Пет стъпки по пътя надолу

На 13 май в. ДУМА публикува моята статия "Предизборни пролетни надежди". В статията, като се основавах на резултатите от евроизборите през 2009 г. и парламентарните избори през 2013 г., както и на обоснованото предположение, че в предстоящите евроизбори ще участват значително повече избиратели, направих определени прогнози. Сметнах, че БСП и ГЕРБ, изравнили силите си, ще получат по пет мандата, ДПС поне два, България без цензура също два и Реформаторският блок евентуално един мандат. Застъпих и становището, че АБВ, "Атака" и НФСБ нямат никакъв шанс да получат и дори и един мандат.
Така прогнозираните резултати бяха, разбира се, изцяло хипотетични. Те бяха търсени в една достатъчно неясна ситуация. Не можеше да се знае какъв ще е броят на участниците в евроизборите, не можеше естествено да се знае и какъв ще е броят на избирателите, които ще застанат зад всяка една от участващите в евроизборите партии. Поради това статията ми завърши с предположението, че някои настъпили в последния момент размествания на социалните пластове биха могли да доведат до твърде неприятни за отделни партии изненади.

И изненади наистина има
 
Първата е твърде ниският брой участници в евроизборите - той падна дори под равнището на участниците в евроизборите през 2009 г. Тогава участваха 2 576 442 избиратели, сега гласувалите са около 2 млн. и 320 хил. Това доказа неспособността на партиите да мотивират собствените си избиратели да участват в тези важни за страната ни и за Европа избори.
Втората изненада бе високият брой избиратели, подкрепили ГЕРБ. Редица негативни процеси и явления в тази партия (наказателните процеси срещу Цв. Цветанов, очакваните наказателни процеси срещу Б. Борисов, бягството на депутати от парламентарната й група) даваха сериозни основания да се мисли, че тя в най-добрия случай ще получи 5 мандата. Получи обаче 6.
Твърде висок изборен резултат показа ДПС, но не бих казал, че той е изненадващ. ДПС не е обикновена партия. Тя е военизирана социална структура, изградена строго йерархически. В нея има хилядници, стотници и десетници. Хилядникът отговаря за няколко стотници, стотникът отговаря за няколко десетници и десетникът отговаря персонално за десет души избиратели. В никоя друга партия контролираният вот не е стигнал до онова високо равнище, което е достигнал той в ДПС. При това ДПС успява да осигури работа на всеки, който се обърне към него, и никой, който е член на ДПС, не може при никакви обстоятелства да бъде уволнен. Така хиляди български граждани чрез страха за хляба се оказват трайно привързани към ДПС, превърнало с в майка-хранилница.
Но най-неприятната изненада и преди всичко, разбира се, за левите избиратели, е сривът на БСП. Ако в миналите евроизбори БСП получи 476 618 гласа и 4 мандата, сега тя получи около 390 хиляди гласа. Така вместо очакваните 5, дори 6 мандата тя ще получи едва 4 - колкото и ДПС. Казвам изненада, но дали наистина този резултат трябва да е изненада за нас? Стъпка по стъпка БСП се смъкваше надолу, но доколкото смъкването бе един сравнително бавен процес, то оставаше незабелязано за обикновеното око. Ще си позволя  да посоча някои от основните причини, довели до оскърбително ниския изборен резултат за най-голямата лява партия у нас...
На първо място, трябва да се посочи зле избраната стратегическа линия на поведение. БСП  е по наименование социалистическа партия, но по същество е недотам социалистическа. В огромната си част членовете на БСП са действително  социалисти, т.е. убедени привърженици на социализма като по-съвършена обществено-икономическа система. Но БСП изостави борбата за социализъм, превърна се в част от политическата система на капиталистическа България и заработи по всички правила на тази система. Тя, разбира се, проявява висока степен на социална ангажираност, но за социалистите това не е достатъчно. Те искат една значително по-лява БСП и доколкото това не става, те започват да се оттеглят от нея.
На второ място, идва невсякога добре избраната  политическата тактика. БСП не е в състояние да упражнява сама държавната власт, поради което се нуждае от съюзник.

Такъв съюзник тя намери в ДПС

Но ДПС се отнася  към БСП не като към коректен съюзник, а като към своя патерица. Тя използваше БСП, за да решава своите, изпълнени с политическа корист, намерения. Тя натрапи на БСП случая "Пеевски", вредните последици от който бяха понесени изключително от БСП. Изобщо БСП носи всички негативи от егоистичното поведение на ДПС, което не знае мярка за своя неудържим властови апетит. Бе необходимо БСП да прояви повече сдържаност в отношенията с тази партия. Тя не биваше да си затваря очите за факта, че в някои райони на страната ДПС се държи като феодален владетел. Там българите, доколкото са останали неподчинени на ДПС, се чувстват като втора ръка хора. Малко от тези българи ще подкрепят една партия, която сякаш е забравила за тях.
На трето място, ще посоча липсата на достатъчно социалност в личното поведение на ръководните кадри на БСП... Неотдавна, следвайки някакво правило, заплатите на народните представители бяха увеличени с 350 лв. Това не биваше да се допуска. Хора, които имат претенцията да са излезли  от народа и да представляват народа, не бива да се отклоняват съществено от жизненото равнище на хората. Предложих на ръководството на БСП, без да се отменя съответното правило, народните представители от Коалиция за България да се откажат самите те от въпросното увеличение на заплатите и събраната по този начин сума да се представи на старчески или детски  дом. Но не би. Затвориха си очите за конфузията и започнаха да си получават парите, които им се "полагат". Така си и остана: за тях 350 лв., за хората - 5-10 лева. Че кой ще погледне със симпатия към тях?
На четвърто място, няма как да отмина
   
съвършено погрешната позиция

на БСП по повод свързаната с Крим криза в отношенията между Европейския съюз и Русия. Тръгна се от съвършено несъстоятелното разбиране, че за да си за Европейския съюз трябва да си против Русия. Това е просто непонятно. Отникъде не следва, че като сме за ЕС, трябва да сме безусловно против Русия. Нашите отношения с Русия не са плод на конюнктурата, а на вековни, исторически възникнали обстоятелства. В никакъв случай не биваше да се съгласим с налагането на санкции срещу Русия не само защото рискувахме да увредим собствените си икономически интереси, но и защото така влизахме в конфликт със съвестта на нашия народ, който не е загубил чувството си на благодарност към Русия - нашата освободителка от вековното османско робство. Наложително бе Сергей Станишев като председател на ПЕС да се противопостави на предприетите срещу Русия мерки. Крайно неприемливо бе и поведението на външния министър Вигенин, който побърза да замине за Киев и по този начин да придаде легитимност на едно твърде съмнително тъкмо по своята легитимност правителство (в което има откровени фашисти).  Убеден съм, че хиляди привърженици на БСП се отвърнаха от БСП заради това небалансирано отношение към Русия. 
На пето място, нека видим какви са имената, появили се в евролистата на БСП. Каквито и качества да имат, повечето от лицата в тази листа са напълно неразпознаваеми за обикновените членове на БСП. Ще си позволя откровеността да кажа, че не смятам тези 17 души за възможно най-добрите представители на лява България. В лява България има, убеден съм, десетки, стотици личности, способни да мерят ръст с всеки друг европеец. Искаше ми се нашите представители в Европейския парламент да са от такъв мащаб, че да мога с гордост да ги посочвам - това са нашите българи. 
Най-после ще се спра и на фактор, който се намира формално извън БСП, но който БСП не успя за съжаление своевременно да неутрализира -    

фактора Първанов и неговото АБВ

Няма как да не изпитваме срам от поведението на този човек. Той прояви небивала низост, забивайки настървено нож в гърба на БСП. Той отне от БСП тъкмо толкова гласа, колкото й бяха необходими за още един мандат. Който не е разбрал какво представлява този човек, той най-после, вярвам, ще го е разбрал. Първанов е вече политически труп, но още дълго, боя се, ще търпим неговото зловоние.
Загубата за БСП е тежка, което означава, че тежки следва да бъдат и изводите. Те трябва да се отнасят преди всичко до ръководството на БСП, доколкото всяка загуба има своите корени преди всичко в ръководството. Без да се намесват в работите на БСП, ще кажа, че БСП няма право на своеволие, защото нейните грешки пряко рефлектират върху съдбата на всички български граждани. Засегнат от нейните грешки се чувствам и аз.
Приключвайки, ще кажа, че бедата не е толкова в претърпяната от БСП загуба, колкото в надвисналата над нас тъмна сянка, наречена ГЕРБ. В тази партия намираме възможно най-неприятната комбинация - невежеството, събрано с простащината. Вижте само поведението на техния лидер, който веднага започна нагло да се разпорежда: този фалшив председател на НС, този фалшив министър-председател, всички тези във властта веднага да си отиват! Този човек няма и представа от държавноправни отношения. Той дори не може да осмисли "победата", на която се радва, пляскайки с ръчички. По последни данни ГЕРБ получава около 630 хил. гласа, което прави само една десета от общия брой български гласоподаватели, който възлиза на 6 533 228. На какво основание, човече божи, си позволяваш да искаш оставката на едно напълно легитимно правителство, избрано или поддържано с гласовете на повече от 1 млн. и 600 хил. български избиратели.

България потъна в срам

Не е бивало толкова много хора да застанат зад една толкова чужда на собствените им интереси партия. Но България трябва да е и силно обезпокоена. Тя трябва да види развилите с ГЕРБ профашистки тенденции, които са опасни не само за левите партии, но и за цялата демократична общност.