Националната телевизия "разсекрети" досието на американските бомбардировки на София

Като съвоюваща държава на страната на Хитлер през Втората световна война България "спечели" четири бомбардировки на София през 1944 г.: дневната и нощната на 10 януари, дневната на 30-и същия месец, заключителната - на 30 март. Като замисъл и изпълнение те бяха изцяло на обединената англо-американска бомбардировъчна авиация. Самолетите излитаха от бази в Южна Италия. Негово величество цар Борис III и Негова академична недосегаемост министър-председателят проф. Богдан Филов две години преди това бяха обявили от името на България война на САЩ и на Великобритания. Мотивът на българските държавници бе бойна солидарност с Хитлеровия Райх.
Как някогашните неща се представят в наши дни на уважаемите, но вечно доверчиви, телевизионни зрители? Светът е в историческа сесия по случай 70 години от Втората световна война - 1939-1945 г.

Не бяха минали и 15 години от Версайския мирен договор от 1919 г. и озлочестената, но натегната като пружина Германия започна да се готви за реванш. Хитлер застана начело на Райха и обяви отмъстителната си мисия: да накаже Франция и Англия, както и всичките им приятелски държави, виновни за Версай, Ньой, Трианон, Сен Жермен.
Като предястие през 1938 г. Хитлер глътна Австрия и взе под мишница през 1939 г. Чехия. Чешката оръжейна индустрия - по онова време три пъти по-голяма от италианската, разшири в небивали размери арсенала на фюрера. Понесен на крилата на успеха, той отвори на 1 септември 1939 г. война, като нападна гордата Полша, опиянена до забрава от собственото си величие. За две седмици й видя сметката. През зимата и пролетта на 1940 г. дойде редът на Норвегия, Холандия, Люксембург, Белгия и влюбената в модните си тоалети и парфюми Франция. Бързо, бързо знамето с пречупения кръст се развя над Айфеловата кула, а под сводовете на Наполеоновата Триумфална арка с тържествена стъпка дефилираше германската пехота. Англия, стаена зад Ламанша, вече бе поета от мастития Уинстън Чърчил с неговия "сто конски сили ум..." Америка, макар и разсеяно да наблюдаваше европейския боен театър, все повече се взираше чрез далекогледите си към басейна на Тихия океан...
Удивителна, зашеметяваща, изключително сложна картина за разгадаване от домоседящите и близковиждащи български политици. А те в лицето на цар Борис III, на министър-председателя Богдан Филов и на сбиротока депутати на 25-ото народно събрание бяха вече вперили очи в магнетичния Хитлер. И нетърпеливо чакаха да бъдат поканени на очертаващата се - както си представяха! - евро-германска трапеза.
Поканата не закъсня.
На 1 март 1941 г. - тези дни отбелязахме 70-годишнината на печалния юбилей - министър-председателят Богдан Филов подписа с германския външен министър Йоахим фон Рибентроп договор за присъединяване на България към Тристранния пакт.
Изневиделица за целия свят, но не и за вечните български политици, прибързани в решенията си, нетърпеливи като деца пред коледна торта, необразовани и смахнати мъже - озовали се случайно с държавното кормило в ръце. От Освобождението ни през 1878 г. до 1945 г., някакви си 67 години, държавните мъже на България хвърлиха тъй обичания от тях български народ в 6 кръвопролитни войни - средно почти на всеки 10 години!
Шестте войни отнеха живота на 250 000 млади български мъже, в перспектива и като генеалогия това са не по-малко от милион, милион и половина българи и българки, истинска тяга за нацията ни по нейния нелек път. Не броим материалните загуби, тъй като са неизчислими.
През 1941 г. войната набираше скорост, а пълзящите й пламъци обхващаха нови пространства. След ожесточен спор за надмощие в Далечния изток, Япония нападна, запомнете тази дата - на 7 декември, Пърл Харбър, Хавайските острови, "непотъващият самолетоносач на Съединените щати в Тихия океан". От солидарност, а всъщност от ламтеж на Германия за господство над света, Хитлер - запомнете и тази дата - четири дни по-късно, на 11 декември, обяви война на Америка. На 13 декември, три пъти запомнете тази дата - цар Борис III и министър-председателят Богдан Филов (да бъдат пресветли деянията им и нека кръщават повече улици и площади на техните имена!), подпрени и от мощно "Ура" на мнозинството на 25-ото народно събрание, обявиха война - петата след Освобождението от 1878 г.! Този път на Англия и на Америка. Истински апотеоз на безумието! Заканите, които изричаха народните представители и управляващите, бяха: "Ще им натрием носа, ще им дадем да помнят на подлите англичани и на мръсните американци! Долу Америка! Долу Англия!"
Англичаните и американците ни отговориха три години по-късно и отговорът се наричаше "10 януари 1944 г." - тогава София бе превърната от англо-американската бомбардировъчна авиация в българска Хирошима. Защото бяхме съюзници на Хитлер и вагон в неговия увеселителен влак, наречен "Нова Европа".
Въпросът, който още пари устните, е: Кой е виновен, кой сътвори всичко това, този ад? Националната телевизия даде оглушителен отговор: Сталин, демонът Сталин, онзи същият - Йосиф Висарионович Сталин.
Националната телевизия с генерален директор Вяра Анкова покани и предостави ефира си на двамина Бойкови общинари. Невежи като лебеди по история на Втората световна война, тези юнаци изприказваха колосални глупости:
- Бомбардировката на 10 януари, както и тези на 30.I. и на 30.III., били отдавна търсен шанс на известни стари български родове да покажат патриотизма си, тъй като изпратили своите чеда да станат летци. А тези чада достойно защитили българското небе, сваляйки безчет летящи крепости... Това не е най-голямата, но е първата, изречена от общинарите глупост.
- В ония дни и часове Радио Лондон отправило гореща молба към българските летци да не се хвърлят със самолетите си като живи торпили срещу летящите крепости, защото по този начин нанасяли непоносими щети на съюзниците... Това вече не е щуротия, а шедьовър на двамината глупаци от Столичната община.
- Най-страшни били т.нар. бомби-кандила, които се самозапалвали във въздуха и излъчвайки протуберансова слънчева температура, предизвикали стотици пожари... Прощавам на двамината това невежество. Ослепително светещите бомби-кандила не са никакви бомби, а магнезиеви кълба, които, падайки плавно и пръскайки хиляди лумена светлина, сочеха на нощните бомбардировачи земните цели, посоки и обекти.
Най-голямата глупост и историческа дебелащина, изречена от софийските общинари, беше, че бомбардировките на София не са дело на обединената англо-американска бойна авиация, а коварно подшушната заповед на демона на империята на злото Сталин. Двамата толкова се разпалиха, че "цитираха" негови думи: "Дайте да накажем тези българи, та хубаво да се позабавляваме."
С подобни тъпаци повече няма да се занимавам. Халал да са и на Бойко, и на Фандъкова.
На хилядите зрители, които обаче са чули лъжите им, ще кажа, че Втората световна война е документирана във всичките си панели и подробности. Американската енциклопедия "The second World War" е 100 тома. Мемоарите на Чърчил са 3600 страници, дипломатическата преписка между Сталин, Рузвелт и Чърчил изпълва 750 страници, има хиляди публикации, изследвания, мемоари и справочници. Подобна реплика, слова или изречения от Йосиф Висарионович Сталин няма!
Загрижен съм обаче за Националната телевизия. Щом тя може да сътвори подобна историческа нелепица за бомбардировките над София, няма гаранция, че на Девети май тази година, като честваме Деня на Европа, подчинените на Вяра Анкова няма да ни изненадат примерно със следните "исторически факти":
- На 2 май 1945 г. американски морски пехотинци, дислоцирани на самолетоносача "Мисури", са щурмували Райхстага в Берлин. Превзели са го и са развели на върха му американското знаме.
- На 6 август 1945 г. американският бомбардировач "Енола Гей" Б-29, пилотиран от Сталин и специално обучен съветски екипаж, излетял от базата на тихоокеанския остров Тининан и след шестчасов полет хвърлил атомната бомба над Хирошима.
Вяра, моето момиче, прекрасна беше като говорителка. Нямаш обаче познания и сетива за генерален директор на Националната телевизия.