В кризата - живот и работа на село

Проф. д-р Светла БЪЧВАРОВА

Страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства по отношение на трудовата заетост, бедността и равнището на доходите. Системата за социално подпомагане не е в състояние да задоволи ефективно нуждите на най-уязвимите групи. Най-остро у нас кризата се чувства в селата, където живее около 32% от населението. Основна предпоставка за подобряване начина на живот и за увеличаване на БВП е повишаването на заетостта. Става дума за заетост с висока производителност и ефективност на труда, заетост с лична отговорност, заетост, която създава БДС и БВП на едно лицe, равна на тази в другите страни членки на ЕС.

Заетост и безработица

* Изменя се установената през последните години тенденция на намаляване на безработните - както в градовете, така и в селата. Особено бързо нараства броят на безработните лица в селата. Безработицата там е два пъти по-висока от тази в градовете. Висок е и коефициентът на младежката безработица;
* Основен проблем в селата е дългосрочната безработица - тя е три пъти по-висока в сравнение с градовете. В десетки селски общини безработицата надвишава 35%, а делът на продължително безработните е много по-висок - над 65%. В структурата на безработните лица в селата най-голям е относителният дял на групата търсещи работа в продължение на три и повече години - около 40%;
* Заетостта на работната сила в селата е предимно в земеделието. Основната част е в нископродуктивни полупазарни стопанства и дори в натурални стопанства, произвеждащи продукция само за лично потребление. По данни на Агростатистиката близо 95% от работната сила в земеделието работи в стопанства на физически лица, чийто среден размер е под 20 дка. Това са дребни, нископродуктивни стопанства с ограничени възможности за внедряване на нови технологии и ефективно използване на селскостопанската техника. Производителността на труда в тях, измерена чрез показателя "брой заети на единица площ", е неколкократно по-ниска в сравнение с едрите земеделски стопанства с размер над 1000 дка и в които са заети около 3,3% от работната сила в отрасъла. Това е доказателство за неефективното използване на работната сила в земеделието;
* Структурата на заетите по възраст в селата е неблагоприятна. Само 6% от заетите в икономиката на страната, на възраст от 15 до 24 години, работят в селското, ловното, горското и рибното стопанство. По-нисък от общия за тези отрасли е и делът на заетите от 25 до 34 и от 35 до 44 г. Най-висок относителен дял заема възрастното население на 65 и повече години - 47%, т.е. почти половината от работещото население на тази възраст в страната. В близките години, когато това население излезе извън състава на работната сила, страната ни ще е затруднена да отглежда трудоемки с ниска степен на механизация култури, за които има прекрасни природно-климатични условия у нас и с които тя с успех може да се конкурира на европейския пазар. Човешките ресурси в селските райони ще се окажат ограничаващ фактор за превръщането на българското земеделие в прекрасна градина от овощни насаждения и зеленчуци, ограничаващ фактор за интегриране с преработвателни предприятия, ограничаващ фактор за възстановяването на селския бит и култура;
* Основен проблем в условията на кризата в земеделието е ниското образователно равнище на заетите в него. На пазара на труда се чувства остра нужда от квалифицирана и обучена работна сила в областта на механизацията, животновъдството, лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Близо 44% от работната сила в селата е с основно и по-ниско образование и само около 8% е с висше образование. Управлението на отрасъла е поверено предимно на възрастни хора без аграрно образование;
* Броят на заетите лица на пълен работен ден в земеделието рязко намалява. Земеделските стопанства изпълняват производствената си програма преди всичко със семейна работна ръка. Средно за страната, за около 70% от семейната работна сила, дейността в стопанството е единствената или основна заетост. Сезонната работна сила заема нисък относителен дял - средно за страната около 4,5% от годишните работни единици. Статистическите данни показват, че само около 20% от работната сила в отрасъла е заета 100% от работното си време в него. Това налага извода, че при съществуващата специализация и структура на отраслите в земеделските стопанства заетата работна ръка се използва непълноценно.

Мотивацията

Мотивирана ли е работната сила в селските райони да живее и да работи в тях? Отговор на този въпрос дават равнището, динамиката, структурата и източниците на доходи и на разходи на селските домакинства. При съвременната структура на икономически активните и неактивните, на заетите и безработните, на получаващите и неполучаващи доходи лица в селските домакинства, размерът на общия им доход е по-нисък както от общия доход на едно семейство в страната, така и от този в градовете. Паричните доходи на селските домакинства са само 70% от паричните доходи на домакинствата в градовете. Както по теми на нарастване, така и по равнище те са по-ниски от достигнатите в градовете. Значително по-ниските си парични доходи живеещите в селата компенсират с натуралните си доходи от домашното стопанство, което осигурява в много голяма степен нуждите им от храна.
Източник на доходи в селските домакинства е работната заплата, която заема около 21% от общия и около 34% от паричния им доход. Средната работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в селското стопанство е една от най-ниските в страната и е над 3 пъти по-ниска от средната работна заплата в производството и в разпределението на електроенергия.
Основен източник на доходи на селските домакинства са социалните плащания. Те заемат около 25% от общия и около 40% от паричния им доход и по относителен дял, и по абсолютен размер превишават доходите от работна заплата.
Висок относителен дял в структурата на общия доход на лицата, живеещи в селските райони, заемат доходите от домашното стопанство - около 37%. Същевременно делът на тези доходи от паричните им доходи е само 8%. Това се предопределя от натуралния характер на тяхното производство, насочено преди всичко за производство на храна. Доминирането на натуралното стопанство в икономическия живот на селските домакинства е пречка за цялостното им развитие, за ориентирането им към пазара, за повишаването на стандарта на техния живот. Натуралните производители нямат възможност за натрупване на инвестиции, за развитие на предприемачеството и механизиране на производството си.
В условията на кризата общите и паричните разходи на живеещите в селата нарастват значително. Средният размер на месечните им общи разходи е по-нисък от минималната работна заплата и не покрива на необходимото равнище разходите за здравеопазване, образование, жилище, вода, електроенергия, топлоенергия и транспорт. Разходите за храна заемат висок относителен дял от паричните им разходи, но не гарантират балансирано хранене. Икономиката на селските домакинства предопределя нисък стандарт на живот и не ги мотивира да работят и живеят в селските райони.

Предизвикателства

Кои са основните предизвикателства за излизане от кризата и за постигане на икономически растеж в селските райони?
    Съвременните научни теории на растежа по неоспорим начин доказват ролята на заетостта и качеството на работната сила за икономическото развитие на всяко общество. Колкото е по-висока заетостта и качеството на работната сила в тях, толкова то е по-производително, по-гъвкаво и по-приспособимо към изменящите се условия, което е важна предпоставка за икономически растеж. Колкото по-бързо и по-добре се развива една икономика, толкова повече средства могат да се заделят за подобряване начина на живот на човешките ресурси и за повишаване качеството на работната сила.
Високият относителен дял на по-възрастното население в основните райони със селскостопанско производство с особена острота поставя въпроса от необходимостта от политика за повишаване на икономическата активност на населението в трудоспособна възраст, от политика, която ще осигури работна сила за внедряване на новите технологични решения, свързани с механизирането на работните процеси в отрасъла, за осъществяване на подходящи грижи за високопроизводителните сортове растения и породи животни, за изпълнението на трудоемките процеси при отглеждането на зеленчуците, ягодоплодните, овощните и лозовите насаждения.
Преодоляването на безработицата в страната, повишаването на икономическата активност и производителността на труда в земеделските стопанства се корени в тяхното уедряване и диверсификация. Обновяването и изграждането на производствената, техническата и социалната инфраструктура, диверсификацията на отраслите в земеделските стопанства с оглед по-пълното използване на наличните ресурси ще доведе не само до повишаване на заетостта, но и на доходите на живеещите в тях. От друга страна, уедряването на стопанствата на физическите лица, модернизацията и повишаването на степента на тяхната механизация ще доведе до освобождаване на част от заетите в тях и ще позволи пренасочването им към предприятията, преработващи селскостопанска продукция, към развитието на селски туризъм, към разкриване на занаяти и др. дейности, допринасящи за обновяване на селата, за възкресяване на социалните, културните и самодейно-творческите начинания в тях.
Според научни изследвания 1/3 от ръста на БВП се дължи на повишаването на образователното равнище на работната сила. Проблемът за повишаване на образователната подготовка и квалификацията на заетите в земеделието на настоящия етап придобива изключително значение. Навлизането в отрасъла на високопроизводителна техника и наукоемки технологии, на високопродуктивни сортове растения и породи животни изискват висококвалифицирана работна сила, с повече знания и производствен опит за осъществяване на това сложно производство. Не бива повече в отрасъла да се разчита на евтина и нискоквалифицирана работна сила. Нарастването на образователното равнище и високата квалификация на работещите в земеделието са решаващи за успешното му развитие.
Основните предизвикателства за повишаване заетостта и за нов растеж в земеделието се свеждат до икономически обоснована специализация и уедряване на земеделските стопанства до създаване на материално-битови условия за работната сила и ефективно използване на селскостопанските специалисти. Необходимо е да се подобрят технологичните, икономическите и социалните условия, които сега са в противоречие с изискванията на работната сила в земеделието. Преди всичко трябва да се преодолеят противоречията между тежкия и непривлекателен характер на труда в този отрасъл и изискванията на младото поколение за съдържателен и творчески труд. Политиката за интегрирано развитие на земеделието и селските райони трябва да бъде насочена към разкриване на възможности за съчетаване на трудовата заетост в земеделието с алтернативни форми на заетост, като развитие на местните традиционни занаяти, ангажираност в услугите, в туризма, в преработката на земеделски и други суровини. Развитието на тази форма на заетост ще повиши привлекателността на труда и доходите на живеещите в селските райони.