По стръмните стълби на поета

Епизодичните ми срещи с журналиста, публициста, поета Александър Ангелов винаги са ми доставяли удоволствие. Неговата ерудиция, непринуденото му чувство за хумор, артистичното му излъчване предразполагат към приятен разговор, независимо за какво става дума. Знаех, преди да прочета двата тома на "Моята Александрийска библиотека", че е журналист с ярко и запомнящо се перо и не предполагах, че е и поет с интересна и самобитна поетика, с нажежен емоционален градус, с открита и категорична нравствена позиция (без да е директно показна), непримирим с разпада на ценностната ни система и националната ни идентичност.
В "Шепа пепел от Александрийската ми библиотека" срещам различен Александър Ангелов. Емоционалната енергия, раздвижваща позаспали умове и съвест от предишните му творби, е отстъпила място на мъдрото смирение на духа изправен пред тежка битка с предсказуем край във времето (коя ли битка не е с предсказуем край). И неизбежната равносметка - съпътстваща битката - за придобито и пропиляно, за смисъла (и мъката) да създаваш, за да оставиш следа след себе си, "да дириш макар и малка ценност в пепелта, която се утаява след изгарянето на огъня".
Мисля, че независимо от всичко, в поета Александър Ангелов огънят продължава да гори, щом може да напише силно развълнувани и силно въздействащи с откровената си изповедност, и с философския промисъл за сътвореното в житието и битието, стихове. Стихове на хубав български език, с хуманни общочовешки послания за задаващата се глобална катастрофа, ако не успеем да се противопоставим на злото във всичките му форми, видове и измерения. И ако човечеството не погледне вътре в себе си и се огледа във "вътрешното си огледало", и съзре онези свои черти, които онагледяват цялостния му образ. Азът му. Голяма част от творбите на Александър Ангелов в новата му книга са отражение на вътрешния му портрет, чиито основи, характерни черти са пресътворени в стихове:

Десетилетия летях,
изкачвах се, катерих се,
пълзях
по стръмни стълби не веднъж на ден,
понякога от мисли осенен.
............
Общественик, администратор, учен,
даскал за студенти,
критик, писател,
журналист, поет...
Оставах само катерач заклет.

"Заклетият катерач" продължава, независимо че "гледа живота от ложа" да "крачи и добро и зло", защото "зрелището на живота", даже наблюдавано от ложа, си заслужава. И защото знае, че си струва да твориш - все някой в незнаен ден и час ще изрови зрънцето от пластовете пепел. Натъжиха ме стиховете на Александър Ангелов, но и ме просветлиха, защото мисля, че успях да се докосна до посланията му отвъд думите - не всичко в живота е тленно. Нетленното се създава от твореца и то остава да живее и след него, за да ни направи по-добри, по-мъдри и по-възвисени. И за да ни има.