С терористи не се преговаря

- Какво мислите за повторната окупация на университета?
- Мисля, че е пародия. Опитах се да разговарям с хората, които са вътре. По-голямата част от тях нямат нищо общо с университета. Някои са били студенти, били са докторанти, но вече не са част от университета. Това не им дава основание да търсят политически цели за сметка на цялата университетска общност. Тях въобще не ги интересува ще ли има лекции, ще има ли изпити, ще има ли занимания, те си търсят своите политически цели. Неведнъж го казах, но ще го повторя - да вземеш за заложник сграда и всички, които работят в нея, за да постигнеш някакви цели, които нямат нищо общо с тази сграда, е форма на тероризъм.
- Като се опитахте да говорите с тях, получи ли се някакъв диалог?
- Разбира се, че не се получи, защото те ме изпратиха да протестирам срещу парламента. На мен ми се вижда странно, ако те имат проблем с парламента, да отидат там да протестират. Не мисля, че те са хората, които ще ми кажат аз какво трябва да правя. Точно това е най-тревожното. Те смятат, че имат право да нареждат на цялото общество какво трябва да прави.
- Как се допуска студенти от Техническия университет да окупират СУ?
- Те не са само от Техническия университет, те не са студенти. Имаше едни възрастни хора, аз ги питах "вие какво общо имате?", а те ми отговарят, че са дошли да ги подкрепят. Не става дума за студенти, става дума за възрастни хора. Студенти, които са влезли вчера рано сутринта, разказаха, че вътре е ужасно положението. Там има 80-годишни, които аз питам какво търсят, за какво се борят. Освен да се борят срещу нас.
- Предната окупация беше сякаш по-подкрепяна от академичната общност, сега е по-различно.
- Да. Тези, които подкрепяха предишните, се колебаят сега, мислят, че може да ги подкрепят, но не знаят за какво става дума. И ги е смутило това, че призовават да дойдат хора отвсякъде - хора, които са от футболните агитки. Според мен принципно въпросът е един и същ - тогава имаше протестна ситуация и ги подкрепяха много повече хора, недоволството срещу правителството беше много по-голямо. Онова безумно назначение предизвика и у нас протест, но и тогава формата на блокиране беше напълно неприемлива. Разликата беше, че хората не бяха добре разбрали, мислеха, че това е младежки идеализъм, младежки ентусиазъм и затова ги подкрепяха. Именно защото ги подкрепяха миналия път, при същите условия се повтаря това сега. Има един световен принцип - с терористи не се преговаря. Мисля, че това е принцип, който важи и за тази ситуация.
- Какъв е начинът да се спре окупацията?
- Начинът да се спре е да се вземат законовите мерки. Трябва по професионален начин тази сграда да се освободи. Тя плаче за освобождение. Говорим за освобождение на Ректората, за да може хората да си вършат работата - да учат, да се образоват, да вършат научна работа и да работят.
- Сесията пред провал ли е?
- Всичко е възможно в тази ситуация на хаос и анархия в България. Аз се надявам, че няма да бъде провалена сесията. Разбира се, има факултети, които не работят в тази сграда и при които всичко ще бъде наред. Отново всичко пада върху нас - факултетите, които се намират в Ректората.