Реформите в здравеопазването са като минно поле

Йордан Христов е роден на 6 януари 1989 г. в Благоевград. Завършва средното си образование в СОУ с изучаване на чужди езици "Свети Климент Охридски" в родния си град в паралелка с руски и английски език. В момента е 6 курс по медицина в Медицинския университет в София. Член на Студентския съвет. През периода на следването си е участвал в редица международни конгреси във Франция, Швейцария и Австрия.

- Каква е мотивацията на един студент да се заеме с обществена дейност?
- Не мисля, че ти трябва мотивация, за да се заемеш с нещо, което е част от живота ти, от живота на всички. Тук говорим за обществото, в което всеки участва, обществената активност ти дава много опит, научава как да контактуваш с различен тип хора и да се развиваш.
- Участвате в много органи на Студентския съвет към Медицинския университет. Защо се съгласихте с тази изтощителна работа? Какво удовлетворение намирате в нея?
- Не съм се съгласявал. Никой нищо не ми е предлагал, вече четвърта година съм в Студентски съвет, което прави два мандата, от които вторият изтича след броени месеци. Така е според Закона за висшето образование, нямам право на повече, а и вече съм 6 курс - стажант лекар, и след няколко месеца ще съм извън образователната система.
Всяка работа е изтощителна, въпрос на организация, работа в екип и бързо научаване на това как се случват нещата. Студентският съвет се занимава с много неща. С настаняване на студенти, с организация на учебните планове, участваме в комисиите по държавни и евро стипендии, изпращане на студенти в медицински конгреси по целия свят  и много други. Студентското самоуправление ти дава много и в личен план. Научаваш се на добра организация, запознаваш се с много хора, ставаш разпознаваем, разчита се на теб, подготвя те за истинския живот. Тук специално искам да благодаря на д-р Мохамад Фархат за неговата подкрепа

- Председател сте на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите. В пресата много се говори за състоянието на студентските общежития. Какви са вашите впечатления?
- На този въпрос не мога да дам еднозначен отговор. Има доволни, има и такива, които не са. Общежитието не е роден дом, там в повечето случаи живееш с чужд човек. За щастие ние сме единственият университет, в който с решение на Академичния съвет от много години настаняваме по двама души в стая. В повечето софийски университети студентите живеят по трима. Медицинският университет винаги е бил ощетяван откъм средства за ремонт и саниране на блоковете си. Имаме 8 блока, които стопанисваме, още от 7-8 години. Ние сме на първо място в списъка на чакащите за отпускане на държавна субсидия за ремонт, но това така и не се случи. От 15 юли 2014 г. благодарение на проф. Ваньо Митев, ректор на университета, започват ремонтите на два блока, които са в много лошо състояние, а след 20 септември 2014 г. - и на още един. Това се прави с пари на университета, които, благодарение на големия приходен остатък, ректорът и Академичният съвет отпускат. Предстои и строителство на ново модерно общежитие в района на Александровска болница.
Има стаи, които са ремонтирани. Други са поддържани добре от предишните наематели. Има и такива, които са в много лошо състояние. Но тук става дума за манталитет и възпитание. Един наш студент живее шест години в една стая, колкото трае обучението му. Сами разбирате, че нещата опират до човека, до личността и навиците му за опазване и поддържане на жилището.
- Какви идеи и предложения имате, които искате да развиете в университета?
- Доста са. Голяма част от тях сме осъществили - увеличихме стипендиите, но не за сметка на броя им. Говоря за сумите по държавните и социалните стипендии. Разширихме категориите, за да може повече нуждаещи се да получават. Изготвихме ясни изисквания за кандидатстване по научни проекти и разработки на студенти, докторанти и специализанти от всички факултети. За това перо отиват най-много финансови средства от бюджета на съвета. Разширихме Изпълнителния съвет от 9 на 11 души, с намерението да бъдат повече представители на различните факултети. Осъществихме за пръв път в историята на България студентски референдум по време на окупациите и др.
- Една от най-тревожните статистики в България е, че лекарите масово напускат страната. Защо се получава това? 
- Това не е точно така. Никой не знае колко човека напускат страната - нито университетите, нито Министерството на здравеопазването. Това е статистика, базирана върху броя на заявените документи за превод и легализация на заминаващите. Но това съвсем не означава, че те заминават.
Не казвам, че няма проблеми. Наредба 34, която урежда специализациите, е деликатна материя. Сегашното правителство за пръв път ни обръща толкова голямо внимание. Имахме редица срещи с експерти и синхронизирахме доста от нещата. Голяма част от исканията ни бяха постигнати чрез диалог, но проблемът с ниското заплащане в сферата остава, без да е решен.
- Пред какви трудности и проблеми са изправени студентите по медицина?
- В последно време стана много модерно да се говори за "лекарски грешки", за съдебни дела и присъди срещу лекари. Дълбоко съм потресен от нападенията над лекари от Спешна помощ. Трябва лекарите да бъдат със статут на защитени лица, какъвто имат полицаите. Нужен е по-голям процент от БВП на страната да бъде отделян за здравеопазване. Един от правилните подходи е създаването на Национална здравна карта на България, чиято реализация започна министър Таня Андреева. Тежко е положението с финансирането на болниците, както и с дълговете им, остарелите линейки на голяма част от Спешната помощ. Това са все неща, за които сме алармирали здравния министър и върху които в момента се работи.
Навършват се пет години от създаването на "Центъра за асистирана репродукция" към Министерството на здравеопазването. Подадени са 24 93 заявления за подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция. Шанс да се сдобият с най-ценното - детето, получиха 23 580 двойки. За тези пет години са родени 3107 бебета. Центърът работи в партньорство с 26 лечебни заведения в страната. Екипът е и инициатор на кампанията "Повече българчета за България".
- Какво трябва да направи държавата за равнището на висшето образование у нас?
- Актуализация на начина за финансиране на университетите. Трябва да се даде по-голяма свобода на университетите за собствени приходи. Ние имаме над 3000 чуждестранни студенти, които чрез плащане на семестриални такси внасят много пари в университета. В момента действа и рейтингова система, която оценява всеки ВУЗ по редица показатели. В България има 51 ВУЗ-а, което е прекалено, и трябва да се намери някакъв механизъм за ограничаване на тази практика.
Друг сериозен проблем е кризата на представителността сред студентите през последните години. Националното представителство на  студентските съвети в България, която по Закона за висшето образование трябва да представлява студентите, е дискредитирана. Там няма мандатност и председателят й е вече с 12 години "стаж". Там членуват студентските съвети на всички 51 университета и повече от 28 университета в момента не признават проведените  избори за председател и ръководство. А когато няма кой да представлява студентите, няма как да има нови идеи, кадри и предложения. Тази организация се политизира, ръководството й дори участва в миналите парламентарни избори чрез създаване на свое движение.
- Като медик мислите ли, че нещо в модела на българското здравеопазване е сбъркано?
- Много неща са сбъркани. Не е едно, но тази тема е безкрайна и засега няма решение. Реформите в здравеопазването имат ефекта на доминото. Дори бих го сравнил с разходка из минно поле за хората, които са се нагърбили с тази задача.
- Мислите ли, че ангажиментът на младите хора към политиката ще помогне на България да се развива?
- Да, това е кръговратът на живота. Трябва да се говори с младите. Да им се обясни, че политиката е инструментът на промяната. Както Сергей Станишев каза по време на конференцията на Младежкото обединение на БСП, "Младите хора са бъдещето, но и настоящето". Всеки трябва да се бори за свое място под слънцето, да се доказва, заради самия себе си не заради някой друг.
- Как политиците трябва да накарат младите да гласуват?
- Дали някой ще гласува или не зависи само от него. Няма как да накараш някой да направи нещо, което не иска, не приема и не осъзнава. Медиите и самите политици са виновни, че хората изгубиха вяра. Трябват нови лица, но млади хора, а не износени лица, които са решили, че сега е звездният им миг, за да направят кариера в парламента.