Искаме да зарадваме България с победа

МИХАИЛ ТАКОВ е бивш български боксьор от ЦСКА, капитан на българския национален отбор по бокс. Сега е главен треньор на националните отбори по бокс за всички възрасти. Роден е на 9 август 1960 г. в София. Завършил е техникум по полиграфия в столицата и НСА "Васил Левски" с профил треньор по бокс и учител по физическо възпитание. Като спортист е носител на бронзов медал в категория до 71 кг от Световното първенство през 1982 г. в Мюнхен, ФРГ, на 3 пъти е носител на бронзов медал от европейски първенства, световен шампион за военнослужещи през 1983 г. Носител е на сребърно отличие от турнира "Дружба" в Хавана, организиран от страните, бойкотирали лятната Олимпиада в Лос Анджелис през 1984 г. Осем пъти е шампион на България. Треньор на годината за 1991 и 2012 г. Женен е, има две деца - Атанас и Михаела. Син е на известния български боксьор Атанас Таков, носител на купа "Странджа" през 1957 г. в София. Личен треньор на Кубрат Пулев, който в събота ще се боксира с украинеца Владимир Кличко в Хамбург.
 

"Имаме млади таланти, но трябва да се работи с тях"

- Г-н Таков, ще се присъедините ли към Кубрат Пулев, ще присъствате ли на мача му срещу Владимир Кличко?
- Да, заминавам за Германия и ще се присъединя към екипа, който подготвя Кубрат Пулев за мача му срещу Кличко. Помагал съм му, доколкото мога. Нямам право да съм край ринга, защото ще загубя правата си на треньор, но със сигурност ще съм близо до него. Лошото е, че организаторите не позволяват на български медии да присъстват на срещата. Все пак тя ще се предава по една българска телевизия. Стягаме солидна подкрепа за самия мач.
- Какви са шансовете на Кубрат?
- Съперникът му е опитен, от 1996 г. е професионалист, има 65 мача. Но Пулев има своите шансове, доста дълго чака подобен мач, половин година се подготвя за срещата. Приятелите на бокса, а и на спорта, знаят, че първоначално мачът бе предвиден за 6 септември, но се отложи. Мисля, че това бе много добър вариант и за Кубрат, защото така той получи повече време за подготовка. Опитът на Кличко в годините, в които тренира, му изиграва лоша шега в това, че не е сигурен в подготовката си. По мое мнение за много от нещата той не е сигурен, затова търси тази игра на нерви, в която да се опита да извлече дивиденти. Но мисля, че това е по-добре за Кубрат и го мобилизира повече за предстоящия мач. Във всеки стил на игра всеки противник има силни и слаби страни. Това важи и за двамата боксьори. Просто по време на мача, а и в подготовката за двубоя Пулев трябва да намери слабите страни на Кличко, като не забравя, че трябва да допуска колкото може по-малко грешки. Много ще се радвам, ако успеем да зарадваме цяла България. Така, както например го прави "Лудогорец". Дано зарадваме целия български народ с победа!
- Как оценявате тази игра на нерви в подобни мачове, не само в бокса, а въобще?
- Това е част от големия спорт. Когато силите са изравнени, психиката, тактиката, изненадата са компоненти във всяка спортна битка. Те могат да наклонят везните към победата.
- Ако не е тайна, кой финансира подготовката на Кубрат Пулев?
- Фирмата, която държи правата му и организира двубоя. Тя се грижи за финансирането на лагери, тренировки, намирането на спаринг-партньори, организацията по официални мачове.
- Ще има ли възможност загубилият да търси реванш?
- Да, това подробно е описано в договора. Загубилият този двубой, надявам се това да е Кличко, ще има възможност - след определен период от време и изиграването на определени мачове, отново да се изправи в подобен двубой.
- Българската държава помага ли с нещо в този случай?
- Не.
- Кога беше вашата първа среща с Кубрат Пулев?
- Беше доста отдавна, през 1993 г. Бащата на Кубрат и Тервел Пулеви е бивш боксьор. Той бе съотборник с моя баща. Когато Кубрат беше на 13 години, започнах да го тренирам. Той започна тренировки заедно с брат си Тервел.
- Как се разви кариерата на Кубрат?
- Още на първото състезание, боксираше в категория до 45 кг, спечели отличие. С всяка следваща година, с нарастването на възрастта, сменяше категорията, но неизменно печелеше медали.
- Няколко думи за кариерата му в националния отбор, опитите му за олимпийски медали.
- През 1998 г. го включиха в националния отбор на България. През 2002 г. спечели първото си голямо отличие - купа "Странджа". През 2005-а завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006-а - и на европейското в Пловдив. Участва и на летните Олимпийски игри в Пекин през 2008 г., но там имаше неудобен съперник - колумбиец, и отпадна още на старта. Няколко месеца след това обаче стана европейски шампион на първенството на Стария континент в Ливърпул в категория над 91 кг. След това стана професионалист и през 2011 г. спечели интернационалната титла на Международната боксова федерация в тежка категория, след победа над Травис Уолкър с единодушно съдийско решение. На 5 май 2012 г. победи украинеца Александър Димитренко и стана европейски шампион за професионалисти в тежка категория. После, на 29 септември, в Хамбург се качи на ринга срещу руския боксьор Александър Устинов в защита на двете си титли. Успя да нокаутира руснака в 11-ия рунд и да ги защити. Това му даде шанс да стане претендент за титлата световен шампион и да се изправи срещу Владимир Кличко. На 24 август 2013 г. победи по точки американеца Тони Томпсън. После, на 14 декември, Кобрата победи друг американец - Джоуи Ейбъл с технически нокаут и защити интернационалната си титла на Международната боксова федерация.
- Доста новости и правила се въведоха в бокса. Аматьорският бокс печели или губи от това?
- Прав сте, има доста промени. На първо място терминът "аматьорски бокс" почти излиза от употреба, вече се говори за различни версии на бокса, за полупрофесионален, професионален, женски. Не мисля, че боксът губи от това нещо, даже напротив.
- Какво смятате за навлизането на женския бокс? През 2012 г. в Лондон за първи път имаше жени участнички в олимпийския боксов турнир...
- Както казах, има доста промени, те са по-скоро положителни, отколкото отрицателни.
- Какво е мнението ви за академик Емил Жечев - българина, достигнал най-високите постове в йерархията на световния бокс, единствения участник в 12 олимпиади?
- Един достоен човек, който е бил мой преподавател в НСА, съдийствал ми е като състезател, разви кариера като ръководител в Международната федерация по бокс и в Европейската боксова асоциация.
- Преди години Серафим Тодоров се нахвърли върху него и Даниел Петров. Защо се стигна до тази ситуация според вас?
- Това стана след Олимпийските игри в Атланта, след тях Серафим Тодоров реши да се състезава за Турция. Това са минали работи, не би трябвало да се връщаме към тях, а да гледаме напред.
- Вие сте координатор на всички национални отбори по бокс на страната, как бихте определили отиващата си година за спорта бокс?
- Виждам доста големи таланти при подрастващите и при жените. Трябва да се работи с тях, за да се развиват и занапред. През следващата година предстои да сме домакини на европейското първенство за мъже през лятото. Все още не е решено къде ще го проведем. Възможността да се проведе в София, в зала "Арена Армеец" е най-вероятна, но не е изключено да бъде и някой от морските ни градове - Варна или Бургас, които са дали значителна част от най-добрите български боксьори.
- Федерацията помага ли, респективно държавата?
- Да, според възможностите си. Всеизвестна истина е, че без пари спорт не се прави.
- Вие сте "червен", цялата ви кариера е преминала в ЦСКА. Как бихте коментирали развитието на спортните дружества след промените от 1989 г.?
- След 1992 г. тези дружества минаха на самоиздръжка! Дали се справят? Всеки може да види хала им!