Различните Българии
/ брой: 77
Последните две десeтилетия у нас не успяхме да видим реален политически дебат за най-големия проблем на българина, а именно - бедността. Кресливи птици, имащи се за умната, красивата и интелигентната част от обществото, говорят единствено за съдебна реформа. Разговорът за бедността се неглижира. Ако се страхуваме от тази дума, значи се страхуваме от заобикалящата действителност.
Настъпи време, в което зейна огромна пропаст между социалните слоеве. Някои хора толкова се задоволиха с вещи, че колкото повече имат, толкова повече им се иска да имат. Именно за тях бедността е някаква химера. Днес бабите ни живеят с 5 лв. на ден, а други харчат хиляди за придобивки. Витае усещането, че на никого не му пука. Не се интересува от мизерията, а после се вайкаме къде отидоха 2 милиона българи. Спряхме да живеем, защото просто се мъчим да оцелеем. И отдавна е ясно, че главите, които седят на върха на държавата, трябва да разберат, че без мерки за справяне с тази коварна думичка "бедност" след 10 години ще се чудим защо сме 5 милиона.
И стига костюмари са ни обяснявали, че ние сме на средно ниво и населението не живее бедно. Защото, ако това е вярно, значи обитаваме различни Българии?