Крум Зарков: Чувствам се не асоцииран, а истински русенец

КРУМ ЗАРКОВ е роден през 1982 г. в София. Завършил е Университет Париж 1 "Пантеон-Сорбона", специалност Международно публично право и право на международните организации. Работил е в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 41-вото и 42-рото Народно събрание. Народен представител от "БСП за България" в 44-тото НС и зам.-председател на парламентарната група. Член е на ИБ на БСП. Владее френски и английски език. 

"Законодателството в този парламент бе абсолютно безобразие"

- Г-н Зарков, до парламентарните избори остава малко време, но хаосът с организацията продължава - не е ясно как ще се гласува, ще успеят ли всички да гласуват... Умишлено ли управляващите допуснаха този хаос?

- Има смесица между умисъл и некомпетентност. Некомпетентността се проявяваше в последните 4 години в законодателството по Изборния кодекс - всеки път, когато те го "отваряха", вместо да се реши даден проблем, се създаваше нов. Това ще се отрази и на организацията на тези избори. Като прибавим и специфичната обстановка покрай КОВИД-19, нещата стават доста сложни. Има и умисъл, защото, струва ми се, управляващите целенасочено се опитват да убедят хората, че тези избори са просто някаква формалност, която бързо трябва да премине, оправдавайки се с острата заплаха за здравето. На това БСП се противопоставя категорично. Тези избори, с всичките им предизвикателства, са шанс за качествена промяна, който като общество не може да си позволим да изпуснем. Убеден съм, че българските граждани в крайна сметка ще разчетат много добре залога на изборите и ще гласуват.

- Кампанията този път е по-различна, БСП е затруднена да провежда традиционните си срещи очи в очи. Успяхте ли да намерите подход?

- Искаше ми се да имам още повече възможности за срещи с хората, и то не само на организирани мероприятия, а на терен, както е модерно да се казва. Затвориха пазари, улиците се изпразниха, това промени нещата. Още в началото бяхме предвидили да използваме максимално социалните мрежи, залагаме много и на модерните методи на комуникация и кампания. Опитваме се не да правим само шоу, а да предаваме послания, да обрисуваме нашите идеи, да ги показваме на практика.

- Премиерът Бойко Борисов обаче води кампания от държавен джип, почти целият кабинет е ангажиран с предизборни мероприятия. Това ли трябва да се случва и може ли да бъде предотвратено за следващи избори?

- Повечето от изброените неща за нас представляват нарушение и БСП сезира съответните институции. Освен това обаче става ясно, че ГЕРБ залагат не на убеждението, а на властовия си ресурс, т.е. на силата, за да си гарантират подкрепа. Тук разликата между БСП и ГЕРБ е много отчетлива. Ние се опитваме да изградим заедно с гражданите общ проект за бъдещето, да им вдъхнем самочувствие и увереност, че утре ще бъде по-добър ден, а ГЕРБ казват: Само внимавайте да не стане по-зле. Те залагат на страха и демонстрират сила с всяко появяване. Казват: Вижте, в нас са и хлябът, и ножът, така че гледайте да не ни ядосвате. Колко пъти хората ще се хващат на тази въдица?

- ГЕРБ, особено през последната година, направиха интересни, но и спорни ходове в законодателството, в предизборната си програма отново говорят за нова Конституция. Каква е вашата оценка за законотворчеството в последния парламент?

- Може да прозвуча твърде остро, но законодателството в този парламент бе абсолютно безобразие! Не го казваме само ние като опозиция, констатираха го и международни наблюдатели. ГЕРБ представят като нова старата си програма, т.е. още от същото. Включително още фарсови, но в същото време опасни трикове, като този с Конституцията. ГЕРБ продължават да печелят време, за да останат на власт. Затова кръстихме нашата програма "С грижа за хората" като контрапункт на онази власт, която се грижи единствено за самата власт. Надявам се, че този път номерът им просто няма да мине.

- Стана ясно, че Лаура Кьовеши не приема седем от десет български кандидати за европейски делегирани прокурори. Продължават и критиките към въвеждането на т.нар. надглавен прокурор. Какъв е изходът от тази ситуация?

- БСП бе единствената партия в и извън парламента, която още в началото постави въпроса как се подбират евроделегираните прокурори. Никой друг не обърна внимание на този много важен въпрос. Това са онези прокурори, които ще излязат от опеката на главния прокурор, за да разследват и да проверяват как се харчат милиардите, които идват от ЕС. Сега има страшно амбициозна програма във връзка с преодоляване на въздействието на проблемите, създадени от КОВИД-19, и не може да си позволим тези нови средства да изтекат пак в джобовете на няколко човека. Единственото изказване по темата в парламента беше на Корнелия Нинова, която обясни, че процедурата, по която ще се подбират тези прокурори, ще доведе до нов международен скандал. Между първо и второ четене изготвихме предложения, с които да направим тази процедура така, че да сме сигурни, че хората, които ще пратим към Европа, ще получат одобрение. Не бяхме чути. Случващото се сега между Кьовеши и Висшия съдебен съвет по този въпрос е поредното петно върху международния имидж на България и поредният удар върху доверието, което гражданите имат към институциите у нас. Всичко това можеше да бъде предотвратено с добра воля и компетентност, БСП демонстрира и двете като опозиция.

- БСП често казва, че България трябва да се върне към принципите на правовата държава и демократичността. Какво залага предизборната ви програма в тази насока?

- След заседанието на 50-ия конгрес на БСП в партията бе създаден специален Съвет за правосъдие към Националния съвет. Той изработи амбициозна и подробна програма за осъществяване на реформа в сферата на правосъдието. Тя засяга абсолютно всички аспекти, за които се говори през годината, включително тези, които през лятото изкараха хората на площада. Те засягат главния прокурор и неговия статут; ВСС; антикорупционния орган; начина, по който се защитават човешките права и свободи в страната; начина, по който се законодателства... За всичко това сме изготвили мерки и нормативни промени, които ще направят така, че проблемите, за които се говори от години и се подхвърлят между политическите сили, да бъдат решени веднъж завинаги. Това ще стане в съответствие с международните стандарти, както и с искането на гражданите за прекъсване на двойния аршин и за равенство пред закона, т.е. за истинска правова държава.

- Какъв трябва да е следващият парламент?

- Това ще кажат хората. Иска ми се следващият парламент да е доминиран от представители на Българската социалистическа партия и в него да намерят място повече почтени хора.

- За втори път сте водач на листата в Русе, успяхте ли да станете "асоцииран русенец"?

- Чувствам се не асоцииран, а истински русенец, за което съм много благодарен и на русенската организация на БСП, и на русенци. Работихме много активно през тези 4 години. Отворихме се към хората, много добре сме приети като организация, не само аз като народен представител. Успехът на местните избори е доста сериозен показател - спечелихме кметската надпревара в Русе. Преди това имахме много добри резултати и на европейските, и на предишните парламентарни, и на президентските избори. Дошъл е моментът да затвърдим ролята си на първа политическа сила и в Русе, и в областта, което, струва ми се, е напълно възможно.

- С какво листата на "БСП за България" в Русе превъзхожда останалите?

- Може би с това, че е много балансирана и логична. След мен е председателят на партийната ни организация в град Русе, имаме представител на по-малките общини, силна гражданска квота... Балансирани сме и като специалности - аз съм юрист, Пламен Рашев е икономист, следва земеделец, представител на културните среди... Това са все сфери, в които Русе има силни традиции, застрашени от актуални остри проблеми. Имаме проблем и с въздуха, и с екологията като цяло, в листата има и учени от тази сфера, както и граждански активисти, известни с твърдите си позиции за чистия въздух и чистата среда. Докато изброявам всичко това, си давам сметка, че действително проблемите на Русе са проблеми и на цялата ни държава. Трябват ни ясни правила, справедливо икономическо развитие, чиста околна среда, култура и образование - това са нещата, от които всички области имат нужда.