Синдромът на късата памет

Трагедията в Хитрино за пореден път ни постави в ъгъла на отчаянието. Повдигнаха се въпроси, които задаваме всеки път, когато нелепо загиват хора. Това бе поредният инцидент с неясни причини. А на 12 декември бе поредният Ден на национален траур.
За жалост, не можем да се похвалим с много разкрити инциденти в годините. Като се замисля, нищо не изниква в спомените ми. Сигурно страдам от синдрома на късата памет. От него страдат и по-голяма част от българите.
Всяка трагедия у нас е белязана от три дни. Три дни, в които медиите представят гледните точки на политици и експерти, търсейки причините за случилото се. Телевизиите се надпреварват коя ще направи повече живи включвания, вестниците - кой ще публикува по-атрактивна снимка, а информационните агенции сипят новини през пет минути. Загрижеността, болката и въпросът "Кой е виновен?" не секват три дни. На четвъртия обаче всичко започва да затихва, а на дневен ред излизат политическите колизии. Съобщава се от време на време каква помощ ще получат семействата на загиналите, какво е казал вътрешният министър, какво е разпоредил главният прокурор. И така - до след месец от трагедията, никой нищо не знае, всеки плюе по държавата. Но отговорни за случилото се няма. Трябва да блъснат човек на улицата, за да се направи пешеходна пътека. Трябва да се удавят неколцина, за да почистят язовирите и коритата на реките. Трябва да пострадат или да умрат няколко човека в предприятие, за да бъде то проверено и установено, че не бива да работи.
Помните ли колко дни на национален траур имаше в последните 27 години заради нелепи трагедии, останали неизяснени? Колко българи си отидоха, без да разберем кой е виновен? И колко трагедии, дори с посочен виновник, бяха забравени? Посочените по-долу дни на национален траур не са всички от 1989 г. насам. Само тези, за които причините останаха неразкрити или бяха потулени.
* На 12 декември 1990 г. по време на учение два взвода се движат по маршрут Момчилград-Балабаново. С част от техниката войниците се опитват да преминат през брод р. Върбица, но ги връхлита висока вълна и водите ги поглъщат. Загиват седем войници, двама офицери и един сержант, 11 души се спасяват по чудо. 25 декември 1990 г. - Ден на национален траур.
* На 11 август 1995 г. на Околовръстното до София като факли изгоряха 14 войници от под. 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига във внезапна катастрофа на връщане от строителен обект в "Манастирски ливади" към базата им в "Обеля". Товарният камион, с който пътуват, се удря в колесен трактор и се запалва. Возещите се в каросерията загиват, като по чудо оцелява само редник Кръстьо Дунчев. Телата на загиналите са овъглени до неузнаваемост. Дни наред разследващите не виждат дупките от куршуми по камиона. Много от родителите на жертвите са на мнение, че децата им са убити, а пожарът е причинен, за да се прикрият следите. 15 август 1995 г. - Ден на национален траур.
* На 1 септември 1997 г. в рудник "Иван Русев" на мини "Бобов дол" експлозия на газ гризу убива 11 миньори и ранява тежко 18 техни колеги. Днес е трудно да се намери информация за случилото се. 2 септември 1997 г. - Ден на национален труар.
* На 21 декември 2001 г. пред столичната дискотека "Индиго" от притискане и задушаване загиват седем деца. Към 18 ч. близо 2000 деца на възраст 10-15 г. чакат пред дискотеката за концерт на рапърите Колумбиеца и Мъглата. Част от децата губят равновесие и падат по заледените стъпала на заведението. Получава се "ефектът на доминото". Притиснати в стените и пода на тунела за около 5-6 минути, децата се задушават. Загиват шест момичета и едно момче. За трагедията са обвинени четирима души - двама охранители, бившият председател на ДАМС Цвятко Барчовски и управителят на дискотеката Ангел Николов. През 2008 г. са признати за виновни, но нито един от тях не влиза в затвора, а наказанията са глоби и условни присъди. 23 декември 2001 г. - Ден на национален траур.
* На 4 април 2004 г. 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Към 22 ч. българско време на завой на планински път шофьорът на автобуса губи контрол над превозното средство, което пада в коритото на р. Лим при сръбското с. Гостун. Рейсът потъва за минути в придошлата река. Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле помагат за ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река, дълбока 6 метра. 38 души са спасени. 12 български деца от Свищов загиват във водите на Лим. Няколко месеца по-късно започва съдебна сага. В крайна сметка всичко се свежда до човешкия фактор - лична грешка на шофьора на автобуса Илия Измирлиев. Обвиненията срещу него са, че се е движил с несъобразена скорост. Три години след трагедията великотърновският съд признава Измирлиев за виновен. Първоначално е осъден на 7 години затвор, след това присъдата му е намалена на четири при първоначален лек режим. По-късно стана ясно, че Измирлиев изтърпява наказанието си като домакин на бунгало в курорта Пампорово. Родителите смятат, че десетки факти около катастрофата са прикрити. 8 април 2004 г. - Ден на национален траур.
* На 7 декември 2006 г. автобус от градския транспорт, пътуващ от гр. Бяла към гара Бяла, е блъснат от пълен с жито камион "Шкода". При удара автобусът пада в р. Янтра. Загиват 18 души. След година съдебна сага шофьорът на камиона Синан Алиев получи присъда от 10 години лишаване от свобода и 12 години забрана да шофира. След още 4 години пътният възел, получил наименованието "мост убиец", е реконструиран. 10 декември 2006 г. - Ден на национален траур.
* На 28 февруари 2008 г. два от вагоните на влак, пътуващ от София за Кардам, избухват в пламъци. Инцидентът става близо до гара Червен бряг. Девет души изгарят като факли. Шафнерът на изгорелия вагон Георги Георгиев е обвинен в престъпно бездействие. Според обвинението не е спрял навреме влака и не е предупредил пътниците навреме за пожара, използвал е негоден пожарогасител и е действал хаотично. Първоначално е осъден на 12 години затвор, но на последна инстанция съдът отмени присъдата и му наложи наказание от 3 години условно. Седем години след трагедията той обяви, че не се чувства виновен и не съжалява за нищо. 5 март 2008 г. - Ден на национален траур.
* На 28 май 2009 г. 16 души загиват при катастрофа с автобус край Ямбол. Жертвите са прегазени от стар автобус, пътуващ от хижа "Дружба" към Ямбол, край връх Бакаджик. Според информацията на полицията автобусът не могъл да спре на слизане от върха и помел изкачващите се хора. Три години по-късно собственикът на фирмата Слави Славов, чийто автобус се повреди, и шофьорът Господин Димитров получиха по 10 години затвор. По време на процеса близките на загиналите и пострадалите настояваха за по-тежки наказания, но молбите им не бяха уважени. 29 май 2009 г. - Ден на национален траур.
Така влезнахме и в последното десетилетие. Национален траур бе обявяван на:
* 16 юни 2011 г. - ден по-рано 9 души загинаха при катастрофа на автомагистрала "Тракия";
* 8 февруари 2012 г. - два дни по-рано наводнение в с. Бисер взе живота на 11 души;
* 5 август 2013 г. - по повод трагично загиналите четирима миньори от мина "Ораново" край Симитли;
* 23 юни 2014 г. - при наводнения във Варна и Добрич загинаха 11 души;
* 3 октомври 2014 г. - в памет на 15 загинали при взривове в завод "Миджур" в с. Горни Лом, област Видин.
Може някой ден виновните все пак да бъдат наказани. Но се съмнявам. А вие?
Всички тези хора са статистика. За тях си спомнят само близките им. Болката и как живеят след случилото се не е на дневен ред. Малцина все още търсят отговори. Имаше ден на траур и за Пламен Горанов. А него помните ли?
Мир на душите им.

Инцидентът във влака по линията София-Кардам. Трагедията отпреди 8 години завърши с условни присъди
 

Снимка БГНЕС
Две години след наводненията във Варна и Добрич хората не могат да се върнат към нормалния си начин на живот