16 Ноември 2024събота02:23 ч.

Интервю

Страхил Делийски: Борисов вече не е човекът на народа

Политическият процес у нас е доминиран от интимните отношения между едрия капитал и властта, казва политологът

/ брой: 210

автор:Ина Михайлова

visibility 6560

СТРАХИЛ ДЕЛИЙСКИ е роден на 10 февруари 1981 г. в с. Дерманци, Ловешка област. Завършил е езикова гимназия в Плевен, а след това политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология.

"Време е БСП да каже как и с кого ще управлява"

- Отмина ли поредният трус в правителството?
- Почти от началото на мандата това правителство е в състояние на перманентни трусове. Това ограничава възможността за правене на по-сериозна политика. Имаме правителствена програма с 904 конкретни ангажимента, но все още не сме разбрали колко от тях са изпълнени. За нея се говори, само когато трябва да се оправдае съществуването на кабинета. Така не се управлява. Това е изключително мъчително, както за страничния наблюдател, така и за тези, които са в управлението. Но за всичко има причини. Основната цел на правителството е да остане на власт, независимо какво ще прави с нея. Това е екстравагантна политическа задача. И парадоксална.
- Борисов сякаш изпусна правителството. С какво партньорите му връзват ръцете?
- Спойката на тази коалиция е максимално дълго престояване във властта. Това позволява поредица от компромиси. Ако ставаше въпрос за компромиси по линия на философията, стратегията - нещата щяха да са различни, но конфликтът е по линия на опасността от падане от власт. Този конфликт по-лесно се регулира. Изглежда, че на Борисов му е трудно, че избягва да взима управленски решения (като в случая с оставката на Валери Симеонов), но не е така. Поведението му не му носи успех по отношение на публичния образ, но му носи успех в рамките на свръх задачата за запазване на властта.
- Това ли е обяснението, че той се изгуби на вътрешното поле и се развихри на международното?
- Борисов търси външнополитическа легитимност, усещайки, че е загубил вътрешнополитическата. Това е свързано с неговото политическо бъдеще. Борисов осъзнава, че политическият му път в България е приключил. Въпрос на време е. Предстои да видим дали това осъзнаване ще е съпроводено с поведение от типа "След мен и потоп" или ще бъде мотивиран да направи нещо изключително героично. По-вероятен на този етап е първият вариант.
- Волен Сидеров ли ще напусне пръв коалицията на патриотите?
- Сидеров се готви за избори. Той показа, че е от политиците, които са отписвани поне 5 пъти от големите сметки, но като Феникс възкръсват. Сидеров търси еманципация в рамките на малката коалиция, без да затваря вратите към Борисов. Каракачанов и Симеонов направиха грешка, като влязоха в изпълнителната власт и оставиха Сидеров в парламента. Това го позиционира най-близо до гражданите, а вицепремиерите трупат негативи, като изгубиха много от политическия си чар.
Коалицията на патриотите свърши своята работа. Тя вкара трите партии в парламента и в изпълнителната власт, легитимира третото правителство на Борисов. И се изчерпа като политически замисъл. Същото се случи и с Реформаторския блок. Който се е хванал с Борисов, не е спечелил бъдеще.
- Мъчително е намирането на "патерица" във властта. Сигурно заради това Борисов не отива на предсрочни избори?
- Очевидно е така. Задушаващата прегръдка на Борисов дистанцира от ГЕРБ редица политически субекти. В тази ситуация може да помогне някакъв инженерен политически продукт, какъвто неведнъж сме виждали. Сега обаче той не се очертава.
- Колко спечели и какво загуби бизнесът, като застана зад кабинета?
- Стана все по-очевидно, че това правителство не разчита на демократична легитимност от гражданите, а на властово присъствие благодарение на интимни отношения с едрия капитал. Не че е евристично откритие, но заявлението "С нас е едрият капитал, протестирайте колкото искате" свали картите на масата. Формално имаме демократични процедури, но политическият процес е доминиран от корпоративния интерес, който се реализира през близките отношения между едрия капитал и властта.
Представител на едрия бизнес каза, че всеки момент могат да хвърлят 20 000 души на улицата като контрапротест. Какво означа това? За работници ли става въпрос? Левицата не може и не бива да мълчи за такива отношения между бизнеса и работниците. Паралелно коалицията "едър капитал - власт" вкарва разломни линии между отделните социални групи. Типична форма на корпоратистка държава, на която дори Бенито Мусолини би завидял. Политическият процес у нас е доминиран от интимните отношения между едрия капитал и властта.
- Народът не може да свали правителството, но бизнесът може.
- Да, точно така. Обикновено в такъв тип политическа среда ключовият ангажимент по ротацията във властта е в ръцете на едрия бизнес.
- Все по-реална ли става възможността Борисов да изкара този път мандата си?
- От формирането на този кабинет съм скептичен относно възможността да изкара мандата си. Това зависи не толкова от гражданите и коалицията, колкото от волята на премиера. Ако Борисов прецени, че има изгода от по-скорошни парламентарни избори, ще ги има. Той с времето ще се доближи до този тип оценка, защото правителството е отворило прекалено много фронтове.
Негативното отношение е масово и постоянно. Протестите не са големи, но са различни, много и често се случват. Хората са неудовлетворени, защото са лишени от конституционни права в ключови публични сектори - здравеопазване, образование, социална политика. Налице е тотален колапс на тези публични системи.
- В обществото има огромно напрежение, но като че ли липсва политически субект, който по подходящ начин да го консолидира. Мантрата за липсата на алтернатива още ли е валидна?
- Липсата на алтернатива е, за жалост, доминиращ разказ в българското политическо пространство, който е абсурден. При наличието на над 200 партии у нас не може да се твърди, че няма алтернатива. Изключително авторитарно е това внушение, което се прави и масово. И се добавя твърдението, че няма нужда от избори, защото нищо нямало да се промени. В името на т.нар. стабилност стигаме до абсурди. Налагането на внушението, че няма алтернатива, е един от пътищата към авторитаризъм. Опозицията - и от ляво, и от дясно, може да бъде по-категорична в разбиването на този странен публичен консенсус.
БСП продължава да е длъжник на обществото по отношение на очакванията. Социалистическата партия предложи алтернативен път за развитие на страната в своята "Визия за България", каза, че иска властта. Но онова, което трябва все още, за да се покрият критериите за алтернативност, е да разкаже политическия формат, през който това ще се постигне. Време е БСП да каже как и с кого ще управлява. Липсата на този отговор поставя социалистическата партия в некомфортната ситуация всяка заявка за власт да бъде свързвана с евентуално партньорство с ДПС.
Показателен е опитът на британските лейбъристи. Корбин, осъзнавайки този дефицит и спадащото доверие към традиционните партии, се опитва да отвори формацията към граждански движения в ляво и да превърне самата Лейбъристка партия в такова движение. Да, във Великобритания има друг тип политическа система, но това е един от възможните варианти пред социалистическата партия у нас. Път в тази посока е обсъждането на последния вот на недоверие с извънпарламентарни структури, както и разговорите за "Визия за България". Недоверието на гражданите към политическата система и нейните институции може да бъде променено с отваряне на партиите към гражданския сектор. Това може да бъде и предложението за политически формат, чрез който да се реализира политическата власт. Колкото по-скоро БСП даде правдив и приемлив отговор за властовия формат, чрез който ще се реализират новите политики и управление, толкова по-добре.
- Как стои президентът на този фон, който очертахте?
- Президентът използва съзнателно недоверието в традиционните политически сили. Той е едновременно в рамките на системата, която се ползва с недоверие, но прякото му неучастие в политическия процес му дава възможност да заема позицията на гражданите. Президентът опитва да се саморазкаже като алтернатива, но в рамките на тази институционална уредба. Когато човек направи заявка А, можем да очакваме да каже и Б. В рамките на тази институционална уредба политическа заявка Б не може да бъде направена. Може би в лицето на Румен Радев се очертава новият фаворит, който да налее легитимност на политическата система. Безспорно той успява да адресира проблеми, които не получават такова внимание от партиите.
Борисов дълго беше човекът на народа. Вече не е. Не виждам механизми, чрез които да си върне тази позиция. Не е важно какво ще правят Борисов и още двама-трима за "конструкцията", а какво ще стане, след като тази конструкция падне. Тя не може да се запази вечно. Големият разговор какво и как ще се случи след това липсва в неговата пълнота. Президентът, не директно, а по косвен път, успява на този етап да започне подобен разговор.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ