Бумерангът на популизма: и токът скъп, и ЧЕЗ цяла
/ брой: 44
Неадекватното поведение на Борисов от изненадващата сила на протестите се върна като бумеранг и се изсипа скорострелно с цялата си сила върху имиджа му - неговият личен и на партията му. Недоволството на хората, тръгнало като спонтанен бунт срещу монополите и високите сметки за ток и парно, днес изглежда като невинен повод за растящия хаос. А първосигналната реакция на Бащицата, свикнал самовлюбено да потушава всякакъв обществен и синдикален ропот, го направи за смях и пред българските граждани, и пред света.
В последен и, както се оказа безуспешен, опит, да потуши протестите, Борисов обяви на пресконференция във вторник, че цената на тока може да се свали с 8 процента още от 1 март, ако ДКЕВР разреши. Часове след това министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев обясни, че това може да стане с извеждане на електроенергията от скъпите въглищни централи от микса за бита и с намаляване на разходите на НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Според някои източници обаче това популистко "изхвърляне" е предизвикало светкавична реакция от страна на банките-кредиторки. НЕК им дължи 500 млн. евро, за които в момента се водят преговори за преструктурирането им заради отделянето на преносната мрежа от НЕК в ЕСО, тъй като тя е залог по заемите. Банките са писали на НЕК и компанията майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ), че ако се намалят приходите на двете дружества, ще бъдат спрени преговорите по преструктурирането на кредитите, което на практика ще стопира разделянето на НЕК и ЕСО. Последното е част от ангажиментите на страната ни за свободен енергиен пазар. А от Брюксел ЕК вече обяви, че ще заведе дело срещу България заради забавените правила за свободна търговия с ток и газ.
Нещо повече. Процедурата за актуализиране на цените на тока и парното за следващия едногодишен период по закон стартира след края на отоплителния сезон, обикновено в края на април. Това означава, че решение на ДКЕВР може да се очаква чак в края на юни, а евентуалното намаляване на цените да влезе в сила от 1 юли.
Още по-комична беше ситуацията, в която изпадна Борисов, като безцеремонно и гръмогласно обяви, че ДКЕВР щяла да отнеме "до края на деня" във вторник лиценза на ЧЕЗ. Не знам дали сам си е повярвал, въпреки стартирането на процедурата за това от комисията след "препоръката" на прокуратурата и дадената й "зелена улица" от самия него.
В ДКЕВР са наясно, че това няма как да се случи като с магическа пръчица, да не говорим, че компанията определено си е "вързала гащите" по спазване на официалните клаузи в договора. По процедура ЧЕЗ има седемдневен срок да докаже пред ДКЕВР, че е отстранила нарушенията, свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки, след което експерти на регулатора ще проверят дали това е така. Следва насрочено за 16 април открито заседание на регулатора, който ще изслуша мотивите и на двете страни. Окончателното решение за вземане или запазване на лицензите трябва да се вземе на открито заседание на ДКЕВР, което обаче тепърва ще се насрочва. Ако все пак се стигне до отнемане на лицензите, което е слабо вероятно, тогава регулаторът трябва да назначи особен търговски представител, който да поеме управлението на мрежата и доставките на ЧЕЗ. Само Върховният административен съд може да спре назначаването на такъв нов оператор в хода на обжалване от страна на ЧЕЗ, обясни пред журналисти Андон Роков, юрист и член на ДКЕВР.
От комисията не пожелаха да се ангажират с налагане на санкции на ЧЕЗ, които по закон може да са от 20 хил. лв. до 1 млн. лв. ЧЕЗ на свой ред се закани да сезира Брюксел за своеволията на Борисов и да търси правата си в международен съд.
Колкото до другите две ЕРП-та - ЕВН и "Енерго-Про", властта не даде смислени обяснения как ще процедира, след като и при тях бяха открити нарушения. А заканите за отнемане на лицензите така си увиснаха във въздуха, като всяко предпоследно обещание на Борисов и ГЕРБ.
Очевидно изпадащи във все по-голяма безтегловност, управляващите сами не знаят вече какво да правят и вършат глупост след глупост. Обещанията се сипят като манна небесна, но угасват от ден до пладне.
Съвсем отделен въпрос е дали и в каква степен може да се удовлетворят исканията на протестиращите. Защото национализацията в крайния си вариант е равносилна на международна изолация на страната. Промяната в правилата на играта в полза на потребителя обаче е напълно възможна. Държавата би могла да се върне като съсобственик в дружествата, като изкупи обратно дял от акциите, засили контрола и премахне излишните посреднически звена. За това обаче е нужна политическа воля и експертна работа, а не популистка стратегия и демагогски послания. За никого не е тайна, че в момента държавата е обезсилена заради налагания в продължение на 23 години неолиберален подход и сега тя не е в състояние да се противопоставя на монополите. А за да си върне силата, й трябват читави закони, строги регулации и контрол, които да вкарат монополите в невъзможност да злоупотребяват. Това може да бъде част от един нов социален договор.