Яне Сандански: "Дружна песен днес да екне..."

Може без колебание да се каже, че архиерейският наместник на Мелник и председател на ВМРО в него отец Стоян Гайгуров (1847-1912), днес напълно забравен, е един от най-големите страдалци, които българската история познава. Преследван и измъчван е и от турци, и от гърци, които след трагичната му смърт оскверняват гроба му. Най-малкият от петимата му сина, 17-годишният Димитър, загива в сражение с "хиляден аскер" на 4 септември 1903 г. заедно с прилепчанина Спиро войвода - Славея, който го убива, за да не падне жив в турски ръце след тежко раняване. Поднасят завитата му в кърпа глава на горкия му баща, а той отсича: "Каквото е търсил, това е намерил!" На погребението му в с. Пирин заедно със загиналите под пиринския връх Кукла 15 четници, които с цената на живота си не позволяват на турците да пленят кервана с оръжие, за пръв и единствен път виждат "железния" Яне Сандански да плаче и да нарежда, като вижда, че няма кой да ги ожали: "Женете се, деца мои, женете се, момчетата ми, та да има кой на гроба ви сълзица да пророни." 

Двама от синовете на отец Стоян - Борис и Никола, доживяват до дълбоки старини и написват удивителни спомени, които не са публикувани. Сега се спираме само на една прелюбопитна тема, на която и двамата братя пишат - за социализма на Яне Сандански, който той отстоява и по време на Хуриета през 1908 г. За пореден път става ясно откъде идва омразата на ред буржоазни дейци от онова време, пък и от днешното, които го ненавиждат за това, че "желае да реализира в своя окръг едва ли не пълното економическо равенство на модерния социализъм", че е искал да въведе социалното равенство сред населението в Мелнишко още преди националното му освобождение. Само един красноречив факт от неговия социализъм в действие: От функциониращите през 1911 г. в Мелнишка околия 45 училища 43 са построени от Яне Сандански. А той се грижи за още 39 училища в околия Валовище и за още толкова в Петричко - общо над сто. И детски градини създава, в Мелнишко са 23. Вечерните и неделните училища пък за ограмотяване на възрастните - също задължителни, са стотици. Всички се учат, защото иначе ги чакат непосилни глоби и бой по мегданите на голо пред всички. Същото - ако не се къпят поне един път седмично, а не както е било от векове - от Великден на Великден.

А и от тая пуста завистчица българска той е на прицел от свои и от чужди - заради шеметната афера "Мис Стоун" с отвличането на мисионерката неговото име не слиза от първите страници на световния печат, особено на в. "Ню Йорк Таймс". А Яне едва е навършил тридесет години.

Текстовете, които днес публикуваме със съкращения, показват Сандански в една не докрай проучена светлина - като революционер във всичко, със сърце, препълнено с любов и отдаденост за обикновените хора. И те му се отплащат пребогато. Докато за "героите" михайловисти, екзекутори през 1923-1925 г., няма нито една народна песен, за Яне те са стотици и се пеят от мало и голямо и до днес. Гениалният Пею Яворов охарактеризира Яне така: "Човек слят с народа."

Из непубликуваните спомени на Борис Гайгуров:

Чакахме около един час. Слезе каймаканинът вече весел и ни съобщи, че Негово Величество Султанът е съгласен Турция отсега нататък да стане конституционна монархия. Зарадвахме се всички, почнахме да се целуваме, турци с българи, гърци и българи и турци, настана една небивала суматоха, всеки търси кого да целува.

Веднага в двора на казармата, единственото по-широко място в Мелник, загърмяха музики и тъпани, насъбра се целият град с жените и децата, поставиха се много маси с ракия и вино, всеки да пие безплатно, разиграха се няколко хора, смесени от турци, българи и гърци, и настана едно небивало увеселение. Гърмят свирки и тъпани и се чува само "яшасън хуриет", което значи - да живее свободата. Бяхме всички ентусиазирани до крайност, пък и бяхме малко пийнали. 

На другия ден, вече изтрезнели, се питахме дали това е сън? Да не е някаква измама? - вече се нарекохме всички "ватан кардаш" (отечествени братя), седяхме събрани българи и гърци и се чудехме как може без война, без кръв, да се дава такава свобода на народа. Но ето това е факт, ето турците се носят с нас вече като истински ватан кардаш. Съобщиха, че четите ще слязат от планината и ще дойдат да вземат участие в празненството. Сандански слезе в Неврокоп, а в Мелник слезе с четата си Георги Казепов. Четата дойде на коне, много спретната, добре облечена, с песента на труда: "Дружна песен днес да екне, да живей, живей труда". Сега вече нямаше никакво съмнение, че сме свободни граждани и главно равноправни с турците, вековните наши владетели.

Сандански от Неврокоп отиде в Солун, там бе тържествено посрещнат, а след това пристигна в Мелник, вече цивилен, без оръжие. Той бе едър, здрав, силен и респектираше със своята сила и мъжество. Типичен български войвода. Мелнишкият гражданин Георги Пейков даде вечеря в негова чест. На вечерята присъстваха 4 турски офицери и 4 българи: Сандански, Илия Даскалов, аз и Никола Темелков. На другия ден вечеря даде Манолис Кордуполос. Бяхме същите: 4 турски офицери и 4 българи. По едно време Сандански ненадейно повдигна въпроса за чифлиците. Той твърдеше, че при конституционно управление не могат да съществуват чифлици, понеже в тях ще има господари и подчинени, значи няма да има равенство.

Какви "ватан кардаш" могат да бъдат господарите и подчинените им чифлигари, земята трябва да се даде на тези, които я обработват, на беговете и пашите да им се заплати имотът (от комисия определена сума), а тази сума да се отпусне от държавата и после селяните на дългогодишни вноски да се издължат на държавата. Турските офицери останаха като попарени. Те твърдеха, че това са имоти, останали от деди и прадеди, че не е право така да ги насилваме и прочие. 

Понеже Сандански не знаеше турски и офицерите не знаеха български, аз и Илия Даскалов превеждахме на двата езика и така тази препирня продължи цялата нощ до разсъмване. Препирнята беше доста разгорещена, ние разбрахме, а също и турците, че Сандански иска да прокара още от началото социалистическото схващане и идеи, и очаквахме разтревожени края на този диалог. Когато вече станахме да си отиваме, Сандански рече: "Кажете на турците така - Който обича това отечество, да живее" и преведохме на турски. Останахме доволни от такава развръзка, а също и турците си отидоха спокойни и весели. Сандански успя да се постави така, че турците го уважаваха, по-право те се плашеха от него. Той не предаде оръжието си, а турците го смятаха за свой помощник при новото управление и му оставиха оръжието. В Западна Македония, за да обезоръжат народа, станаха сериозни инциденти, а у нас мина тихо, безмълвно, поради доверието, което имаха турците на към Сандански. Той умело използва това доверие. Издействува много стипендии за български деца, които отидоха в Цариград в най-разкошните пансиони, а други постъпиха в юридически факултети, почнахме да приготовляваме кадри, за да вземем всички държавни служби у нас. И ако имахме възможност това да продължи около десетина години, сигурно щяхме да управляваме Македония с наши хора - българи.

Личен архив на отец Ангел Столинчев от гр. Сандански

Из непубликуваните спомени на Никола Гайгуров

През тези весели празнични дни слезна от Пирин планина и влезна в града мелнишкият войвода Георги Казепов със своята чета на брой около 40 души.

Всички четници бяха на коне, с разноцветни домашни килимчета върху самарите на конете. Четниците бяха със своето оръжие - пушки манлихери през рамо, щикове и патрондаши; добре и спретнато облечени във формено бежово четническо облекло; с каскети на главата със същия цвят; на нозете цървули с бели навои, кръстосани с черни връзки.

Начело водеше четата, също на кон, войводата Георги Казепов. Щом четата [дойде] откъм реката, кръшна към града, хорово и громко запеха песента:

Дружна песен днес да екне,

песен, песен на труда.

на сърца ни да отекне

да живей, живей труда...

Четниците спреха и слезнаха от конете си пред къщата на търговеца Георги Коцев, който, вероятно предизвестен, беше приготвил богато угощение за тех.

...След известно време в Мелник пристигна Яне Сандански, посрещнат тържествено от българите. Сред посрещачите имаше и турски офицери и само един грък - Манолис Кордопулос. Той отседна в къщата на търговеца Георги Коцев, където бе уреден банкет в негова чест. На другия ден даде вечеря в чест на Сандански Манолис Кордопулос (единствения високообразован и висококултурен грък от гр. Мелник, който свърза живота си с ВМРО и загина впоследствие заедно с многото българи).

Но по-късно към полунощ... Сандански ненадейно повдигна въпроса за турските чифлици, поради което веселият непринуден разговор секна... От изказванията на Сандански гостите разбраха, че той предлага да се прекарат още от самото начало социалистически схващания и идеи, което личеше и по песента "Дружна песен днес да екне" (трудовия марш), който четниците на войводата Георги Казепов пееха, когато влезнаха в гр. Мелник неотдавна. 

Държавен архив Благоевград, ф. 355 К, опис 1, а.е. 9

Из Окръжно писмо от Управлението на Мелнишкия революционен район до селските организационни ръководители

Мелнишко, 25 юни 1905 г.

Окръжно

До другарите селски ръководители

В своите обиколки из района районната чета често пъти е имала случай да слуша оплаквания за насилствени омъжвания. 

Нейните изследвания показват, че в цялата Мелнишка кааза почти всички женитби са ставали и стават само съгласно волята на родителите. Бащата, лаком за пари, просто продава дъщеря си на оня, който ще му даде повече, продава я като крава или овца, без да я пита дали обича момъка и дали иска да се омъжи за него. А от това съвместният живот на насила омъжената жена и мъжа й става тежък, несносен, създават се семейни раздори и нещастия... Мъжът обикновено гледа на жена си като на купено работно добиче, обръща се почти всякога грубо към нея, псува я и често я бие; има жени осакатени от бой от своите мъже. Друго нещо, на което четата е обърнала внимание, е обстоятелството, че при годежа на момата се даряват сребърни пафти, кожуси (кюркове), ковани сребърни китки и други накити. Тие дарове струват най-малко 600 гроша и поради това родителите на сгодените са принудени да продават последния си вол, за да купят тие безполезни накити.

Управлението на района... подканва родителите да не омъжват дъщерите си насила - женитбите трябва всякога да стават по взаимно съгласие и любов между момъка и момата; да не се взимат никакви пари от момъка за момата; и както при годежа, тъй и на сватбата да не се даряват никакви накити. Оние, които не се подчинят на тази разпоредба, ще бъдат наказвани; а на ония бащи, които ще се заловят, че са зели пари за дъщерите си, при това се налага и глоба два пъти по-голема от земената сума - в полза на районната каса.

Друго нещо, на което Управлението иска да обърне сериозно вниманието на селските ръководители, (е) мръсотията, която владее почти всяка селска къща. Човек просто се гнуси да влезе в тия кочини, които носят името къщи. Стаите нечисти, таваните покрити със сажди и паяжина, съдовете немити; децата покрити с кал и нечистота. Въздухът станал отровен. И се чудят след това селяните защо децата им са тъй бледи, слаби, изпити и защо тъй често мрат. Те не знаят, че чистотата е здраве, а мръсотията болест.

Управлението на района, като желае да вижда занапред простота и скромност в носията и чистота в къщите, подканва десетарите да земат сериозни мерки против нечистотата и носенето на безполезни и глупави накити.

Поканват се другарите селски ръководители да прочетат настоящото окръжно на всички мъже и жени в черквата или училището и добре да им го обяснят.

Разбира се оние, които нема да се съобразят с това окръжно, трябва да се наказват.

С братски поздрав

За управлението подписал: Я. Сандански

Из резолюцията от Извънредния окръжен конгрес на Серски революционен окръг.

Пирин планина, 1 юли 1905 г.

...

2) Конгресът като взе под внимание идентичните заявления на всички представители за слабото умствено развитие и безграмотност на народа реши:

а/ първоначалното образование да бъде задължително доколкото е възможно, защото има центрове, дето не би могло да се отворят училища.

б/ да се съставят подвижни библиотеки главно с революционно съдържание, като не се игнорират и разните отрасли на науките.

в/ позиви, прокламации, окръжни и др. писмени организационни документи да се разясняват на прост и разбираем език.

г/ по възможност навсякъде да се отварят неделни и вечерни училища.

3) Предвид констатираната обща небрежност в хигиенично отношение реши да се издадат окръжни от районните управителни тела, които да се прочетат в черквите, със следното съдържание:

а/ къщите да се строят винаги под план и да се държат чисти

б/ къщите вътре да имат примерна чистота и наредба

в/ сметове, яхъри, кочини, курници и др. да се държат (вън) от стаите за живеене

г/ да се пази примерна чистота по снагата и дрехите.

С прилагането на това окръжно да се ангажират четите. Неизпълнителите да се предават на съдебните тела.

Яне Сандански, сборник с документи "Спомени", съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски, ИК "Синева", 2007 г. 

В сайта на ДУМА може да чуете народната песен "Ай провикна се Яне Сандански":

 https://youtu.be/M4suf3dw4zk