Свободата на омразата

Да влезеш в редакция в демократична държава и да убиеш хладнокръвно 12 души е брутално. Няма човек с адекватно мислене, който да не осъди случилото се, да не е съпричастен с трагедията и да не скърби за загиналите. Раната от насилствено отнети животи оставя белег завинаги. Убийците са изроди и никой не оспорва това.
От няколко дни светът е Франция, а столицата е "Шарли ебдо". Всички световни издания започнаха да публикуват карикатурите на списанието, защото ако не го направят, означавало, че ти е отнета свободата на словото. Щом тези карикатури се оказаха знакът на свободата, досега защо не бяха публикувани в повече медии, които в момента истерично обясняват, че са независими и не се страхуват? В цял свят лъснаха карикатурите, но колко от тях събудиха смях? Колко от тях показаха нещо поучително? Не ви ли се струва, че Мохамед във вид на куче или Светата троица в полов акт са по-скоро обида към религиите и чувствата на хората, които ги изповядват. Нима те ни направиха по-свободни и дадоха криле на химикалките на журналистите? Тези, които не публикуваха творбите на френските журналисти, означава ли, че се страхуват? Това, че хората не разбраха хумора, дали е признак за липса на съчувствие?
Днес сме Шарли, но вчера не бяхме Донецк и Луганск, утре ще бъдем други, защото терористите от Париж са навсякъде. Всеки ден забравяме, че сме просто хора. Всеки иска свобода - свобода на словото, свобода на избор, свобода на решение, но трябва да спрем да мразим свободно. Омразата към различните ще ни убие, не веднага, но бавно и сигурно. Няма да са нужни калашници, бомби или гранати, ние сами ще се унищожим, ако продължим да се презираме.
Свободата на човека свършва там, където той започва да мачка свободата на друг. Ние сме единствени и уникални, също като хората около нас и това никога не бива да го забравяме.