Цената на вниманието

Мой близък ме помоли да събера наема от стаите на къщата му в Лондон и да ги внеса в сметката му, защото си замина да празнува в България. Събрах парите вечерта в джоба си и се прибрах. Преди да си легна обаче, ги преброих отново и о, ужас! С двеста паунда се оказаха по-малко!
Ама и аз, защо ли ги събрах на едно място, в един джоб, та сега не мога да разбера чии пари липсват или не достигат. При получаването им ги броих, и от петте стаи преброявах. Дори помня кой какви банкноти ми даде. Виолета даде две петдесетачки и останалите бяха по десет. Иван също даде десетачки, а Маринела и другите - само двайсетачки. Така... Значи броят на десетачките и на петдесетачките излиза. Което означава, че ми липсват двайсетачки. Не една или две, а цели десет! Не е изчезнало готово тестенце банкноти, защото сума от двеста не получих от никого.
Отново и отново пребърквам всички джобове. Оглеждам коридора дали не са ми паднали, когато се събувах или събличах. Търся като ненормален и под масата, и под столовете. Какво става с мене - полудявам ли?!
Не, не толкова, че трябва от мене си да платя тия двеста лири, ами другото!? Чудото! Чудото с мистериозното им изчезване. Дали не е плод на старчески дефицит на разума - това е по-важният въпрос, който ме притеснява!
При връщането ми с автобуса бях внимателен. Не са ме обрали, защото никой не се е доближавал до мене - автобусът бе почти празен. Ползваният джоб - дълбок, няма как да паднат.
Часове минават в търсене на парите и в разсъждения над това чудо. Едва към полунощ съм успял да заспя.
Събуждам се още в три. Не ми е за пръв път. Повечето разкази, стихове и статии съм писал именно по това време. Тогава мозъкът ми е отпочинал, кръвта ми го е нахранила и напоила и е в апогея на  възможностите си. Разбира се, първото нещо, за което се захваща сега, е разгадаване на мистерията.
Така-а... Маринела от долния етаж ми даде само двайсетачки, но... май преброих четиринайсет, вместо нужните двайсет и четири.  Като ми ги даваше, каза, че току-що ги била отпечатала - все новички. И аз уж броих, а гледах дали са им последователни номерата. И понеже сумата и в двата случая окончава на осемдесет, заблудил съм се...
Скачам от леглото и преглеждам банкнотите. Новички са само четиринайсет - никой друг не даде такива. Ами това е, тя затова ме баламосвала с печатането им и с други странични въпроси. За да ми отвлече вниманието и заблуди. Едва ли ще признае сега. Гледай ти каква мошеничка била! А аз я смятах за честен човек и броенето при нея направих през пръсти.
Нали така ме ограбиха някога в Истанбул - с отвличане на вниманието. Уж случайно ме удари леко по бузата някакъв младеж и в същото време от другата ми страна се появи негов съучастник, с когото сякаш се караха. Аз вдигнах ръце и докато се чудех от кого по-напред да се пазя, не забелязах как ми опразниха пълните с валута джобове. И друг път са ме лъгали с подобен трик. Като ти отвлекат вниманието - ти не забелязваш основното в действията им...
Спомних си и за някогашния ми съученик - циганчето Асен, което в основното училище ни надхитряше всички, особено отличниците като мен. Него родителите му май го обучаваха единствено как да отвлича вниманието, за да "си свърши работата". "Какво е това там?" - каже и уж се загледа към някакъв несъществуващ предмет. И като се загледаш ти нататък - присвои си нещо от твоята чанта или джоб. Но ти не усещаш, защото той ти е насочил цялото внимание в друга посока. И доста се гордееше с това си умение Асен...
Ама най-малко от Маринела съм очаквал такова нещо. Ще видим сутринта как ще реагира, като й кажа, че съм я разконспирирал.
Не мога да звъня преди шест сутринта. Когато емигрейшъните дойдоха да ни проверяват за нелегални, цял час се въртяха около къщата ни, но позвъниха за проверка чак в шест. Дори при тоталитаризма в България по време на така наречения "възродителен процес" са им позвънявали едва след шест сутринта, за да ги преименуват.
И така, още три безсънни часа и звъня. Директно й казвам, че въпреки заблужденията й, аз съм сигурен, че ми е дала десет двайсетачки по-малко. Тесте от четиринайсет и тесте от двайсет и четири банкноти се различават по дебелината си, независимо че са нови...
- Ей сега ще проверя! - казва ми най-спокойно Маринела и аз оставам в трепетно очакване.
  След няколко минути ми добавя:
  - Извинявай, в пачката има девет двайсетачки в повече и понеже бях извадила една за покупки - значи наистина съм ти дала с десет банкноти по-малко. В банката ми дадоха новоотпечатани банкноти, та като ги вадех, им гледах номерата и съм се заблудила. Отвлякла съм си вниманието, извинявай много и ела да си вземеш остатъка!
Нови вълнения. Вече едно полуденонощие сърцето ми бие забързано и неспокойно. Та тя също си била отвлякла вниманието, а не че искала мен да заблуди. Браво, честна женица се оказа Маринела, напразно съм я обвинявал през нощта!
А сега гледам новините по българската телевизия и се чудя - случайно ли, като Маринела, ни заблуждават с изтъкването на дребнави чуждоземски новости, или като Асен, специално ни отвличат вниманието от наболелите и нетърпящи отлагане проблеми на България! Понякога дори на принципа "Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"
                                                                                              



Крадецът вика дръжте крадеца...