Факторът САЩ, СССР и Англия за оцеляването на българските евреи

Никак не е добра 1943 г. за тъй самоуверената фашистка власт в България, начело с нейния фюрер цар Борис Трети. В пролетния български месец март вместо мартениците и цветята властва смъртта - изпратени са на изтребление хиляди мъже, жени, деца и старци, маркирани с жълта звезда. За да се случи това, необходимите закони и правилници се подготвят грижливо от две години. И са парафирани от царя, и са публикувани в "Държавен вестник", та смъртта и мъченията да изглеждат законни. Нищо, че са в остър конфликт с горката ни конституция. Съчувствие няма и към десетките хиляди изселени и страдащи от нечовешките ограничения в стара България, домовете и кварталите им се превръщат в гета. А на 4 март 1943 г. българското фашистко правителство започва депортацията към Треблинка на над 11 000 евреи от Беломорието и Вардарска Македония.  

Но и друго връхлита тъй чувствителния ни и плашлив цар - острото му политическо зрение не е могло да не зърне задаващия се край на хитлеризма и личния му неизбежен край. Признаци много, на първо място Сталинград. А и се оказва, че тия, уж безобидни, евреи имат могъщи покровители, които се отказват да действат повече "со кротце, со благо" и не се колебаят да обявят публично възмездие за отговорните за геноцида в България и изпълнителите му. Техните обвинения и предупреждения гърмят по целия свят. Гласовете на Рузвелт, Сталин и Чърчил е невъзможно да се заглушат с каквато и да е техника и цензура.

И царският тъст Виктор Емануил III ги върши едни! В телеграма от 16 март 1943 г., прочетена и от Борис III, пълномощният министър на България в Италия Дечко Караджов уведомява Богдан Филов, че Италия "не ще пристъпи към изселване на италианските евреи от Италия в Полша, но възнамерява да прибере в страната италианските евреи, живущи в Западна Европа..., защото не желае да подписва полица, която ще трябва да плаща скъпо утре". Ние ли сме били по-умни и състрадателни, като сме подписали "полицата"?!

Нещата стигат дотам, че САЩ и Англия искат да построят лагери в Турция и да приберат в тях тридесет и повече хиляди от българските евреи. А Рузвелт, като Чърчил и Сталин, заявява гръмогласно неведнъж, че българските управници след края на войната ще бъдат съдени като криминални престъпници. 

Сега някои обявяват царя за спасител на евреите. Този, който задейства с подписа си документите по унищожението им! Но защо извръщат глави от тях и сегашните ни висши управници. Нямало такива документи! Край на темата! И какво  страшно има в това да признаят, макар и с голяма горчивина и срам, че нашите фашисти (не благородният и дружелюбен български народ) са масови убийци. Така и днешните ни управляващи се нареждат в кафявите редици.

"VII състав на Народния съд", сб. с документи, Върбан Тодоров, Николай Поппетров, изд. "Изток Запад", 2013 г. 

Из "Декларация от 19.12.1942 г. на Информационното бюро на Народното комисарство на външните работи на СССР":

Людоедският план, изработен от Хитлер в началото на настоящата година, предвижда да се концентрират до края на 1942 г. в Източна Европа и главно в Полша около 4 милиона  евреи, за да бъдат умъртвени. Според сведения на Всемирния еврейски конгрес и на полското правителство, до този момент вече са избити много стотици хиляди мъже, жени и деца. Избиването им става с разстрел, с газови камери, с електрически ток и с просто горене в специални пещи или отравяне с помощта на киселини...

Тежка ще бъде наказателната ръка на народите, които ще отхвърлят от себе си гнета на немско-фашистките поробители. От възмездието не ще се изплъзнат нито управлявалата Хитлерова клика, нито подлите изпълнители на нейните престъпни кървави заповеди.

Из сборника с документи и биографични скици "Те, спасителите", съставител и издател Буко Пити, Тел Авив, Израел, 1969 г.

Камара на общините

Протокол, [от] заседание на 17 декември 1942 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАРОДИ

Г. СИЛВЕРМАН, постави на държавния секретар на външните работи въпроса дали е в състояние да направи някакво изявление относно плана на германското правителство за депортиране на всички евреи в Източна Европа, както и за избиването им до края на текущата година.

Г. ИДЪН, държавен секретар на външните работи: Да, господине... напоследък достоверни сведения достигнаха до правителството на Негово величество относно варварския и нечовешки начин, по който биват третирани евреите в окупираната от нацистите част от Европа.

Правителството на Негово величество в Обединеното кралство, след получаването на тази нота проведе съвещание с правителствата на Съединените американски щати, Съветския съюз и с други пряко засегнати съюзнически правителства. Бих желал да използвам случая, за да доведа до знанието на Камарата текста на следната декларация, която в момента се обнародва едновременно в Лондон, Москва и Вашингтон:

"Вниманието на правителствата на Белгия, Чехословакия, Гърция, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, САЩ, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, Съюзът на съветските социалистически републики, Югославия и на Френския национален комитет бе привлечено към многобройните доклади, получени от Европа, според които германските власти, незадоволяващи се само с лишаването на лицата от еврейски произход във всички територии, над които се е разпростряло тяхното варварско владичество, от най-елементарни човешки права, сега се провежда в изпълнение често повтаряната заплаха на Хитлер да унищожи евреите в Европа. Евреите от всичките окупирани страни биват прехвърляни при условията на неописуем ужас и бруталност в Източна Европа. В Полша, която се е превърнала в главна фашистка кланица, гетата, устроени от германските нашественици, биват систематично опразвани от всички евреи с изключение на малък брой високо квалифицирани работници, необходими за военната индустрия. Задигнатите от германците евреи изчезват безследно... Физически способните биват умъртвявани чрез тежък труд в трудови лагери. Недъгавите биват оставяни да измират от глад и студ, или пък биват умишлено избивани в масови екзекуции. Броят на жертвите в тези кървави жестокости предполага се да възлиза на стотици хиляди невинни мъже, жени и деца.

Гореспоменатите правителства и Френският национален комитет порицават остро таз зверска политика на хладнокръвно физическо отмъщение. Те заявяват, че подобни събития са в състояние да подкрепят решението на всички свободолюбиви народи да смажат варварската хитлеристка тирания. Те предупреждават тържествено решението си всички онези, които са отговорни за тези престъпления, че не ще избегнат наказанието. Също ще продължат да предприемат необходимите мерки за практическо постигане на тази цел."

Г. СИЛВЕРМАН: Изразявайки своята благодарност на уважаемия г. Идън за тази декларация, в която той даде красноречив израз на онова, което съвестта на човечеството има да каже по този въпрос, бих желал да го помоля да разясни два въпроса: първо, дали под фразата "всички онези, които са отговорни за тези престъпления" трябва да се разбира, че се отнася само за онези, които са издавали заповедите, нарежданията, или пък следва да се разбира и за включването на всички онези, които са били дейно свързани с провеждането на тези нареждания?

Г. ИДЪН: ... Току-що прочетената от мен декларация е международна декларация, одобрена от всички правителства, поменати в увода. Що се касае до отговорността за извършените престъпления, ще кажа с положителност, че намерението е щото всички лица, които могат с право да бъдат държани отговорни за тези престъпления, били те главатарите, или непосредствените виновници за тези издевателства, да бъдат третирани еднакво и да бъдат изправени да отговарят за деянията си...

Г. Клюз: Възможно ли е според вас, г. спикер, щото членовете на Камарата да изразят с мълчаливо ставане на крака своята подкрепа на този протест против отвратителните вандалщини?

Г. спикерът на Камарата: Това трябва да бъде спонтанен акт от страна на цялата камара.

(При тези думи членовете на Камарата се изправиха на крака и застанаха в едноминутно мълчание)

Телеграма

Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 27 март 1943 г.

До американската легация БЕРН (Швейцария), 765

С настоящето ви се нарежда да помолите швейцарското правителство да предаде на българското правителство, чрез своя пълномощен министър в София, който е натоварен да се грижи за американските интереси, че българското правителство е понастоящем заето с гонения против еврейското си малцинство и че то е докарало тези гонения до степента на изпращане евреите извън обсега на своята власт, в Полша, където те ще бъдат подложени на различни форми на жестокост, продиктувани от нацистката дегенерация.

При тези обстоятелства, правителството на САЩ привлича вниманието на българското правителство към гореизложеното и най-тържествено, в името на човечността и универсалните понятия на порядъчност, моли правителството на България да обсъди повторно линията на действие, която му се приписва, да прояви съжаление към страданията, които предизвикват прилагането в изпълнение на тази линия на действие на хиляди невинни хора и да разреши на тези евреи да отпътуват спокойно за онези неутрални страни, където биха били приети като постоянни или временни жители.

Телеграма

Министерство на външните работи, ВАШИНГТОН, 29 март 1943 г.

До американската легация АНКАРА, 288

По повод телеграмите, получени от консула в Истанбул, въпроса за евентуалното оказване на помощ на евреите от България и в териториите, окупирани от български войски, бе разгледан съвместно с г. Идън.

Постигнато бе съгласие за предприемането на две мерки:

1. Съвместен протест от американското и английското правителства, посредством швейцарското правителство, до българските власти срещу гоненията на еврейското малцинство в България и по-специално срещу изпращането на евреите вън от пределите на България, в Полша.

2. Спешен апел до турското правителство да приеме тридесет хиляди или повече евреи, които биха напуснали евентуално България, ако им се разреши да сторят това.

... Що се касае до втората мярка, в предложението се предвижда строежа на един или няколко малки лагера някъде в Турция, които да приютят тези бежанци. Американското и английското правителства ще дадат уверения на правителството на Турция, че разходите по евакуирането и поддържането на бежанците ще бъдат заплатени от тях, и че двете правителства ще доставят на Турция необходимите или допълнителни припаси за изхранването на бежанците. Двете правителства ще репатрират бежанците след войната.

Шифрована телеграма от пълномощния министър в Анкара Сава Киров до Министерството на външните работи...

Анкара, 10 май 1943 г. №75

Съветникът при тукашното Германско посолство ми съобщи, че англичаните били поискали от турското правителство да разреши преминаването през Турция на 20 000 евреи от България, които щели да бъдат събрани в лагер край Истанбул и пренесени по море към  Средния изток. По липса на параходи, обаче, англичаните били помолили турците да поискат съгласието на румънското правителство за наемането на два румънски пътнически параходи, които се намират в Цариградското пристанище. Такова предложение било наистина предадено преди две седмици в Букурещ, но до сега е останало без отговор... Разбрах, че германците не биха одобрили подобно масово изселване на евреи.

Киров

Из сборника с документи"Оцеляването 1940-1944", съставител Давид Коен, Изд. център "Шалом", 1995 г.:

Телеграма на американския консул в Истанбул до Държавния департамент за подготвяното унищожаване на еврейското население

... Истанбул, 23 март 1943 г. [превод]

Политиката на българското правителство по създадения от сам[ото] него еврейски проблем в последните няколко дни ясно се насочи към отстраняването на еврейското население. На закрито заседание на верните парламентарни поддръжници на правителството мин[истър] Габровски съобщи, че правителството, като не е могло да устои на натиска да обяви война на Русия, прие германския натиск да ликвидира еврейските общности.

Берн

NA DS.874.4016/68. Telegram R 28

Из предаване на радиостанция "Гласът на Америка": предупреждение, че след свършването на войната българските управници-антисемити ще бъдат съдени

... 3 юни, 1943 г., 20.00-20.15 часа

Известия идващи напоследък от неутрални страни съобщават, че една нова вълна на антисемитизъм е заляла размътените мозъци на софийското правителство. Героите от софийските нощни заведения намират да покажат геройството си против беззащитното еврейско населениеЕ Ние сме заявявали много пъти, че всички престъпления на българските хитлеристи към еврейските малцинства в България и окупираните страни ще бъдат строго и индивидуално наказвани... Цивилизованият свят, обаче, отминава действията на българските водачи само с възмущение и отвращение. Тези техни деяния не представляват желанията на българския народ. Тези действия на българските водачи внасят само безчестие и позор на самите управници и техните имена са заклеймени наедно с имената на други водачи, които представляват най-гнусното, което е съществувало под широкото небе през всички времена...

Българският народ не трябва да бъде заблуждаван от своето правителство и своите водачи, защото иначе... ще бъде горчиво и жестоко разочарован след свършването на войната. Президентът Рузвелт заяви вече няколко пъти, че тази война не се води за черните очи на фашистките правителства в Германия и България. Ние с днешните водачи на тези хитлеристки и фашистки правителства компромиси няма да правим. Тези, които днес управляват България, не ще я управляват, когато войната се свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки. Зад тези думи стоят 100 000 американски аероплани и 10 милиона американски щика.. Ние не ще губим време да убеждаваме престъпници в това що е добро и що зло. Ние не сме управители на изправителни домове. Времето на увещанията мина. Сега ще говорят нашите бомбардировачи и нашите броненосци. Хитлеристите и фашистите разбират отлично този език. Впрочем този език, който те познават - отсега нататък само на този език ще приказваме.

ЦДИА, ф. 178, оп. 5, а.е. 339, л. 7-8

"Обречени и спасени", сб. с документи, Българска академия на науките, ИК "Синева", 2007 г.:

Из  ПРОТОКОЛ №6

Заседание на Св. Синод на 22.VI./9.VI.ст.ст./1943 г.

НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Св. Синод прочете следното изложение:

... Предизвиканата с това писмо конференция стана на 15 април в Царския дворец "Враня", в кабинета на Негово величество, под лично Негово председателство... И започна Негово величество с тия "няколко думи", които продължиха повече от половин час. Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух всъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух в голяма степен се ДЪЛЖИ и сегашният световен катаклизъм. Вярно е, че някои от големите народи добре използуват събраните с тоя спекулативен дух богатства за еврейството. Други, обаче, от европейските народи са се уверили вече, че еврейската спекулация е фатална спънка за свободното тяхно духовно културно и национално-стопанско развитие. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от влиянието и експлоатацията на еврейството, толкова по-скоро и по-здраво ще се засилва и укрепва тяхното национално чувство и тяхното родолюбие.

PS. Народният съд през 1945 г. осъди фашистките престъпници, виновни за гоненията над евреите. Върховният съд през 1996 г. отмени присъдите...