16 Ноември 2024събота21:24 ч.

"Цена за достъп" срещу "такса електромер"

Стопанските потребители плащат достъп до електромрежите дори когато не консумират електричество. Иде ред на битовите абонати

/ брой: 235

автор:Светла Василева

visibility 6240

Помните ли баталиите преди година - да има или не "такса електромер" за битовите абонати на електроразпределителните дружества. А "битките" преди това около "такса мощност", плащана от клиентите на топлофикациите. И как завършиха тези епични сблъсъци на интереси между енергийните монополи и потребителите?
За онези, които са забравили, ще припомним, че омразната "такса мощност" от сметките за консумирана топлинна енергия отпадна през 2006 г. Същата година в Закона за енергетиката бе приет чл. 120а (в сила от 08.09.2006 г.), съгласно който потребителите на електроенергия не заплащат такса за средствата за търговско измерване, т.е. "такса електромер". Привидно

енергийните монополисти сякаш бяха победени

но само привидно. Философията и на двете такси е клиентите да плащат за удобството винаги, във всеки един момент, когато решат да имат на разположение заявената от тях мощност - топлинна или електрическа. Както се плаща такса за мобилен телефон. С други думи - да покриват разходите, направени за поддръжка на мрежите, предизвикани от това, че са ангажирали някакъв капацитет (мощност) от тях за себе си. И понеже тези разходи са постоянни и безплатен обяд няма, още повече в ситуацията на естествен монопол, изходът бързо бе намерен. "Такса мощност" се "вмъкна" в цената за консумираната от сградите топлоенергия, а "такса електромер" остана под формата на "цена за достъп" до електроразпределителната мрежа. За битовите абонати. Което ще рече, че сумата за достъпа до мрежите зависи от количеството потребена електроенергия. Там, където няма консумация, но има присъединен потребител с монтиран електромер - в летни вили, заключени къщи по селата, гаражи, временни постройки, не се дължи нищо, макар да е ангажиран капацитет на мрежата, който се пази за конкретния абонат. Последният във всеки миг, в който реши да се възползва от него, може да го направи, без да заплаща дори стотинка за периода, през който "държи" мощността за себе си, без да я ползва. Колко дълго ще се запази тази практика обаче?

 


Електроразпределителните дружества, които настояват за промяна в начина на заплащане на достъпа до мрежите им, освен аргумента, че "такса електромер" има в други държави от ЕС, вече имат съществен

пробив пред българския енергиен регулатор

в лицето на ДКЕВР. Преди година, без много шум с Решение щ Ц-22 от 29.06.2011 г. ДКЕВР позволи на ЕВН от 01.07.2011 г. да начисляват на клиентите си - стопански потребители, постоянна дневна цена за достъп до мрежите, независимо от консумацията. Прецедентът бе затвърден тази година с Решение щ Ц-17 от 28.06.2012 г. в полза на ЧЕЗ (в сила от 01.07.2012 г.). Ако през следващата 2013 г. ДКЕВР разреши и на Енерго-про (новият собственик на активите на ЕОН) да формира цена за достъп по аналогичен начин, едва ли ще има изненадани.
Според последното решение на енергийния регулатор стопанските потребители, абонати на ЧЕЗ и ЕВН, заплащат цена за достъп до електроразпределителните мрежи както следва:
клиенти на ЕВН - 0.01650 кВт/ден
клиенти на ЧЕЗ - 0.01628 кВт/ден
Цената е постоянна и не зависи от консумираната електроенергия. Минималните суми, които се плащат от присъединените на ниско напрежение (НН) абонати, са за 6 кВт, а от присъединените на средно напрежение (СН) за 100 кВт. Независимо че нямат консумация на електроенергия или че са заявили мощности под указаните. Ето как изглежда фактурата на стопански потребител, абонат на ЧЕЗ, който няма консумирана електроенергия, но въпреки това плаща и ще плаща целогодишно месечна сума за достъп до мрежата в размер на 3.86 лв. (виж копие на фактура).
ДУМА запита електроразпределителните компании ЕВН и ЧЕЗ какви са мотивите, с които са искали утвърждаване на този механизъм за плащане. Според отговора им това е "възможност за справедливо и прозрачно калкулиране на разходоориентирани цени за мрежата; стимул за оптимизиране на разходите, които всеки предизвиква за поддържане и развитие; инвестиране, където е нужно за всеки отделен клиент, а не "по равно" за всички, което е оптимално и ефективно", а също и "стимул за енергийна ефективност и ефективно планиране на енергийното потребление". От ДКЕВР не получихме отговор защо е уважила исканията на енергийните дружества.
Един от ефектите от нововъведението на монополистите е, че онези потребители, които са заявили повече мощности, отколкото реално са им нужни, вече могат да ги редуцират до нивото на необходимост. Това е добре. Но тук има голяма уловка. При намаляване на ангажирания капацитет процедурата е безплатна и максимално опростена - достатъчно е подаването на декларация в център за клиенти на съответното дружество. Ако след време обаче абонатът, освободил капацитет (поради намален обем на производство, временно спиране на работа, сезонно потребление и пр.) реши, че иска да върне предишната мощност, с която е разполагал, процедурата съвсем не е така лека. Нито безплатна. "Възстановяването" на освободения капацитет се извършва по реда на Наредба щ 6 от 2004 г., която е пълна с изисквания за документи и съпроводена от всякакви такси. Дори и да се снабди с всичко и да си плати, стопанският потребител няма гаранции, че освободената от него мощност ще му бъде възстановена, защото вече може да е заета от друг.
Частен случай за негативен ефект от променения механизъм на плащане на цената за достъп са топлофикациите, които имат заявен капацитет за всяка абонатна станция. Много от тях, особено по-малките, работят само през отоплителния сезон (октомври-април), но ще трябва целогодишно да

заделят суми, независимо че не са консумирали

електроенергия. ДУМА запита няколко топлофикации, работещи на териториите на ЕВН и ЧЕЗ, как ще им се отрази новият механизъм на плащане. "Топлофикация" - София (собственост на Столичната община), която е разкрила 12 700 партиди в ЧЕЗ и по наши предварителни разчети ще трябва да предвиди над 500 000 лв. годишно за достъп до мрежата, има цели квартали (кв. "Левски", кв. "Хаджи Димитър") със свои абонати, на които лятно време не подава топла вода, няма консумация на електроенергия, но по новия механизъм ще плаща за достъп. От пресцентъра на дружеството ни отговориха, че "представители на ЧЕЗ и "Топлофикация" - София ЕАД търсят възможности за постигане на по-приемливи условия при заплащането на електроенергийната консумация от абонатните станции". Коментарът на изпълнителния директор на "Топлофикация" - Перник (собственост на държавата), инж. Стойчо Василев беше изненадващ: "Това са икономически въпроси на "Топлофикация" - Перник АД, на които не можем да ви дадем отговор" (писмо изх. щ 3055 от 28.08.2012 г.). Само че тия въпроси често излизат от джоба ни, т.е. от хазната. Ако изпълнителният директор не може да даде отговор, интересно кой ли би могъл да го направи, може би принципалът на дружеството в лицето на икономическия министър Делян Добрев, макар че, едва ли. От топлофикациите в Сливен, Плевен, Враца и Габрово (всичките частна собственост) увериха, че се борят да задържат всеки свой клиент и новите цени ще са за сметка на печалбите им.
Предполагаем негативен ефект от новия начин за смятане цената за достъп е възможно да има и при други компании, опериращи с големи инфраструктури като "Напоителни системи" например чиито съоръжения не работят целогодишно. Със сигурност на хотелите по Черноморието и в планинските курорти със заявени значителни мощности, на които доскоро извън сезона не се налагаше да плащат поради почти преустановена консумация на ток, вече ще им се наложи да предвидят целогодишни плащания към електроенергийните дружества. С изключение на тези по Северното Черноморие, построени на територията, на която оперира Енерго-про. Засега.
От тази есен ДКЕВР определи временни цени за достъп до мрежите и за производителите на ВЕИ енергия. Макар те да са недоволни и да го считат за дискриминационна и рестриктивна мярка, всъщност екстензивното увеличаване на ветрови и соларни паркове е една от причините за въведената промяна. Въпреки че не се коментира публично, в България проблем е не толкова генерацията на енергия, колкото

състоянието на мрежите

които са от средата на миналия век. Новопостроените ВЕИ централи около населени места с изчислени малки капацитети или на полето върху земеделски земи (абсурд, недопустим за други части на ЕС), около които няма електропреносна мрежа, ангажираха огромен ресурс на енергийните дружества ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН (сега Енерго-про). Истинският проблем за тях обаче тепърва предстои и той въобще не е свързан с физическото изграждане на мрежите, а с тяхното управление. Работата на ВЕИ централите предизвиква огромни дисбаланси в електроенергийната системата, която трябва да се управлява така, че да не настъпи срив.
Изграждането на "умни" мрежи по предварителни разчети ще струва на Европа около 500 млрд.евро. Вече са в ход 300 проекта на стойност около 5.5 млрд.евро. България не присъства в картата на европейската "умна" енергийна инфраструктура и проблемът не е толкова в липсата на специалисти, разбиращи от енергетика, информационни технологии, моделиране и симулиране на процеси, колкото в огромната цена на инвестицията, за която все още няма визия кой трябва да плати. Тези проблеми, макар да изглеждат като сън от бъдещето, вече са на прага ни, особено след ударното строителство на ВЕИ паркове през последните две години. И плащането, независимо от това, че не потребяват ток, започна. Доскоро само за стопанските потребители. Вече и за производителите на ВЕИ енергия. Останаха незасегнати битовите абонати. Докога ли...         
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ