Да се изчислят реалните загуби на фермерите

Инж. ТОДОР ПРОЙКОВ е роден на 31 март 1947 г. в с. Белеврен, Бургаска област. Завършил е ВИАС в София със специалност строителен инженер. Започнал е като строителен работник, технически ръководител, групов ръководител, началник отдел в Окръжен пътен комбинат - Бургас. Както сам казва, няма голям обект в община Средец, с който да не е свързан, включително и с металургичния комбинат в Дебелт. Бил е директор на строително предприятие, а след това и зам.-кмет на община Средец. От 2003 г. досега, вече втори мандат, е кмет на общината. Женен, има две деца.

Унищожаването на толкова животни заради шапа е финасов удар върху целия отрасъл

Хората се питат дали отново да се захванат с животновъдство, защото някои ще трябва да започнат от нулата

- Г-н Пройков, какво означава епидемията от шап за хората в общината?
- Това е много тежък удар върху нашата община. Отдавна не сме понасяли толкова голям удар. Тъкмо животновъдството в Странджа започна да се възстановява и... Преди години тук беше развито най-вече овцевъдството - над 40 хиляди овце се гледаха в този край. Сега, за щастие, хората започнаха да проявяват по-голям интерес към едрото говедовъдство и вече има над 1200 животни само в нашата община. Унищожаването на толкова животни заради шапа е голям финасов удар върху целия отрасъл. Надявам се да се вземат решителни мерки най-вече за обезщетяване на хората.
Познавам всички животновъди - и по-големи, и по-малки, знам какви са техните страхове. Хората се питат дали отново да се захванат с животновъдство, защото някои ще трябва да започнат от нулата. Повечето, които имат стада, сами са си ги създавали с години упорит труд. Има вече и доста големи жовотновъди. Те вложиха много лични капитали. Има овцевъди с по три хиляди овце. Стопанствата започнаха да се модернизират, бяха изградени нови ферми. Създадоха се работни места. А животновъдството в настоящия момент е почти единственият поминък и бизнес в района.
Средец е първата община, която предостави всичките си пасища на животновъдите, за да им помогне. С предимство ги разпределихме на фермерите. Затова и резултатът е такъв, и хората се наеха с отглеждането на животни. Но с този шап...
Положението на стопаните в огнищата е много лошо, а възникват и нови. Необходими са решителни мерки. Трябва хората да се подпомогнат в този труден момент, за да им вдъхнем увереност.
- Стопаните от общината споделиха, че търсят помощ и от вас.
- Срещах се многократно с животновъдите. Оказваме им всякаква помощ, каквато им е необходима. Но този удар, който им нанесе шапът, трябва да бъде компенсиран. Има решение на Министерския съвет към района да се насочат голяма част от резервите на Министерството на земеделието и храните и да бъдат компенсирани хората, чиито животни са умъртвени или ще се избият, както и да бъдат компенсирани всички, които са претърпели щети. Забранен е износът на агнета, забранен е износът на мляко и от това фермерите също търпят големи загуби.
- Как ще бъдат изчислени загубите?
- Необходимо е да се изчисли какво реално е загубил всеки. Защото условията, в които са поставени животновъдите, са различни.
Трябва незабавно да се деблокира държавният резерв, за да се подпомогнат с фуражи животновъдите. На немалко фермери запасите свършиха и животните им гладуват. Заради забраната много от животните са на оборен режим. И на техните стопани също трябва да се помогне с фураж. И това трябва да стане бързо.
Здравите агнета, които са затворени в кошарите, трябва да бъдат изкупени от държавата. В Бургаска област има около 90 хиляди агнета. Само в община Средец има ферми с по 3-4 хиляди животни. Те не могат да бъдат изнасяни извън областта заради шапа. Стопаните са се надявали да ги продадат за Великден, но и това не може да се случи, тъй като населението в областта не може само да изкупи такова количество агнешко месо.
Другият проблем, който спешно трябва да се реши, е поставянето на ограда по границата с Турция, за да не влизат заразени животни оттам. По-голяма криза в нашия район не е имало...
- В каква друга посока освен животновъдството може да се разива общината?
- Преди години Средец е била една от основните селскостопански общини в Бургаска област, но сега по-големият БВП се получава от промишлеността. В стратегията за развитие на общината на първо място е промишлеността, на второ място е селското стопанство, а на трето - туризмът. Това не е случайно. Близо сме до Бургас и промишлената ос Бургас-Дебелт-Средец предопределя тази насоченост. Основното предприятие е металургичният завод в Дебелт. Има и две фабрики за производство на пластмасови изделия.
Сега много се инвестира в енергетика. Вече работи един соларен парк от 3,5 мегавата. Между град Средец и село Дюлево започва изграждането на друг парк с мощност от 5 мегавата. Работи се по соларен проект за 12 мегавата в Дебелт. Общината като инвеститор има два проекта от по 0,4 мегавата. И се надяваме по тях да получим европейско финансиране. Ако не успеем, ще реализираме проекта със собствени пари. Работи се по един вятърен комплекс от 52 агрегата в общината, който е в много напреднала фаза. Правят се проучвания за още един вятърен парк от 80 агрегата. Във фотоволтаичния сектор вървим много добре. Всичко се отразява на състоянието на  общината. Това са големи производствени мощности, от които ще идват много пари. А данъците ще постъпват в общинския бюджет.
Убеден съм, че общинският бюджет ще изглежда по различен начин след 2-3 години. В него ще има много по-голяма приходна част. За това полагаме усилия. Ние сме една от водещите общини по усвояване на евросредства. Вече имаме изпълнени четири проекта. Работим по други четири. Докато приключи мандатът ми, ще бъдат подписани проекти за около 30 млн. лв., което е три пъти колкото общинския бюджет. Вече сме показали, че имаме капацитет да изготвяме проекти.
От друга страна, такива проекти са и голям риск за общините, защото по тях може да се направят финансови корекции, които да стигнат до 100%. А за проектите се вземат кредити. И при голяма финасова корекция има опасност дадена община да не получи никакви пари. Това би означавало фалит за общината - най-страшното и най-големият риск, който поемат българските общини. Досега сме имали само незначителни корекции. Но зад тези резултати седи огромна работа.
- Как се справяте с бюджета, след като парите за общините бяха намалени?
- По средата на миналата година спряхме да работим, особено по инфраструктурните проекти. Получаваме някакви пари за капиталови разходи от държавата. За нашата община намалението е с близо 50 на сто. Финансираме някои проекти и с наши средства.
Средец има много имоти - няколко хиляди. Интересът към тях обаче е малък. Но когато се сдобием с пари от продажба или отдаване под наем на имоти, те отиват преди всичко за инфраструктура. И затова искаме да инвестираме пари в енергетика, за да ни носи тази инвестиция средства. Търсим възможности да инвестираме в производство, за да увеличаваме собствената си приходна база.
Държавата така ни е орязала, че няма община, която с парите от местни данъци и такси да може да издържа целия си бюджет. Например в Германия повече от половината общини се самоиздържат. Но при нас всички се издържат от държавата. Кмет съм от 2003 г. и отдавна настоявам за децентрализация, но няма такова нещо.
С чисто сърце мога да кажа, че винаги съм се ръководил от интересите на общината и на хората. Работил съм за тези хора неуморно, за да мога да докарам колкото може повече пари в общината. Откакто съм кмет, съм направил повече от 100 обекта. Винаги има недоволни, но се надявам, че по-голямата част от хората ще са доволни от свършеното, когато видят и усетят крайните резултати.