Всички сме "провинциалисти"

През целия ми живот съм пътувала доста. Обиколила съм малки и големи градове в България и доста страни по света. Мисля си за думата провинциализъм и за правилния отговор на въпроса за причините и проявите му, но истината е, че не съм сигурна кой е той. Да си провинциалист може да означава много неща. Като започнем от родното ти място, далеч от столицата, до начина ти на мислене. И все пак едно място на картата или един етикет "провинциалист", сложен ти от останалите, не те правят такъв. Въпросът е обаче, че напоследък това се смята за обидна дума. Често срещам изрази от сорта "градът ни се напълни със селяни" или "този е дошъл в София и вече се мисли за голямата работа". Според мен истината идва от съвсем другаде. Никой не би напуснал близките си, града си и дома си, ако имаше сигурно препитание и достатъчно пари, за да живее добре. В България животът е концентриран в няколко града – София, Пловдив, Варна, Бургас, но нима приключваме дотам? Малките градове стават все по-обезлюдени, а София расте ли расте. И това не е никак малък проблем. Питам се докога? Не зная.
Чувала съм много неща за провинцията – хубави и лоши. Самата аз също съм родена и живяла в провинцията, ако сметнем, че всичко, което е далеч от столицата е провинция. Никога не съм се чувствала различна, по-малко достойна или дискриминирана. Винаги съм имала самочувствието, че знам и съм се старала да го оправдавам. Понякога за хора като мен е тясно в родния им град. Ние търсим контакти, нови преживявания и нещо повече от това, което би могло да ми даде градът, в които съм израснала, и улиците, по които цял живот съм вървяла. И ето идва моментът, в който съм столичанка и то не просто столичанка, а една от всички столичани в повече. Не съм единствената, знам, че има много други като мен.
Вървя по жълтите павета и си мисля. Нима адресът ни по лична карта определя провинциалисти ли сме или не? Нима столичаните, които стоят до мен в метрото и автобуса, са нещо повече от мен? Разбира се, че не. Да живееш в столицата на България може би е престижно, но щом излезеш извън границите ни, осъзнаваш, че си никой. Да си българин извън България е все едно да си от най-обезлюденото село в България. Разбира се, че има изключения, но съм чувала, че славата ни е такава. Не е ли България една провинция спрямо големия и разнообразен свят, в който живеем? Не сме ли зависими от по-големите от нас. Не се ли съобразяваме с Русия, САЩ и цяла Европа? Отговорът го знае всеки.
 
Василена ИВАНОВА, Бургас