Темата за Русия добави нови въпроси за самата Европа

Кольо Колев е директор на социологическа агенция "Медиана". Завършил е филология и социология в Софийския университет "Св.Климент Охридски". Работил е в Националния център за изучаване на общественото мнение. През 1994 г. учредява частната агенция "Медиана".


"В страната от отдавна има група, която привижда сатанинското зло в Русия"

"Провали ли се "България без цензура" на евровота, това ще й бъде краят"


- Г-н Колев, защо в последните социологически проучвания няма конкретен въпрос за нагласите на българите относно позицията на страната за случващото се в Украйна?
- Последните проучвания бяха преди 10-ина дни, а пък има още 10 дни до представяне на нови. Времето не беше достатъчно, за да се включат такива въпроси. Преди 20 дни още никой не знаеше  какво точно се случва и как ще се случи. Така че нормално е тепърва да се появят проучвания на тази тема.
- Темата за Русия подмени ли темата за предстоящите европейски избори?
- Не, просто добави допълнителни щрихи, допълнителен нюанс към европейските избори. Разбира се, тя поставя много въпроси и за самата Европа, за възможността й да взима правилни решения, да бъде нещо по-различно от набор от често пъти противоположни мнения.
- БСП ще загуби ли гласове заради позицията си според вас?
- Голяма част от хората са проруско настроени, особено сред симпатизантите на БСП, които пък, от друга страна, не разбират, че България като част от ЕС трудно може да вземе някакво категорично, различно мнение от останалите страни. Съвсем нормално е част от тези хора да са недоволни от позицията на БСП за непризнаване на референдума. Естествено, че това е напълно възможно да се отрази на партията.
- А русофилското поведение на "Атака" ще успее ли да й привлече повече гласове?
- Напълно е възможно. В крайна сметка тя остана единствената партия, която последователно декларира, че застава зад решенията на Русия, така че малко или много от предишните й прегрешения могат в случая да бъдат туширани с тази позиция. Бих казал, че събитията в Украйна дадоха добър шанс на "Атака" и на Волен Сидеров.
- Разделиха ли се българите на русофили и русофоби?
- Не мисля, че има някакво ново разделение, само може би в говоренето. В страната от отдавна има група, която привижда сатанинското зло в Русия, групата на русофобите - едва ли не всичко лошо, което идва, идва от Изток. И, разбира се, хора, които определено смятат и се определят за русофили, хора, които не са натоварени с негативни емоции спрямо Русия. Нещо повече, хора, които са позитивно настроени. Не бих казал, че е нещо ново това разделение.
- Опитите за сближаване на ДПС с ГЕРБ разкриват ли някакви бъдещи намерения?
- Не мисля, че случващото е знак за някакво бъдещо сближаване. В случая ДПС изиграва своя ход, казвайки ето ние сме много по-толерантни от вас, готови сме да отстъпим. Не мисля, че това е жест точно към ГЕРБ, отколкото по-скоро е жест към обществото, за да се тушира нарастващото анти ДПС говорене - класическото преяждане с власт и всички тези неща. Не го разчитам като някакво заиграване между ГЕРБ и ДПС.
- Проучванията отново дават преднина на ГЕРБ. Как си го обяснявате това? Забравиха ли хората как паднаха от власт?
- Има агенции, на които може да се има доверие, и такива, които определено ги гледам, за да се забавлявам. В момента не бих казал, че има преимущество на ГЕРБ, по-скоро има паритет. Лека доминация до последните проучвания, които "Медиана" направи, е в полза на БСП. Разбира се, тук трябва да отчетем това, че независимо от дитирамбите, които АБВ и Георги Първанов използват, там няма никакво съмнение, че нанесоха удар на БСП, успяха да дръпнат около 2-3%, което, разбира се, е крайно недостатъчно, за да могат да успеят. Но е достатъчно, за да нанесат сериозен удар. Именно благодарение на това в момента БСП и ГЕРБ се намират в относително равенство.
- При създаването на Реформаторския блок много се говореше за потенциал в тази коалиция. Сега все по-рядко се споменава този потенциал. Хората спряха ли да ги взимат насериозно?
- Не бих казал, че положението е толкова трагично. Проблемът е там, че не се забелязва някакво нарастване, разширяване на авторитета. Не се вижда и едно цялостно говорене по въпросите на властта, на икономическата политика, по фундаменталния въпрос за взаимодействието или невзаимодействието с ГЕРБ. Така че при тях по-скоро наблюдаваме застой, който в предизборна ситуация не е добре за една партия. В момента те гравитират около 5%. Няма движение, няма разрастване на тяхната популярност.
- Изигра ли им лоша шега това, че казваха, че ще вкарат млади хора в политиката, неизвестни лица, неопетнени лица, а в същото време сложиха Меглена Кунева за водач на листата си?
- Може би това има значение, тъй като за голяма част от хората в Реформаторския блок определено не може да се каже, че са нови лица. Но основното е въпросът за отношението към ГЕРБ и отношението към властта на ГЕРБ през всичките тези близо 4 години. Това е, което прави двойствено внушение - ама ние сме с тях, ама всъщност сме против тях, е това, което им създава сериозни проблеми.
- Николай Бареков в сряда обяви, че бил десен, но вече е ляв. Неговите обещания са крайно леви, но в партията му има крайно десни политици. Какво да очакваме наистина от тях?
- В случая говорим за една току-що формирала се политическа формация, която малко или много търси своето място, съответно има тези люшкания - ту е ляв, ту е десен, има съвсем естествения за една нова политическа формация популизъм. Какво можем да очакваме? Много е трудно да се дават прогнози, ние сме малко като врачките на едно съвсем новородено дете, едва ли не трябва да кажем то ще стане много красив и хубав, или ще стане много загубен и тъп. Трудно е да се определи отсега. До голяма степен дали ще стане въобще нещо от тази формация, зависи от това дали ще успеят да преминат бариерата за вкарване на член в Европарламента, а това ще им отвори вратата за по-нататъшната политическа дейност. Ако те се провалят обаче, това до голяма степен  ще бъде краят на тази формация.
- Европейските избори ще бъдат ли оценка на кабинета "Орешарски"?
- До голяма степен - да. Такива заявки бяха направени фактически от всички политически формации. Именно поради тази причина най-вероятно ще има и малко по-висока избирателна активност на тези избори, тъй като те ще бъдат свързани не просто с абстрактната Европа, с абстрактния Европейски парламент, а с вътрешната политика и с това дали кабинетът е запазил достатъчно доверие в избирателите или пък е загубил доверие и евентуално ще се ходи на предсрочни избори.