Върхът на цензурата

Има ли някой, който истински вярва в обещанията на Николай Бареков, които вади от торбата? Всяка седмица бившият журналист ни поднася нова гаранция, че ако вземе властта, ще живеем в приказен свят. Връщане на прогресивното облагане, таблети за всички деца, диференцирано ДДС за лекарствата и храните, достойни доходи и какво ли още не. Не можем да му преброим колко безплатни неща обеща този човек. Не спира да крещи, че всички са престъпници, ръководени от задкулисни сделки, без да погледне себе си. Всички, които са против него, видиш ли, за нищо не ставали. Направил партия от всякакъв политически бъркоч без ясен цвят и цел. Днес се целува с този до него, утре вече го съди за клевета. Формацията щяла да бъде център-дясно, а пък тоз до него, Росен Петров, бил по-вляво, пък Стефан Кенов е бившо жълтурче от НДСВ, а сега и Стефан Софиянски ще го консултира.
Поредното доказателство, че в нещото, наречено партията "България без цензура", има всичко друго, но не и смислен диалог, и политически цели, е напускането на Ангел Славчев. Момчето тръгна добре, но защо му беше да слага скъпия костюм и да застане редом до Бареков. Защо, Ангеле, не седя кротък като твоите приятели от протестите през февруари 2013? Наистина ли смяташе, че ще бориш статуквото в лицето на Бареков? Нали не мислиш, че оттук нататък някой би погледал на теб сериозно? Едва вчера ли разбра, че лидерът на ББЦ е нечия марионетка, преди година не го ли знаеше?
Провъзгласилият се вече за бъдещ премиер Николай Бареков накрая да не остане сам на върха на цензурата?