Всеобхватно предателство

Неусетно за широката публика през парламентарните комисии премина една точка, която потенциално може да предизвика по-сериозни социални катаклизми дори от кризата в Перник и от опитите на главния прокурор да "респектира" президента. Става въпрос за Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (познато като СЕТА) между ЕС и Канада. На повърхността всичко изглежда безобидно - повече търговия, повече просперитет. Със сигурност това биха искали да повярваме и вносителите, и основни защитници на договора от управляващата партия.

Но още заглавието подсказва, че тук не става дума само за търговия и икономика. Защото думичката "всеобхватно" не е употребена случайно. СЕТА налага по политически път 

усмирителна риза на националните правителства

за да не си мислят те, че националните интереси са над тези на мултинационалните компании. България вече има горчив опит с договорите на американските "Марици" и "Софийска вода". Освен че плаща прескъпо за продукцията им (в случая на "Софийска вода" дори няма производство, не се изпълнява и инвестиционният план), нашата държава на практика не може да се освободи от тези изключително неизгодни договори, тъй като ще трябва да плати милиарди неустойки. И ако това е по-скоро частен случай, то ратификацията на СЕТА в пленарната зала ще го превърне в норма и закон.

Една от основните цели на споразумението е "защита на инвеститорите". Как става това? В текста на споразумението е заложено правото на всеки т.нар. инвеститор да съди държавата за нереализирани печалби. Това става с помощта на друга от заложените цели - "премахване на нетарифните пречки пред търговията". Само че от гледна точка на бизнеса всичко може да е пречка. Искате по-високи заплати и повече трудови права? Това намалява печалбата ми и ще ви съдя. Искате чиста околна среда? Ще ви съдя. И т.н., и т.н. Нещо повече - по този начин могат да се атакуват дори вече съществуващи регулации (и права!), ако дадена фирма прецени, че са пречка пред нейната печалба. Де факто, а ако ГЕРБ успеят да прокарат ратификацията - скоро и де юре, всяко действие на дадено правителство в полза на обществения интерес, а не на частния хатър на някоя корпорация отваря широко вратата за скъпоструващи дела, по които държавата ще има малко възможности да се защити, след като вече доброволно си е сложила

примката на врата 

Така се оказва, че тук не става дума просто за стандартен търговски договор. Клаузите на СЕТА са пропити с идеология. Ако искате да разберете какво е неолиберализъм, просто прочетете текста на СЕТА, има го преведен на сайта на Европейската комисия. И ще разберете, че СЕТА е просто инструмент за подчинение на суверенни държави на диктата на мултинационалните компании. Още повече, че според собствените изчисления на ЕС, икономическите ползи от този договор ще са нищожни. Тогава остава само едно обяснение - този договор е политически и е опит административно да се наложат неолибералните норми като единствен възможен начин за действие. Според режима, който СЕТА иска да въведе, правителствата ще са просто едни 

прислужници на едрия световен капитал

чиято задача е да му осигуряват безболезнени печалби, а всички рискове остават за сметка на обществото. Да, има една декларация, в която се твърди, че договорът няма да попречи на правителствата да провеждат независима политика. Тя обаче има доста малка стойност и е повече лист хартия, отколкото истински документ. Защото хубавите думи от декларацията не кореспондират с клаузите на самото споразумение - там е заложена пълна либерализация на икономиката, а обратното действие - одържавяване - изобщо не се разглежда като вариант. За каква независимост говорим, ако единствената ти опция е да гарантираш печалбите на шепа хора?

А фактите са следните - в последните 15 години има световен бум на инвестиционни дела, а канадските компании са едни от най-активните в това отношение. Най-известната действаща у нас такава фирма се занимава със златодобив. Ако в някакъв момент държавата реши, че тази концесия вече не й е изгодна, то фирмата ще има пълното право да заведе дело съгласно СЕТА. Освен грубото погазване на националното законодателство, СЕТА налага и 

нова съдебна система от арбитражи

- с много по-неясни критерии, с много конфликти на интереси ("съдиите" в подобни арбитражи много често са всъщност корпоративни адвокати и работят със същите тези компании) и - логично - с огромен процент положителни решения в полза на капитала. Присъдените обезщетения само по едно дело обикновено възлизат на стотици милиони, а понякога става дума и за милиарди. Отделно държавата ще трябва да прави огромни разходи за адвокати заради капризите на разни корпорации.

Така настоящото правителство обрича не само себе си, но и тези след него на вечно подчинение на транснационалния капитал. Трудно е да се намерят логични аргументи "за" такова действие, но ако г-н Гешев наистина се интересува що е то "държавна измяна", спокойно може да погледне в списъка на подкрепилите СЕТА. Пламенната защита, която ГЕРБ и лично "патриотът" Валери Симеонов оказват на този договор, категорично не защитава нашите интереси. Според г-н Симеонов щели сме да изнасяме хидравлични помпи за Канада. Евентуално... Това ако не е "кон за кокошка", здраве да е. 

А защо казвам вечно? Ами защото СЕТА няма краен срок, а за да бъде прекратено действието й, се изисква съгласието на всички членки на ЕС, без изключение. България сама няма да може да излезе от договора и това трябва да е ясно на всички. При тази разнопосочност на интересите в ЕС е трудно да си представим пълен консенсус - поне не и в обозримо бъдеще. 

Освен че за България няма особена полза (а само тежки вреди), в по-широк план СЕТА представлява един остарял и вече доказано неработещ модел на икономика, който ни донесе кризата от 2008 г. и е на прага на нова рецесия, още по-лоша. Дори в Чили, "родината" на неолиберализма, която ни даваха за пример, протестират срещу него. Същото е и в Париж, същото е и в Ливан... Масово държавите по света се отказват от този неолиберален тип договори. Например тази седмица Индия и Бразилия сключиха търговско споразумение, в което изрично се забраняват арбитражните дела като метод за решаване на спорове. И това е целенасочена политика на индийското правителство в помощ на местната икономика. 

Разбира се, кабинетът на Бойко Борисов не може да избяга от провинциалния си манталитет, за който

да не ядосаме "началниците"

е първа грижа, а другото - после, може би. Така че СЕТА е много вероятно да мине и в пленарната зала. В комисиите ГЕРБ и техните партньори многократно показаха, че аргументите по същество не ги интересуват, че благосъстоянието на българските граждани не е приоритет и че за тях е най-важно да чуят "конграчулейшънс" от някой чужд посланик или чиновник. Или милиардер... Но както за американските централи знаем, че вината носи Иван Костов, така и за СЕТА вината ще е на ГЕРБ и персонално на Бойко Борисов като едноличен лидер на "шайката" (както уместно ги нарече Антон Тодоров, преди да им пристане). Премиерът много обича да се хвали колко много е свършил. Но историята помни и рано или късно ще дойде време да зададем въпроса какво точно е свършил и в чия полза.