Което ще става, ще става

Божидар Томов

Събираме се с едни приятели в една сладкарница и като няма за какво друго, говорим си за времето. Един каже едно, друг друго...
- Вали навънка - вика някой.
- Синоптиците казват, че ще спре - отговаря друг.
- Ти снощи къде слуша синоптиците? - пита трети. - В изтрезвителното телевизия няма.
- При нас в изтрезвителното ни доведоха един синоптик - отвръща онзи. - Жив! И той всичко ни съобщи. Циклони оттука, антициклони оттам и като замахна, за да покаже, събори пердетата.
От всичките на масата аз съм най-умен, понеже съм пенсиониран доцент. И поет-любител. Казах им стихотворението си: "Времето, времето,/ах, какво ще ни вземе то..."
- Това цялото ли е? - попита онзи от изтрезвителя. - Я ми го запиши.
Така си живеем, а в същото време животът навън продължаваше, т.е. времето течеше.
- Дааа - казахме няколко души едновременно - в интересно време живеем.
- Кое му е интересното? - попита най-тъжният от нас. - Погледнете колко струва един буркан кисели краставички! Аз в Париж съм купувал по-евтини кисели краставички.
    - В интересно време живеем, приятели - повтаря мисълта си онзи, който пръв преди малко е казал това.
- Да - съгласяваме се ние - циклони, антициклони, наводнения в Азия.
Но ние в Азия нямаме никаква работа, освен дето ходихме в Ирак да се бием, но аз лично не ходих. Мене сега и в Америка да ме карат да ходя - не! От една страна, искам да си видя внуците, от друга - ами ако вземе да се развали времето над Атлантическия океан? Аз не в Атлантическия, аз в Тихия океан не бих скочил, колкото и да е тих. Най-малкото, щото не мога да плувам.
- При хубаво време - обажда се един от нас - аз в Тихия океан бих скочил. Ама да плувам към България - в никакъв случай. Към Нова Зеландия бих заплувал, защото, чел съм, там даже нямало диви животни в гората. А у нас какво е? Ами аз тези, които познавам освен вас, все са диви животни. Да вземем за пример тъща ми...
Опитахме се да го спрем този, но той не искаше да спре.
Ако трябва да плувам в посока на тъща ми, аз направо ще легна да се удавя. В който и да е океан. Ама че тъща има нашият приятел... Ние, за да избягаме от нашите, най-много до Панчеревското езеро ходим. Ако, разбира се, е хубаво времето. Иначе си седим у дома и им викаме мамичко.
    От друга страна, времето е интересно само по себе си. Стават разни работи - бъррр-рум-бабабам! Аз невинаги узнавам за това, защото спя. Разбера ли, че се разваля времето в пряк и преносен смисъл, веднага си лягам, завивам се и започвам да спя. А като се събудя на сутринта - каквото станало, станало. Приемам го и очаквам вечерта синоптиците да ми кажат: циклони, антициклони и всичко, каквото ме очаква. Щото, което ще става, ще става...