О, я стига!

Ах, как плака премиерът, чак сърце да ти се скъса. Заради майка на дете с увреждане, която емигрира, омерзена от България. "Малко човечност няма ли бе, какви са тези хора, държавни заплати вземат", ревна Зевс гръмогласни. О, я стига! Кой ще повярва на крокодилските сълзи, след като цял народ рони сълзи от него и от потупваните от него приближени, които сами докарват проблемите с некадърността си, а после той като един свети Георги убива змея на злото. Тези хора са вашите хора, г-н премиер. Същите, които добре храните, а те дори не знаят какво става с народа. Даже, напротив - създават още по-непоносима атмосфера, която накара и жената, заради която плакахте, да си тръгне оттук. Заради тормоза към родителите и децата с увреждания, заради промените, които отнемат и малкото социални права, заради унижението да доказваш, че детето ти е наказано от природата и в своята безпомощност търпиш наглостта на бездушни чиновници. Не всичко е въпрос на пари... Незабавно да се вземат мерки, каза, бършейки театрално очи, Борисов. А някои направо са за пребиване, щото премиерът утре ще открие, че няма и народ, над който да си разиграва коня. Но ще бъде късно за сълзи. Казват, че мъжете карат критическата много по-тежко.