Ще видим ли края на Корейската война?

Когато през миналото лято лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун и президентът на САЩ Доналд Тръмп си разменяха заплахи почти ежедневно, светът наблюдаваше притихнал и опасенията от ядрена война бяха напълно реални. Само 6 месеца по-късно обаче реалността се завъртя на 180 градуса - изглежда не само няма да има война, точно обратното  - през месец май двамата ръководители ще се срещнат. Засега много подробности за срещата не са известни, нито е ясно какъв ще бъде резултатът от нея, но си струва да разгледаме как се стигна до този почти невероятен обрат.
Северна Корея и САЩ са врагове още от времето на Корейската война (1950-1953). И продължават и до днес да са такива, доколкото мирен договор никога не е сключван. А споразумението за примирие винаги е пораждало повече недоверие между двете държави, отколкото нещо друго. Трябва да се отбележи обаче, че именно Северна Корея много пъти е настоявала за преговори и окончателен край на войната Ц нещо, което САЩ винаги са отказвали.

Играта на котка и мишка

След разпадането на Съветския съюз позицията на Северна Корея отслабна неимоверно, а САЩ станаха едноличен господар в света. През 1994 г., по времето на демократа Бил Клинтън, след серия от преговори е подписано споразумение със САЩ, по силата на което американците трябва да осигурят два ядрени реактора, докато севернокорейците трябва да се разоръжат. Скоро след това обаче мнозинството в американския Конгрес става републиканско и то не е добре настроено към рамковото споразумение, сключено от политическите им опоненти. В резултат на това изпълнението от страна на американците бива непрекъснато спъвано от републиканците (което, разбира се,  вбесява севернокорейците и те също не изпълняват своята част от договореното) и строежът на реакторите започва едва през август 2002 г. Но и без това ужасно закъснелият и недофинансиран проект не успява да стигне доникъде, защото още през януари същата година наследникът на Бил Клинтън Ц Джордж Буш-младши Ц включва Северна Корея в Доста на злотоУ по време на годишното си обръщение към нацията, заедно с Ирак и Иран. Това е ясен знак, че вятърът се е обърнал окончателно. В края на 2002 г. делегация от САЩ посещава КНДР с обвинението, че Северна Корея разработва програма за обогатяване на уран, който може да се използва за създаване на ядрени глави. Северна Корея отрича, обвинява американците в арогантност и добавя, че макар да не разполага с ядрено оръжие в момента, като суверенна държава би имала пълно право да създаде такова. Малко по-късно всякакви договори са окончателно отхвърлени, а в началото на 2005 г. КНДР обявява, че все пак е произвела ядрено оръжие, уточнявайки обаче, че то е за самозащита.
Следват нови разговори, санкции, ядрени тестове, противопоставяне. Всичко това ни води до днешното патово положение Ц въпреки че икономиката й изпитва сериозни проблеми заради наложените санкции, Северна Корея не се отказва от ядрената си програма. И въпреки че САЩ са много по-силни във военно отношение, за разлика от Ирак, Афганистан, Либия и дори Сирия този път не са толкова смели. Никоя от тези държави нямаше ядрени ракети. Всъщност именно това е една от причините КНДР да не се разоръжава. Че Корейската война формално не е приключена, вече споменахме и това е известен факт. По-малко известен факт е, че поради тази причина американската и южнокорейската армия на практика непрекъснато разиграват военни учения на границата със Севера, в които симулират нападение, а не отбрана. Ако бяхте малка държава и най-мощната армия в света дрънкаше оръжие под носа ви всяка година, нямаше ли да искате да се защитите? Изглежда именно това е осъзнало севернокорейското ръководство, имайки примера на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, които се оказаха безпомощни пред Дсветовния полицайУ, каквато роля заеха САЩ след разпадането на СССР.

Ким Чен-ун Ц злодей или способен държавник?

Често ни представят Ким Чен-ун (а преди това и баща му) като полудели тирани, като архизлодеи, чиято единствена цел е да навредят на демократичния и свободен Запад.  Миналото лято, когато напрежението между Пхенян и Вашингтон вече беше достигнало почти до точката на кипене, интервюирах двама млади българи, които току-що се бяха върнали от посещение в Северна Корея. Картината, която те описаха, рязко контрастира с това, което получаваме като информация предимно от западни медии. Според тях КНДР е много социална държава, в която ръководството наистина се старае да се грижи за населението въпреки ограничените ресурси, с които разполага страната по принцип и въпреки тежките санкции, които заплашват не само развитието, а и самото й оцеляване. Именно с оцеляването са свързани и по-строгите правила там - доколкото изобщо може да се говори за строгост, тъй като това е държава, в която на хората и до днес се осигуряват безплатни жилища, образование и здравеопазване. И резултатите са налице, ако можем да съдим по единственото нещо, което е ясно видимо за света - военната промишленост. След последните развития все повече съм склонен да се съглася с тях. 
Още повече, че схемата е добре позната както от споменатите Хюсеин и Кадафи, така и от Владимир Путин. Може би сте обърнали внимание на нещо, за което Путин говори в последното си обръщение пред Федералното събрание Ц още преди 15-тина години той е бил наясно, че оцеляването на Русия зависи от оръжията, с която тя ще разполага. Че никакви договори не вършат работа, когато срещу себе си имаш противник, чиято цел е твоето унищожение. Представените от Русия оръжия преди десетина дни представляват логичното следствие на тази стратегия. Неслучайно Путин попита ДЩе ни чуете ли сега?У. Същото се случи и в Северна Корея, макар и в много по-малки мащаби. Но все пак ядрената бомба си е ядрена бомба. Изглежда, че и днес това е най-сигурната гаранция за националната сигурност.
В този смисъл нищо изненадващо и налудничаво няма в действията на севернокорейската държава. И фактът, че КНДР многократно е искала мир, но той й е бил отказван от САЩ, е допълнителен довод в тази посока на мисли. Нещо повече Ц след размяната на заплахи от миналото лято и след като Северна Корея проведе първите си успешни тестове, Ким Чен-ун вече знаеше, че има правилния коз в ръцете си. И наистина смени тона в новогодишното си обръщение, с което изненада всички, най-вече онези хора, които го описваха като нещо средно между Нерон и Калигула. Тъмният костюм бе сменен със светлосив, а Дмалкият КимУ направи още един много умел ход на шахматната дъска Ц протегна ръка за помирение към Юга. Въпреки напрежението, връзките между двете страни остават силни Ц милиони семейства са разделени от изкуствено прокараната граница. На практика двете Кореи са  една страна с трагична история през ХХ в., жертва първо на японските имперски амбиции, а след това и на Студената война. Тук е мястото да отдадем заслуженото и на избрания през миналата година президент на Южна Корея Мун Чже-ин, който още в предизборната си кампания обяви, че ще работи за подобряване на връзките между двете страни и не се отметна от това си обещание. Именно той бе човекът, който пое протегнатата ръка, а Олимпиадата в ПьонЧанг се оказа идеалното място за среща на корейците от двете страни на границата. Силен ход се оказа и това, че Ким Чен-ун изпрати сестра си като посланик на мира. Северно- и южнокорейците се насладиха заедно на спортния форум, а вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, който се опитваше да излъчва сила и непоколебимост, изглеждаше по-скоро като дете в детската градина, с което никой не иска да си играе. С това Ким Чен-ун нанесе още един удар по американската стратегия на Умаксимален натискФ, като прокара дълбока разделителна линия между САЩ и Южна Корея.
После Югът върна жеста и изпрати своя делегация в Пхенян, а разведряването в отношенията ставаше все по-видимо. Последното предложение на Ким Чен-ун за среща с Доналд Тръмп първо поласка егото на последния, който не пропуска такива удобни възможности да се самоизтъкне и, второ, хвърли в ужас УястребоватаФ част на американската политика, която неизменно доминира в последните години и е застъпник на всевъзможни военни интервенции по целия свят. Логично в американските (а и като цяло в западните) медии веднага започна кампания срещу насрочената за м. май среща. От най-различни места заваляха обвинения и подозрения, че Ким Чен-ун просто иска да излъже Тръмп, че не трябва да се преговаря с такъв лош човек, че Тръмп е прекалено некомпетентен, а в хора се включи дори Хилъри Клинтън. Няма съмнение какво би направила тя, ако беше спечелила изборите.
Трудно е да се предвиди дали у бившия бизнесмен Тръмп ще надделее желанието да се похвали с "добра сделка" или ще се поддаде на натиска - дори собствените му съветници се изказаха против срещата и евентуалния мирен договор. Япония, която прави постъпки да се върне към имперските времена отпреди Втората световна война, също се обяви против мира и дори настоява за среща с Тръмп преди тази със севернокорейския лидер. Борбата между малката КНДР и големите САЩ прилича в известна степен на битката между Давид и Голиат. Но Ким Чен-ун - поставен в ролята на Давид - категорично печели моралната битка до този момент и симпатиите на много от непредубедените зрители.

Олимпиадата се превърна в повратна точка за двете Кореи - докато техните лидери се радваха на церемонията по откриването, вицепрезидентската двойка на САЩ наблюдаваше изолирано отстрани
БГНЕС