топлофикация - Перник".
Цитат:
Ако някой трябва да се реформира днес в България, това е българската десница
- Вероятно има хора, които са ви посъветвали да се откажете от поста си, защото сте млад или неопитен. Мислите ли, че може да се справите с отговорността, която носи един заместник-кмет?
- Не съм много млад. На 34 години съм и смятам, че това е възраст, която предполага определен житейски и професионален опит.
Много съм доволен, че след като получих магистърска диплома от УНСС, имах шанс да започна работа, която ми позволи да внинка в света на банковия и пътно-строителния сектор, както и в "Топлофикация"-Перник. Полезна за професионалното ми израстване бе и дейността ми в отдел "Секторни политики" към НС на БСП. За времето, което прекарах на "Позитано" 20, имах възможност да се уча от много опитни управленци, заемали високи постове в предишното правителство. Научих много покрай служебната си комуникация с Корнелия Нинова, секретар в ИБ на БСП, която отговаря директно за секторните политики. Особено интересна ми бе и работата в сектор "Регионална политика" под непосредственото ръководство на депутата от Коалиция за България Димчо Михалевски, както и комуникацията с ръководителя на отдел "Секторни политики" - Боян Чуков.
- Превърнало се е в клише твърдението, че младите носят промяната към по-добро. Така ли е, или е по-лесно да се следва статуквото?
- Винаги съм смятал, че младостта е носител на нови идеи и динамични промени. Това е така и в исторически план, но е в позитивна посока само когато е имало връзка между отделните поколения. Всяка институция е силна, когато пази във времето своята институционална памет. Мисля, че извадих късмет в чисто професионален план. Кметът на Перник госпожа Росица Янакиева за втори мандат оглавява нашата община. Това ме кара да се чувствам уверен и спокоен, когато търся нейния съвет и помощ в по-сложни служебни казуси. Аз се уча от нейния опит и се старая да съчетавам това с младежките ми амбиции и желание за добро професионално представяне. Не си въобразявам, че всичко мога и знам. Сигурен съм, че винаги мога да се облегна на опита на своите по-възрастни ръководители, колеги и другари от общината, както и на ръководството на пернишката партийна организация, която винаги е била благосклонна към младото поколение.
Живеем в изключително динамично време, промените ни съпътстват всеки ден, нямаме право да следваме статуквото. Лично аз съм привърженик на постепенните еволюционни промени, които водят към по-добро, а не на революционните. Постоянното надграждане е правилният път напред.
- Мнозина ваши връстници възприемат БСП като нещо морално остаряло или като носител на тежко бреме от миналото. Какво ви накара да се заемете с партийни дела и с политика?
- Не мисля, че са много връстниците ми, които смятат, че БСП е нещо, което е морално остаряло, още по-малко пък са тези, които я определят като носител на тежко бреме от миналото. Моите другари от Младежкото обединение на БСП в Перник определено не мислят така. Ако някой трябва да се реформира днес в България, това е българската десница. Тя е застинала в неподвижна и ретроградна поза още от началото на 90-те години на миналия век. Именно българската десница носи своето тежко бреме от изминалите 20 години. Не виждам финансово-икономическата криза, която се вихри в света, да е накарала нашите идеологически опоненти да имат по-модерно мислене. Днес, когато всеки ден ГЕРБ унищожава завоюваните социални придобивки на работниците на наемния труд, изключително актуални са социалистическите идеи, които изповядва БСП. Точно сега е необходимо да има повече солидарност между хората, както и да се помага на слабите и незащитените.
Избирането на председателя на БСП Сергей Станишев за лидер на ПЕС доказва, че партията ни е една от водещите социалистически партии в Европа. Трябва да си тотално необективен, за да твърдиш, че БСП е морално остаряла. Тя е една от модерните партии на европейската левица. Както споменах, проблем за България е сегашната десница. Именно тя вече е морално остаряла. Ще се радвам, ако час по-скоро се реформира съгласно реалностите на нашето време. Вярвам, че и в нея един ден ще се появят автентични реформатори и модерно мислещи политици. Демокрацията и интересите на България изискват това да стане час по-скоро.
- Не сте ли се изкушавали да заминете далеч от Перник, далеч от България... Какво ви накара да останете в родния град?
- Никога не съм се изкушавал да напусна Перник за по-дълго време. Това е моят роден град, градът, в който съм израснал. Тук е започнал моят съзнателен живот. Тук са моето семейство, моите приятели, моите съграждани. Общуването с всички тях ме зарежда с енергия, карат ме да се чуствам полезен. Срещите ми с тях ме обогатяват и всеки ден ми вдъхват кураж в моята работа. Често пътувам в страната, от време на време ходя и в чужбина. Всеки път се връщам с нетърпение в Перник, в моя роден град. В чужбина човек винаги е чужденец, а в родния си град винаги е свой. Разликата е огромна!
- Ще се опитате ли да върнете тези перничани, които вече са го напуснали?
- Ще се радвам, ако моите съграждани, които са в чужбина, се завърнат в Перник. Искрено ще бъда щастлив, ако завръщащите се намерят нашия град по-уютен и приятен за живеене, отколкото е бил преди. Необходимо е да се разкрият нови работни места и преди всичко - да се даде професионална перспектива за младите хора от Перник. Сега отговорността ни е още по-голяма, защото голяма част от напусналите нашия град ще се завърнат в България - в Западна Европа безработицата расте с всеки изминал месец. Необходимо да се мисли за трудоустрояването на тези, които предстои да поемат обратния път към родината заради кризата. Мечтая за деня, когато софийското метро ще има като част от направлението си спирките: Княжево-Владая-Перник.
- Кое е и най-хубавото, и най-лошото във вашата община?
- Труден въпрос! Перник е част от моя живот, той е станал като член на моето семейство. Нали разбирате колко е трудно човек да говори за своите близки, за своите роднини. За хубавото и лошото в тях.
- Какви са предизвикателствата пред младите хора в Перник?
- Перник е един от многото градове в България, затова и проблемите на страната са проблеми и на нашия град. Имаме едно голямо предимство - съвсем наблизо е столицата. Това е огромно предизвикателство и шанс за пернишките младежи. Освен достъп до по-големия трудов пазар, имаме възможност да повишаваме своята квалификация не само в Перник, а и в София. Всяка по-мащабна и рационална идея на нашите младежи може по-бързо и по-лесно да получи оценка и логистична подкрепа от институциите или от частния сектор в София. Столицата ни е отворен прозорец към ЕС и света, а Перник е само на 24 км от него.
- Млади хора, дискотеки... Няма как да не направим и връзката с прословутия пернишки винкел. Един от ресорите ви е и сигурността. Трябва ли тежка ръка в Перник, или...
- Перничани са като всички останали наши сънародници. Може би сме малко по-темпераментни и по-емоционални. Може би обичаме повече смеха. Разликата с други български градове е, че имаме изострено усещане към смешното. Много обичаме да се шегуваме. Що се отнася до прословутия пернишки "винкел", то той е част от нашия съвременен градски фолклор и елемент от спецификата на нашия хумор. В Габрово също обичат да се шегуват, но там смешното измерение е друго, просто различна местна специфика. Перник няма нужда от тежка ръка. Перничани са интелигентни, диалогични и разумни хора.
- Спорд вас хората заемат ли граждански позиции, участват ли активно в случващото се около тях, или са по-скоро само наблюдатели?
- Ние, българите, сме като всички останали европейски народи. Естествено е да имаме своите типични цивилизационни и културни специфики. Точно те ни правят уникални и неповторими в Европа и в света. От това, което знам и съм видял, смятам, че ние, българите, сме мислещ народ. Може би сме мечтатели малко повече от необходимото. Доверчиви сме и емоционални за сметка на своята рационалност. Българите, в частност перничани, имат активни граждански позиции по почти всички национални въпроси. А ние, младежите на България, сме една динамична част от нашето общество и това ме кара да бъда оптимист за бъдещето на страната.
- Много или малко е един кметски мандат?
- На този въпрос бих могъл да отговоря по-точно след четири години работа в общината. Моят мандат тепърва започва и едва в неговия край ще имам достатъчно кураж да ви отговоря с ясното съзнание, че думите ми ще бъдат подплатени с конкретен професионален опит.
- Един последен въпрос - къде се виждате след 10 години?
- Към днешна дата абсолютно сигурно и категорично заявявам, че и след 10 години ще съм активен член на Българската социалистическа партия. След това също. Израснал съм в семейство, което няколко поколения наред е живяло със социалистическите идеи. Където и да бъда, в това число и в администрацията, съм сигурен, че няма да загубя социалната чуствителност, на която съм бил научен от близките си и от моите по-възрастни другари. Всеки от нас винаги може да бъде полезен на своя народ, независимо от това къде е работното му място.