В Либия се пренареждат интереси и влияния

За Либия има изявления, че "там е карма-каръшък", което означава, че текат процеси на пренареждане на картите във всички посоки на международната сцена. Особено в региона на Близкия изток, където вече няма място за повече претенденти за влияние и роля. Онзи Близък изток с неговата "Арабска пролет", изродила се в превръщането на Източното Средиземноморие в ябълка на раздора. Просто защото мирисът на газ  води до нескончаеми конфликти за право на експлоатация на находища и съответно контрол върху газопроводи. Това, че те са с посока Европа е само част от пъзела. Без съмнение налице е нова реалност, в която стари съюзи и връзки се пренареждат, а нови партньорства обявяват амбиции за водеща роля в процеси за влияние в размирни държави. Либия и Сирия са красноречивия пример. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу вече заяви, че "получихме указания за съвместна работа", което  потвърди слуховете, че на този етап погледите на Анкара са се пренасочили към Вашингтон, докато процесът Астана за регулиране на сирийския конфликт е оставен на изчакване. Да, той още не е в периферията на турската външна политика, но след поредицата телефонни разговор на Реджеп Ердоган с Доналд Тръмп, последвали нанесения удар в Либия срещу армията на ген. Халифа Хафтар с помощта на Анкара, явно Турция е преценила, че значението й е нараснало и сътрудничеството с Вашингтон отново е включено в дневен ред. "Ще има полза и за двете страни, съюзнички сме в НАТО все пак" уверяват наблюдатели в Анкара като о.з.ген. Фахри Еренел. Внушението е, че "ще се върнем към нормалното". Допълва се, че "ако турско-американските отношения се развият както трябва в Либия, сътрудничеството може да се пренесе и в Сирия".

В Либия и Сирия основните външни играчи са Русия и Турция, но те стоят на разнопосочни позиции. Включително по отношение политическото бъдеще на президента Башар Асад и дейността на Анкара в подкрепа на воюващи срещу Дамаск радикални ислямистки групировки. Анкара не само е на терен със свои военни сили в тези две съсипани от войни държави,

но и не крие, че няма намерение скоро да се оттегли.

Успехът, който постигна с използване на безпилотни средства в подкрепа на Правителството на националното съгласие в Триполи (ПНС) което отблъсна армията на ген. Хафтар към източната  граница на Либия, даде самочувствие на Анкара, че е "най-добра в НАТО" и едва ли не ще заеме мястото на Израел в това отношение. Поне така се възнасят напоследък повечето турски медии.

За пореден път обаче има нещо гнило, не в Дания разбира се, а в напрегнатата ситуация около последните събития в Либия. Страните от Залива, които са на страната на ген. Хафтар "подстрекават Кайро за война на либийски терен", казват коментатори в Анкара. Известно е, че ОАЕ и Саудитска Арабия подкрепят с оръжие и финанси ген. Хафтар, за да свали ПНС в Триполи и да управлява цяла Либия като прекрати влиянието на Турция. След нанесения му неотдавна удар египетският президент Абдул Фатах ес-Сиси постави въпроса за "прекратяване на огъня и политическо решение" на конфликта в Либия. Но призивът му не бе приети от ПНС в Триполи, както и от Турция. В отговор президентът Сиси посети на 23 юни части на египетските сили по границата с Либия и разпореди "да имат готовност за изпълнение на задачите вътре в страната и навън, ако е необходимо".

В Анкара това бе възприето като зов за война. Изявлението на Сиси бе подкрепено от ОАЕ, Саудитска Арабия и Бахрейн, особено в частта, че "червените линии на фронта са Сирт и Джуфра". Сирт е на средата на пътя Триполи-Бенгази, където е централната база на ген. Хафтар и е в близост до онези тръбопроводи, които всички играчи на либийски терен искат да контролират. МВнР на ОАЕ незабавно излезе с изявление, че "ще заеме мястото си до Египет" за "осигуряване бъдещето на Либия". Рияд пък каза, че "сигурността на Египет е сигурност и за Саудитска Арабия", което гарантира, че страната ще стои до Кайро. Бахрейн незабавно изрази позиция, че "изявлението на президента Сиси е сигнал към всеки, който се стреми да наруши сигурността на Египет".

Едва ли Турция ще си позволи да открива трети фронт в региона след намесата й в Сирия и Либия, за да отстоява свои "исторически интереси". Дори и да "губи разум", както се изрази преди дни френският президент Еманюел Макрон заради стремежите на Анкара към енергийни източници и участие във възстановителни дейности след края на военните сблъсъци. Край, който изглежда като мираж и за Либия, и за Сирия,  защото и играчите са много, и интересите им са противоположни. Което от своя страна отдалечава мира към далечно бъдеще. Обикновено непредвидимо.

Прави впечатление, че Триполи осъди изявленията на египетския президент, но Турция не направи официален коментар. Само президентският говорител Ибрахим Калън, подчерта, че "Анкара разбира притесненията по отношение сигурността на Египет по границата с Либия, но подкрепата за Хафтар е грешна политика". Не бива да се забравя, че Турция няма официални отношения с Египет, но не пропуска да припомня в определени моменти, че двете страни имат общи интереси в Източното Средиземноморие. Твърдения, че "Анкара желае да постигне споразумение с Кайро за ограничаване на морското влияние" е само сигнал, че Турция няма намерение да се противопоставя директно на Египет  по въпроси за Либия. Не случайно редица експерти в  Анкара казват, че "Египет има значима дума по отношение на Либия". В същото време в Анкара не вярват, че

"Кайро ще се изправи директно срещу Турция".

Кайро в лицето на външния си министър Самих Шупри излезе с изявление, че "военното решение е последният избор за защита сигурността на Египет, но сме наясно, че има сили, които искат да противопоставят Анкара на Кайро". Все пак турската преса и в страните от Залива са категорични, че "тамтамите на войната се бият". Факт е обаче, че Турция няма какво да спечели от евентуална война с Египет. Но може да загуби влияние сред мюсюлманския свят и "да загуби много в Източното Средиземноморие", казват трезви умове в Анкара. Още повече, че Кайро и Тел Авив през последните години полагат усилия за повече от нормални отношения, а Турция в тази връзка прави напоследък неимоверни опити за подновяване на "добрите стари времена" с Израел.

Да настройваш толкова много конкуренти срещу себе си е проблем и Анкара го съзнава. За да не се разрасне проблемът, трябва да се направят стъпки за разрешаването му. Без значение, че има изявление на говорителя на ПНС ген. Абдулхади Дюрах, че "обявяването на Сирт и Джуфра от Египет за червени линии е намеса във вътрешни дела на Либия и всъщност е обявяване на война". Нахъсани от победата срещу Хафтар, управляващите в Триполи войнствено призовават, че "нашите храбри войски са решени да извървят пътя и да избавят всички останали региони от войските на "кераме", както наричат армията на Хафтар. Пропускат да отбележат, че Турция е в основата на бойния им дух и нанесения удар с доставени съветници и наемни бойци от радикални групировки от Сирия, на оръжия, боеприпаси, безпилотни апарати и логистика. Първо при операцията "Мирна буря" от 3 юни, а после при "Пътища на победата" от 6 юни.

В цялата суматоха на либийски терен се намеси и Иран.Военният съветник на аятолах Хаманей и бивш министър на отбраната ген. Декхан, каза, че "ние подкрепяме ПНС в Либия и настояваме за политическо решение на кризата". Отхвърлена е информацията, че Иран оказва подкрепа на ген. Хафтар, защото  "това не отговаря на истината". Истината е, че ген. Хафтар губи много от подкрепящите го доскоро, особено сред пустинните племена от Южна Либия.

Но губи и от големи играчи като Русия, която поддържа отношения и с двете воюващи страни в Либия и не бърза с официални изявления през последните дни в нечия полза. Но не бива да се забравя за  помощта, която Москва осигури на генерала с МИГ-29 и СУ-24 или чрез частната военна част "Вагнер". Продължават да са актуални мненията, че ген. Хафтар е либийският избор на Русия, защото бил обещал поне две военни бази в страната, осигуряващи влияние в Средиземноморието и контрол върху тръбопроводите при Сирт и либийските нефтени находища. Многовекторната политика е предпочитаната от Кремъл като приоритет във външните работи.

Остава да се споменат и другите геополитически играчи като САЩ и ЕС или организации като НАТО, за да е пълна картината на тоталния "карма-каръшък" не само в Либия, а и в целия регион на Близкия изток.

Разбира се, че никой от тези играчи не е против спиране на огъня, но това обикновено трудно се постига. В Турция са убедени, че случващото се в Либия може да е начало на нов период на отношения между Анкара и Вашингтон, въпреки изказване на американският посланик в Анкара Ерик Еделман, че "САЩ трябва да действат в Либия и срещу Турция, и срещу Русия". Има становища, че "присъствието на САЩ в Либия попречи на ефективното използване на МИГ-29 в полза на ген. Хафтар". Има и  информации, че бойците на "Вагнер" са били оттеглени, но това не означава, че Русия и САЩ са напуснали терена. Напротив, няма индикации, че едната или другата страна възнамерява да предостави щафетата на "конкуренцията".

В Анкара дори има очаквания, че САЩ ще се намесят по-енергично. Засилената позиция на Турция след победата с нейна помощ на ПНС над ген. Хафтар няма как да не е повод САЩ да искат "да се седне на масата и да се предприемат съвместни действия", твърди например посланик Улуч Юркер в Анкара. Ако САЩ считат, че "този въпрос трябва да се реши по политически пътища", а Русия настоява "въпросът да бъде разгледан от тройката в процеса Астана", Анкара се поставя в ситуация на играч на терен,

където САЩ и Русия "делят мегдан".

Зачестяват в турските медии призивите за повишено внимание. Особено след като Москва отложи посещението на Лавров и Шойгу в Истанбул, след като бе поставила условие за "бързо примирие" в Либия. Смята се, че причината е планът за превземане на Сирт от ПНС с помощта на Анкара. Москва не го коментира официално. Докато Чавушоглу заяви, че "това не е свързано с проблеми по основните принципи". Анкара е наясно, че ако не се разберат с Москва, напрежението и в Либия, и в Сирия може да ескалира по начин, който да я лиши от придобивки. И то в момент, когато френският външен министър Ив льо Дриан призовава ЕС да проведе спешни разговори относно отношенията с Турция. Франция и Турция са с отношения "на трупчета" заради участието на Анкара в либийския конфликт. Напрежението, казват, е на ръба на въоръжен конфликт и започна след инцидента с турска фрегата, която е преследвала френски кораб, участващ в мисия на НАТО за контрол върху доставки на оръжия за воюващите страни в Либия. Оръжейното ембарго, наложено от ООН и НАТО, явно не се спазва, а Турция е отказала проверка. Последва натиск от страна на Париж при проведената преди дни среща на НАТО, а Турция отрича представените факти. НАТО продължава разследване по случая, но въпросът е що за съюз е това след като разногласията между страните-членки стигат до използване на нелицеприятни слова? Отделно са номерата, които си погаждат също натовските съюзници Анкара и Атина в Егейско и Средиземно море заради газовите находища около Кипър или споровете за островите край бреговете им. Интересите се разминават. Амбициите на Франция за възстановяването на влиянието й в Близкия изток, предимно Ливан, Сирия и защо не Либия, противоречат на стремежите на Турция за основна роля по тези географски ширини и това превръща съюзничките в конкуренти, твърдят редица турски анализатори. Франция застава на страната на Гърция и Кипър, а Чавушоглу си позволява да казва, че "Макрон има умопомрачение в мозъка". Само защото е заявил, че Турция играе "опасна игра в Либия" и така засилва риска от разрастване на локален конфликт с непредвидими последици. Ив льо Дриан е категоричен, че Анкара "сиризира Либия" и сочи като доказателство прехвърлянето на радикални бойци от Идлиб в Триполи. Видно е, че Либия се превръща в кошмар за ЕС, защото разногласията  и по тази тема са непреодолими. Зад ген. Хафтар, казват, стоят Франция, Русия, Египет, ОАЕ, СА, Гърция и др, а зад Сарадж в Триполи са Турция и Италия, която обаче запазва мълчание по въпроса през последните дни. Въпреки че, при посещението си в Анкара италианският външен министър Луиджи Ди Майо е заявил, че "разстоянието между Париж и Рим се увеличава". В Анкара се надяват и Берлин, който бе домакин на форум за политическото регулиране в Либия, да изоставя Франция. Дали?  

Отделно къде играят САЩ по тази разделителна линия? Просто са там и срещу Русия. Ако трябва и в сътрудничество с Турция.

Но възниква въпрос дали има промяна в политиката на НАТО относно Либия? Сигналите са, че мълчанието е нарушено и са налице промени в поведението. Подписването на споразумението между Турция и Триполи  за морските граници в Средиземно море постави началото на тази промяна. Алиансът сформира "мозъчна център" за създаване на визия до 2030 г и за превръщането на организацията в политически, а не само военен актьор. Генералният секретар Йенс Столтенберг  заяви, че НАТО има роля за борба с тероризма, но и своя роля в Близкия изток. Един вид трябва да се превърне в силен политически играч. Затова в Либия призивите са за подкрепа на политически процеси. НАТО организира срещи в Брюксел с ПНС и демонстрира желание за активна роля в страната. Столтенберг в интервю за италианския в "Република" казва, че "не може да постави на везните ПНС и Хафтар", но "НАТО е готово за подкрепа на Триполи". Премиерът на ПНС Файез Сарадж е помолил за помощ и НАТО ще изгражда отбранителни сили на ПНС. На срещата на натовските военни министри Столтенберг е казал, че е "обезпокоен от увеличаващата се активност на Русия в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие" заради изпратените МИГ-29 и СУ-24 в контролирани от Хафтар либийски територии. Русия е обявена за "оръжеен търговец №1 в Африка", който успешно се възползва от сблъсъците в региона. Сведенията са наАФРИКОВ, американското командване за Африка.

Както се вижда, играчите се прескачат, а Близкият изток и Северна Африка не намират път към решения за мир и стабилност на държавите в региона. Страдат и народите, но тях кой ли ги пита. Позната картина от столетия.