Стоян Хранов:
"Левски" значи патриотизъм
От 1911 г. е замислено създаването на спортно дружество на името на Апостола на свободата, припомня дългогодишният председател на "синия" клуб
/ брой: 77
СТОЯН ХРАНОВ е роден на 29 юли 1942 г. в Божурище. Като малък мечтаел да стане авиатор. Баща му е бил летец и дори два пъти катастрофирал със самолет през Втората световна война. Хранов е инженер по образование, работил е в Столичната община. От 1976 г. е в управлението на Спортен клуб "Левски". Първоначално е бил зам.-председател на "синьото" дружество, а от 15 април 1989 г. до днес неизменно е негов ръководител. Член е на Българския олимпийски комитет, почетен гражданин на София. Т.г. СК "Левски" чества своя 100-годишен юбилей.
"Спортът не трябва да се използва за политически цели. В България намесата на политиката в спорта доведе до неговата разруха"
- Г-н Хранов, какви прояви са планирани във връзка с честванията на 100-годишнината на СК "Левски"?
- Те протичат през цялата година. Пикът ще бъде през май. Няма да спазим традицията да отбележим празника в НДК, защото той ще бъде затворен заради евроизборите. Предвидили сме обаче по традиция да поднесем цветя на мястото, където е основан "Левски". Това е градинката до 22-ро училище край НДК. Инициативният комитет е в процес на преговори за демонстративен футболен двубой. Водят се разговори с отборите на "Лацио" и "Бенфика", но засега всичко е под въпрос. Няма и място къде да се играе този двубой, защото клубният "Георги Аспарухов" е в строеж, а Националният стадион "Васил Левски" ще бъде в ремонт.
Миналия месец вече отбелязахме по подобаващ начин успехите на гимнастиците в "Левски". В зала "Универсиада" се бяха събрали всички "сини" светила на художествената и спортната ни гимнастика. През април ще се играе поредното "вечно дерби" в шахмата на 100 дъски в зала "Универсиада" между "сини" и "червени". Който желае, може да дойде да ни гледа, програмата е обявена.
- Какво е за вас "Левски"?
- Този спортен клуб е създаден преди 100 години от родолюбиви българи, истински патриоти. Това е в периода след войните, в които България доказа своя патриотизъм. Това са били войни за националното ни обединение. Една от формите за насочване на младите хора към тези изконни ценности е тъкмо спортното движение.
- Съществуваха спорове кога е основан синият клуб?
- Не искам да влизам в излишни спорове, още по-малко да ревизирам исторически факти. Мога да споделя, че зародишът е от 1911 г. Но учредяването по обясними причини става през 1914 г. При създаването на "Левски" в дружеството са били четири спорта - лека атлетика, плуване, гимнастика и футбол. Към днешна дата в спортното ни дружество се развиват 34 спорта.
В началото на миналия век в спорта се е влагало повече идеализъм и всеотдайност. Днес това май е останало на заден план. Затова в съвремието ни Общобългарският комитет "Васил Левски", чийто ръководител е Васил Василев, е подготвил своеобразен Етичен кодекс. Наричам го текстовете десет постулата на Апостола.
Ще накарам колегите и привържениците на "Левски" да разпространят този наш документ във всеки фенклуб в страната. Ще подпомогнем Общобългарския комитет "Васил Левски" в опитите му да възстанови в съвременен вид комитетите на Апостола в цялата страна. Но ще се пазим от политика. Ще искаме да обединим хората, а не да ги разединим.
Общобългарският комитет "Васил Левски" е създаден на 24 април 1991 г. и има за цел да развива идеите и политическото завещание на Апостола, да ги прилага, да се опитва да популяризира делото на Васил Левски и да направи всичко това, което Апостола е виждал като път за развитие на България, когато е вършил комитетската си дейност. Тези идеи са в най-висша степен демократични, общочовешки, с европейска насоченост. В тях се говори за демокрацията, за свободата на хората, за правата им. Председател е Васил Василев, а негов заместник е проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет в СУ "Св. Климент Охридски".
- Кога МВР влиза в "Левски"?
- "Левски" се е обединил със "Спартак" преди 46 години. Кварталите от "Подуяне" до "Кремиковци" и бившият Благоевски район, сега "Триадица", са били нашите райони. Повечето знаят, че в онези години столицата беше районирана. Преди 1989 г. спортът в България беше обществено-държавна структура и на ведомствено-териториален принцип съществуваха "Левски-Спартак", ЦСКА, "Славия", "Локомотив", "Миньор". Тази основа позволи на "Левски" да изгради стабилна структура, която успяхме да запазим и след промените от 1989 г.
- Г-н Хранов, вие сте ръководител на СК "Левски" от 1976 г. Доста олимпиади, олимпийски надежди и шампиони са минали през ръцете ви.
- Повтарям се, но... всеки състезател имаше средства за подготовка, утвърдена програма за тренировки и състезания, както и квалифицирани треньори. Ние, ръководителите на спортните клубове, се грижехме за тези неща. И държавата помагаше. Организацията бе обществено-държавна. Естествено, че парите са важни, но сега липсва работата сред децата, с младите състезатели, липсва масовият спорт. Моят колега Андрей Симанов - син на големия български баскетболист и педагог Петър Симанов, често казва, че аматьорският спорт дава доброто качество на професионалните кадри. Студентските шампионати в САЩ дават победителите, които после блестят в първенствата на НБА и НХЛ. Професионалистът не се ражда научен - той се създава. От масовия спорт - училищен, студентски, дори и работнически, ще дойдат новите български надежди в спорта.
Във Франция има 56 федерации, а в България - над 100. Всички обаче могат да видят къде е Франция в класациите и къде сме ние. Общината трябва да стане център на спорта, а държавата би трябвало да създаде правилата за работа и да се грижи те да се спазват.
- През 80-те години на ХХ век противопоставянето изток-запад е явно. Усети се и по Олимипийските игри. В Москва през 1980 г. Западът обяви бойкот, през 1984 г. в Лос Анжелис пък Източният блок върна жеста. Сега на Зимните игри в Сочи също имаше нещо подобно. А за Украйна и Крим какво да кажем...
- Спортът е световен феномен, в него се фокусират много погледи. Спортът не трябва да се използва за политически цели. В България намесата на политиката в спорта доведе до неговата разруха. Последните Игри в Сочи бяха организирани блестящо.
- Редица български спортисти станаха депутати и политици, в т.ч. и някои от най-прочутите фигури в "Левски".
- Ако един спортист е подготвен, учил е за политик, няма нищо лошо да се занимава с това. Но не можеш от студентската банка, от университета, залата или стадиона да се захванеш с нещо, от което не разбираш. Няма лошо един спортист да стане политик, стига да е учил за това, да е подготвен за това поприще. Преди години Нешка Робева беше депутат, Нонка Матова - също. М.г. плувецът Петър Стойчев беше спортен министър в служебното правителство, сега в Народното събрание е двукратният олимпийски шампион Таньо Киряков, а Илиана Раева създаде партия. Това са все легендарни спортисти и треньори, свързани с "Левски".
- Да поговорим тогава малко за футбол и някои ръководители на "Левски", които довчера бяха футболисти. Георги Иванов е чакан като месия на "Герена", но първият му опит като треньор и ръководител там не бе много успешен. Христо Йовов пък от терена стана спортен директор при "сините"...
- Страшно е, когато хора от спорта се карат. Това не помага. Видяхте докъде стигнаха в щангите, стрелбата, волейбола... И това е поради липса на правила, на недостатъчна подготовка да управляваш. И 500 кокошки да управляваш, трябва да имаш до себе си юрист, икономист, ясни и точни правила.
Лично мен ме боли от това, което се случи с Христо Йовов. Защо и как стана, не искам да коментирам. Що се отнася до Гонзо, той винаги е бил мъжкар и обича "Левски". Интелигентен и образован човек, който натрупа опит в "Черно море". За да бъдеш голям, е нужен характер. Георги Иванов-Гонзо го притежава. За съжаление в миналото стана жертва на експерименти. Първо трябваше да го изпратят някъде на обучение, а след това да го правят треньор и ръководител. Гонзо вече обяви, че след края на сезона се завръща в "Левски", но дотогава ще прави всичко възможно "Черно море" да играе все по-добър футбол.
- Какво е нивото на подготовка и обучение на българските треньори?
- Малко се работи за повишаване на квалификацията им. И тук системата беше разбита. След 1944 г. в страната се създаде Висш институт по физкултура "Георги Димитров". След 1989 г. той беше преименуван на Национална спортна академия "Васил Левски". И до днес това е една от най-добрите спортни академии. Възпитаници на ВИФ са правили и развивали спортове в много страни, особено от Латинска Америка - Тодор Симов на практика създава волейбола в Куба, а колегата му Тодор Матов полага основите на борбата във Франция. Един съвременен треньор трябва да бъде не само специалист в даден спорт, той трябва да разбира от медицина, физиология, педагогика, психология. Със съвременните технически средства комуникацията е по-лесна. Преди години нямаше компютри, използваха се записки, магнетофонни ленти и т.н.
- Заговорихме за Украйна. Помага ли, помагала ли е българската държава на нашите сънародници в Украйна? Поне в областта на спорта.
- Българите и там, и по света не получават достатъчно помощ от нашата страна.
- Кои са членовете на Инициативния комитет за честванията за 100-годишнината на "синия" клуб?
- О, много хора помагат според възможностите си. Аз, Константин Баждеков, Тити Папазов, Димитър Иванков сме част от този инициативен комитет.