Сценографите са като амазонки...

Огняна СЕРАФИМОВА е на 27 години от Варна. Възпитаничка е на средно училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. Завършила е Националната художествена академия, специалност "Сценография", бакалаварска степен и "Сценография за куклен театър", магистърска степен. Огняна Серафимова е съоснователка на фондация "Сидея", която се занимава с проекти в сферата на културата. Идеята е изграждането на мост между поколенията и свързване на различни общности, ползвайки езика на изкуствата. Три поредни години има номинация за наградата "Икар" в категория "Сценография". Първата е за спектакъла "Макбет" на реж. Кристин Шарков на Варненския драматичен театър, втората за "Господин Колперт" на реж. Кр. Шарков, постановка на театър "София", и тази година за "Куклен дом" на реж. Кр. Шарков на Пловдивския драматичен театър. Огняна получава номинация и специалната награда на фондация "Стоян Камбарев" за "Куклен дом" и "Посещение при бащата" на ТР "Сфумато" под режисурата на Кр. Шарков. Преди броени дни бе удостоена с грамота от Министерството на културата за "Високи творчески резултати". Авторка е заедно с Мартин Пенев на инсталацията "Корпус" пред Руската черква в София. "Избрах сценографията, защото това е моята слабост, предпочитам картини в реално време, които живеят, като се променят на сцената", споделя в интервю за ДУМА младата сценографка.   

Цитат:
"Наградата е трамплин за следващ успех

- Много сте млада, а вече ваши работи са белязани с престижни номинации и награди. Как си обяснявате този успех? Важна ли е наградата, особено за един млад творец?
- Важно е, че институции и организации  отделят внимание на младите творци в България. Това е много хубав морален стимул за техните усилия, те постигат добър резултат и правят впечатление. Защото наблюдаваме сериозен отлив на талантливи и творящи хора, които смятат, че няма как и къде да се изразяват в нашата страна. Според мен такъв тип награди действат много стимулиращо и мотивиращо ни да оставаме тук, да развиваме тези ниши в сферата на изкуството, които са специфични и не е добре да остават без ново поколение, което да твори и да влага енергия и сили в развитието си. С тези поощрения, малко по малко, ние, младите творци, придобиваме самочувствие, воля и интерес да останем и да участваме в по-значими събития за обществото като цяло. Надявам се да има повече награди за млади автори в България, защото те са като трамплин за следващия успех, за следващия фокус върху работата на твореца.  
- Как се решихте да станете сценограф? Това не е ли тежка работа, по-скоро мъжка, ако мога така да я определя?
- Вярно е, че е по-скоро мъжка. Това е много компилативна с широк спектър от познания и сетивност работа. Изисква приспособимост, търпение - все женски качества. Усетът към детайла, към костюма, към грима се съчетават с инженерни знания, с познания върху конструкциите, върху осветлението - много различни сфери, които се комбинират. Сценографията е определено мъжка работа, в която се крие някакъв вид предизвикателство. Задкулисна професия, защото изящните художници, които рисуват картини и са посветени на кавалетното изкуство, стават известни имена, а сценографите като че ли остават в сянката на актьорите и режисьорите. Но на мен ми харесва, че прожекторите не са насочени толкова към нас. Може би сценографите са малко като амазонки - много женствени и много войнствени, за да успяват. Допада ми екипността на работата, която определя тона на цялото представление. Бих казала, че това са картини в движение. Винаги ми е било интересно нещата, които измислям, да претърпяват метаморфози. Това е вид времево изкуство, което е заключено между началото и края на спектакъла, тази мигновеност е очарователна и много ми харесва. Разбира се, че и рисувам, но има някаква магия в театъра, която предпочитам и мисля, че тя ще бъде основна за творческия ми път.
Иначе съм отраснала в семейство на художници - баба ми Маргарита Денева и дядо ми Христо Веков са известни живописци. Майка ми Цветана Векова и вуйчо ми Деян Веков също творят в сферата на живописта, стенописта, резбата. От малка живея с нагласата, че това е моята среда. Сестра ми Деница Серафимова първа тръгна по пътя на сценографията, по време на нейното следване осъзнах, че това е различна специалност и изключително богата.
- А работили ли сте върху проекти извън театъра?
- Засега съм участвала в късометражен филм, който беше дипломна работа на мой колега режисьор, както и в танцови представления, които бяха важна начална стъпка за мен, в куклени представления - също. Всеки един от тези жанрове притежава специфичност и е загадка сам по себе си. Например кукленият театър е предизвикателен със своята крайна стилизация на формите, актьорите се изразяват чрез това, което сценографът им подаде като художествен материал, затова е много важно естетиката и цялостното решение да са на високо художествено равнище. При танцовия театър движението и хореографията са водещи и сценографията трябва да е добре съобразена с общата атмосфера на спектакъла. Важно е при всяко представление да се усети точната материя, точната естетика, с която то най-качествено да бъде поднесено на зрителите. Още по време на обучението си в академията, започнах да работя в театър. Първите опити, които правехме с Крис Шарков в НАТФИЗ, както и в театър "Българска армия" в постановката "Последни поръчки" на режисьорката Надя Асенова, много ми помогнаха. Тези първи опити, т.нар. "Хвърляне в морето", карат човек бързо да придобие смелост, да свикне с условностите, с проблемите. Хубаво е младите сценографи, които все още учат, да се пробват, колкото се може по отрано да участват в продукции, защото това е начинът да бъдат забелязани.
- Разбирам, че има работа за сценографи, но какво е положението при младите? Лесно ли си намират поръчки?
- Да, има работа. Това е интересна и трудна професия, която обаче е търсена. Младите хора, които решават да се занимават със сценография, не трябва да се страхуват от въпроса: "Има ли перспектива"? Защото определено има перспектива, за което съдя от количеството на моите ангажименти и на моите колеги. Те са затрупани със задачи. Когато кандидатствах сценография в академията, коментарите бяха, че в театъра няма пари, че това е ниша без реализация... Оказа се обаче, че не е вярно. Защото, докато има актьори, режисьори, драматурзи, изобщо театър в България ще има и работа за сценографите - и в киното, и в телевизията, и в кукления и танцовия театър, в балета... Всички тези пространства имат нужда от своите визуални артисти.
- Трудите се на свободна практика, а може ли така да се издържате?
- Да, не съм на щат към нито един театър.  Доста е особена пътеката, по която се стига до определен проект. Най-често това са екипни сформирования, които започват много отрано и случайно. Режисьорът Кристин Шарков, с когото работя от 6-7 години, още докато следвахме му помагах в правенето на учебни проекти. Сработихме се. Той се договаря с директори на различни театри из страната за това кой текст да постави, после кани мен и заедно създаваме представлението на дадено място. Обикновено режисьорът е връзката между сценографа и театъра.                  
- Какво ви задържа вниманието извън сцената? Имате ли си любими занимания? Как "бягате" от действителността?
- Работата ми отнема огромно количество от личното време. Общо взето, дори когато съм свободна пак продължавам да си мисля за конкретната постановка... Обичам да се разхождам сред природата, да избягам в някой по-далечен град... Обичам да се срещам с хора, които не са в същото общество. Рисувам и така се успокоявам. Занимавам се с фондация "Сидея", която създадохме заедно с куклената актриса Мануела Саркисян и Светлозара Христова, която е културолог. Фондацията има за цел да организира разнообразни  събития в областта на културата както във Варна, така и в други градове. Изкуството трябва да бъде достъпно за всички хора, а не за определени слоеве. Това е основното мото на фондацията ни.
- Често пътувате до Пловдив. Върху какво  работите там?
- В момента работя по спектакъла "Крал Лир" на режисьора Стайко Мурджев в Пловдивския театър. Имам ангажимент и в Кукления театър във Варна, където работя по спектакъла "Огнивото" на режисьора Георги Михалков. В екип съм със сценографката Мира Петрова.