Да си учител в Раднево
Градът посрещна 15 септември с много цветя, а училищните му проблеми са като в цялата страна
/ брой: 212
На 14 септември в Раднево първото нещо, което биеше на очи, бяха цветарските магазини - отрупани с пъстроцветие, пред което родители и деца избираха най-хубавото "за утре" - всеки за своя Учител. В първия учебен ден всички обичаме учителите. А в края на първата учебна седмица стоварваме върху тях отговорността за всички грехове на образователната ни система, на нейното управление и на цялото ни общество.
Как да се повиши авторитетът на учителската професия - това бе първият кръг от въпроси, който ден преди първия звънец поставиха директори и учители от различни поколения в миньорския град, в дискусия по инициатива на кандидата за кмет от БСП Иван Кънев. Явно, най-много ги боли, че
учителската професия запада
че учителят се е превърнал в буфер между деца, родители и институции, а призванието на педагога не намира обществено признание. Да си учител в днешно време никак не е лесно, а заплащането продължава да е ниско и затова, както навсякъде в страната, така и в Раднево, става все по-трудно да се намерят млади учители. По-възрастните се пенсионират, а няма кой да поеме щафетата. Младите висшисти, които завършват педагогически специалности, рядко се насочват към училището, пръсват се към всякакви занимания, които носят по-високи доходи. А тези, които все пак стават учители, пристигат неподготвени за практическите неща в професията, един план не знаят как да направят, казват местните учители.
Според националната статистика в момента учителите на възраст до 29 години са около 2000 за цяла България, а тези над 55 години, които в близките години ще излязат от системата, са близо 13 000. Нека "нагоре" да се чуе, че има спешна нужда от промяна, защото липсата на учители
ще стане национален проблем
подчертават учителите от града. Съвсем наскоро млада учителка напуснала заради двойно по-висока заплата в мини "Марица-изток", които са край града. А директорката на 6-о ОДЗ Иванка Райкова по време на самата дискусия получи обезкуражаващо известие - млада педагожка от Стара Загора, току що назначена на мястото на пенсионирана колежка, помоли по телефона да бъде освободена от работата във филиала на детската градина в с. Полски градец, понеже транспортът дотам се оказал много труден. Това се случва ден, преди да започне годината! А закрие ли се една детска градина, отваряне няма, казва Райкова. Шесто ОДЗ има филиал и в с. Ковачево, където са записани 6 деца. В община Раднево, която има около 20 000 жители, влизат 21 селища и докато за учениците от тях решение има - събират ги в някое от средищните училища, за малчуганите в детската градина изход няма. Дали не е възможно и малките да бъдат превозвани до средищно заведение, когато в него има условия за това, чудят се директорите на детски градини. Те недоумяват защо детските градини не могат да кандидатстват с проекти в различните програми на МОМН, както това е предвидено за училищата.
Тъкмо в детските градини, които по закон са на общинско подчинение, проблемът с материалната база стои най-остро. Оборудването и инвентарът в тях са на 30-40 години - същите, които са били при създаването им. А в такава "опърпана" обстановка как се прави модерно образование, как се чувстват децата, как се чувстват учителите, питат риторично самите те. И добавят: "Непрекъснато ни се казва: "Търсете спонсори", но това не може да е единственият начин да се поддържат детските градини. Благодарни сме на спонсорите, но не може непрекъснато да се просят пари". В трагично състояние е и професионалната гимназия по рударство - сградата тъне в разруха, цялата материална база е в окаяно положение. А гимназията би трябвало да захранва с кадри мините в района. Неизвестно защо училището не взема мерки - да влезе например в преговори за осигуряване на средства за ремонт и обновяване на базата с мините или с ТЕЦ "Марица-изток", които всъщност са потребителите на обучаваните в нея професионални кадри.
Трябва да се започне веднага поне от една детска градина, да се ремонтира тя и да се обнови, следващата година да се обнови втората и т.н, смята Иван Кънев, който дълги години е бил общински съветник. По думите му току що от мини "Марица-изток" по концесионния договор са преведени на общината 900 хил. лв. Разпореждането било веднага, "по стахановски", те
предизборно да бъдат разпределени
по обекти и дейности, за които ще бъдат похарчени (сегашният кмет Юлиян Илчев е кандидат на ГЕРБ за изборите). Но вместо да се обновят детските градини например на общинския съвет се предлагало в града да бъде построен открит фитнес център, редом с няколкото традиционни.
В община Раднево училищата не са малко - 4 основни, едно СОУ и професионална гимназия по рударство. Учителите в един глас твърдят едно и също - има проблем в общуването с родителите. Сегашните майки и татковци са поколението, което израсна при демокрацията, по времето на митингите. Голямата част от тези родители не се интересуват от обучението на децата си, не идват на родителските срещи, много по-лесно се разбираме с бабите и дядовците, те имат друго отношение, разбират що е отговорност, твърдят учителите. Според тях много е трудно да бъдат убедени родителите, че подготовката в предучилищните групи е много важно нещо. Семейството е абдикирало, прехвърля всички отговорности на учителя, детските градини се приемат като заведения за отглеждане на децата, а отношението към детските учителки е обидно - като към детегледачки. В 6-о ОДЗ от около 136 семейства, които са дали децата си там, едва 30 проявявали отговорност към тях.
При по-големите ученици е още по-зле - разрешавало им се всичко, което поискат, без всякакъв контрол, в 3 часа посред нощ по улиците се чували крясъци и врява на групи деца от VI-VIII клас. От друга страна, донякъде разбираме родителите, казва Диана Христова, също директор на детска градина. В немалко семейства и двамата родители са безработни, не могат да покриват ни данъци, ни такси, едва осигуряват прехрана за децата си. Други пък работят по цял ден, в мините особено работата е тежка, общуването с децата е на заден план. Трудният живот се отразява във взаимоотношенията в семейството и с училището, казва Диана. Но без да си съдействаме,
без да си помагаме взаимно
с родителите, с общината, с министерството и без обща грижа за децата, не може да се постигне нищо, повтарят педагозите.
Всъщност в средното образование отделните проблеми са взаимосвързани, няма проблеми "на парче". И всички те рефлектират в учителя. Разбира се, по време на срещата разговорът се завъртя и около кривиците в самото образование. До болка познати проблеми, които учителите в цялата страна от години поставят. Например за хорариумите в горните класове - задължителната подготовка по математика е намалена на два часа седмично; за физика, химия, биология има един час; в IХ клас обществените науки са сведени до час и половина. МОМН обяви, че започва пренаписване на стандартите за учебно съдържание и на програмите, но самите учители нямат никаква представа кой и как ги променя. Тях просто никой не ги пита за нищо, нито ги осведомява. Въвежда се целодневно обучение, но далеч не навсякъде има условия за това. По-лесно е в училищата, които са в села, но в едно от основните училища в Раднево например децата учат на две смени, столът е полуразрушен и храненето не може да се осигури.
Оказва се също, че в някои училища не са дадени уж задължително отпусканите от държавата три допълнителни възнаграждения годишно за учителите и това се обяснява с делегираните бюджети - ако в училището са останали пари, бонусът зе изплаща, иначе - не. В единственото СОУ в града пък паралелките са големи - до 30 деца, а заплащането на учителите е същото, както в училища, където в един клас има много по-малко ученици. Препълнените паралелки са плод на въведените делегирани бюджети, които принудиха директорите да пестят от всичко, казват педагозите. Но качеството не бива да е за сметка на количеството, категорични са те и дават пример, че в САЩ да речем учителят обучава в клас не повече от 15-16 ученици. Прави впечатление съобщеното преди дни, че в МВР да речем средната заплата е около 1000 лв. и има специален план за поетапно повишаване на заплащането от 2013 г. Или че земеделското министерство похарчило спестени 4 млн. лв. за луксозни коли. Дали учителите не заслужават държавата да направи план за поетапно увеличаване на доходите им или пък излишъкът от бюджетни пари, който се появява в разни министерства, не може да се пренасочи за материалната база на училищата? Или за квалификация на учителите, за която тази година са предвидени смешните 300 хил. лв. общо за страната. А за учебниците педагозите очаквано се опълчват срещу пускането на неограничен брой по всеки предмет, както предвижда МОМН. Нека да има дори няколко комисии за оценяване на кандидатстващите учебници, но накрая да се приема само един - най-добрият.
Няма взаимодействие
между различните министерства, които спускат различни наредби към училищата - просветното, земеделското, здравното, твърдят още учителите. Наредбите им често си противоречат - ако училищата изпълнят едната, нарушават другата. Би трябвало министерствата да се стиковат и да правят заедно общи наредби, смятат те. До края на септември МОМН обещава да представи нов закон за предучилищното възпитание и училищното образование, който трябва да въведе нова структура на системата - основно образование до VII клас, първи етап на гимназията до Х клас и втори - до ХII. Ако основното образование се намали с една година, къде ще отидат учителите от сегашния VIII клас, чудят се педагозите. Министър Сергей Игнатов лансира идеята сегашните основни училища да се удължат до Х клас, но пък тогава откъде ще се вземат учители за надграждане с още две години спрямо сегашното положение? Никой не знае да е правено проучване колко са децата в училищата в общината, колко са учителите, какво разместване ще е необходимо при новата структура. Никой не събира мнения за нищо от педагозите, не може да се разчита само на информациите, закачени в интернет страницата на МОМН, категорични са те.
Според просветния министър новият закон щял да даде отговор на въпросите, които вълнуват учителите. Тези отговори обаче трябва да се търсят съвместно, защото спуснати само "отгоре", те не дават решения на училището, а му създават нови тегоби. Затова след радостния 15 септември винаги иде първата учебна седмица с всичките нерешени училищни проблеми за година напред.