Политически пеперуди

Дойде ли време за избори, жадните за власт веднага се представят за обединители на нацията и започват с познатите до болка обещания. Не че кандидатите за управленци не са и те едни и същи; не, че не сме им сърбали попарата дълги години, ама всеки път ни я притоплят. Виждали сме ги да прескачат от крайност в крайност.
АБВ подава ръка на БСП. Хората на Георги Първанов и самият той се отделиха с гръм от социалистическата партия, хулеха нея, говорейки как ГЕРБ ще им бъдат основен противник, после изведнъж се оказаха в управлението на Бойко Борисов. Сега пък решили да събират лявото пространство. Безспорно, държавата се нуждае от силно ляво представителство и трябва да се работи именно в тази посока. Но щом АБВ пак се обявява за левица, защо не седна до опозицията в парламента? Защо не се бори за социалните идеи, а седи по министерствата на десен кабинет?
От АБВ винаги са заявявали, че са готови за широка коалиция - ляво, дясно, средно - винаги готов! Тези заявки говорят единствено за властта като самоцел. Намирисва на нужда от изява на политическа сцена и чесане на нечие его. Видяха, че повечето от хората не ги припознават като лява партия, след като станаха патерица на ГЕРБ в парламента. Осъзнаха, че, като си седят във властта, в същото време не трябва толкова да се отдалечават от лявата писта. Логично следващият ход е подадена ръка към БСП. Но не да обсъдят общи теми примерно, а веднага - изборите. Защо пък да не пробват, току-виж някой кмет докопали, този път на нечий друг гръб.
И тази година, и другата, и още дълги години напред изглежда ще виждаме политически пеперуди, способни да употребят или загърбят идеи и ценности, за да достигнат властта. Власт, която после се превръща в народно бедствие.