15 Ноември 2024петък17:20 ч.

Пирамида... от шисти

Бумът на нетрадиционния газ в САЩ заприличва на балон. Америка търси къде да пренасочи неработещите сонди... и съмнителните технологии

/ брой: 169

автор:Георги Георгиев

visibility 8459

"Бойте се от данайците, дори да ви носят долари"
Заглавие на един стар "Прелет над печата" на в. "Сега"

"Ни газ ни трябва, ни нафта, само вятър да ни вее байраците."
Участник във форума на в. "Дневник", подписал се като др. Иванов

"Тихата революция" в енергетиката, както наричат добива на шистов газ в САЩ, се добра и до България. По съвсем случайно съвпадение и без изобщо да е търсен някакъв подтекст, в дните, преди българското правителство да започне преговори с "Газпром", посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик доведе представители на компанията "Шеврон", които обявиха намеренията си да започнат проучване на потенциални залежи от шистов газ в Североизточна България, т.е. в житницата Добруджа. След срещата с премиера Бойко Борисов г-н Уорлик уведоми българската общественост, че страната ни имала възможност за добив на 25 млрд. куб. м шистов газ, ако се докаже, че имаме такива залежи. "Добивът на шистов газ може да промени пазара в региона, както това се случи в САЩ", заяви г-н Уорлик. Вицепрезидентът на "Шеврон" Йън Макдоналд разясни, че засега се говори само за проучване на терена, което вероятно ще продължи пет години. Г-н Макдоналд добави, че цената на получения газ ще бъде по-висока от тази на традиционния природен газ, доставян ни от Русия. В публикация на в. "Сега" от 13 юли т.г. се твърди, че преводачът е премълчал тези думи на Макдоналд. Вероятно е случайно. По време на брифинга представителите на "Шеврон" не били категорични, че технологията за добив на шистов газ е безопасна.


Американският посланик Джеймс Уорлик и ръководители
на "Шеврон" по време на брифинга в София

Снимка БГНЕС

Проста бакалска сметка показва, че ако действително имаме запаси от шистов газ от 25 млрд. куб. м, то при запазване на сегашната консумация от 2,5 млрд. куб. м годишно това находище ще ни помогне на избегнем зависимостта от руски газ за цели 10 години. Или поне съществено да намалим вноса и така да осъществим мечтаната диверсификация. Но бакалските сметки не важат в реалната икономика и за това има важни причини. Както Уорлик и Макдоналд имат важни причини, за да не ни казват всичко за "тихата революция" на шистовия газ.



I. Как Пери Фишър си загуби службата

Главният редактор на списаниието "Уърлд Ойл" Пери Фишър беше уволнен от работа в края на миналата година. Редакторът - с 11 години стаж в специализираното издание, е уволнен, защото отказал да свали статия на колумниста геолог Артър Бърман, който критикува компаниите за добив на шистов газ, че те преувеличават както неговите запаси, така и реалните добиви, а също и занижават двойно себестойността на получавания продукт. В блога си http://petroleumtruthreport.blogspot.com/ Фишер разказва как две компании за добив на нефт и газ в Хюстън се оплакали на президента на "Уърлд Ойл" от публикациите на Бърман и след отказ да бъде свалена от печат поредната колонка на геолога на двамата с Фишър им била показана вратата.


Артър Бърман - неудобният геолог

С какво твърденията на Бърман са се оказали неугодни на тихите революционери? Геологът фактически уличава компаниите за добив на шистов газ в манипулиране на данните. По твърденията на най-голямата щатска компания от бранша "Чезапийк енерджи" разходите за добив на 1000 куб. фута газ са 3,50 долара (около $100 за хиляда куб. м). Бърман обаче стига до други данни. Според него реалните разходи на компаниите са от 7,5 до 10 долара за 1000 куб. фута или от 212 до 283 долара за 1000 куб.м. Само за сравнение ще посочим, че разходите за добив на 1000 куб.м руски природен газ са около 15 долара. Сега вероятно имате яснота какво е имал предвид вицепрезидентът на "Шеврон" Макдоналд, като каза, че този газ е по-скъп от традиционния.
Неудобният Бърман открива при своите проучвания и други неугодни за бранша неща. Например, че фирмите съществено завишават т.нар. оценъчни извлекаеми запаси от газ (Estimated ultimate recoverable, EUR). Изследване, направено на шистовия залеж "Хейнсвил", показва, че средният показател EUR е бил 48,7 млн. куб. м на сондаж, като в същото време компаниите оператори на находището заявяват за 180-200 млн. куб. м.
Продуктивността на сондажите на "Чезапийк енерджи" пък пада стремително бързо. Ако в началото през 2003 г. EUR е бил 32,3 млн. куб. м на сондаж, то през 2008 г. показателят пада на 16,7 млн. куб. м.
На най-известното находище "Барнет" в Тексас, където на площ от 13 000 кв. км са направени близо 12 000 сондажа, всеки струващ по над 3 млн. долара, EUR от хоризонталните сондажи е бил 22,9 млн. куб. м, което се оказва три пъти по-малко от планираното. Бърман открива и друго. При положение че средният живот на традиционен газов сондаж в САЩ е 30-40 години, средният "живот" на един сондаж за шистов газ е 8-12 години и едва отделни сондажи запазват рентабилността си след 15 г. експлоатация. Пак на същото находище около 15% от сондажите са имали "живот" само от пет години. С други думи, играта продължава много кратко, но за сметка на това излиза скъпа. Бърман смята, че в случая с шистовия газ става дума за "сапунен мехур". По неговите думи: "Ако не участваш в тези проекти, "Уолстрийт" ви казва: "Ей, момчета, какво ви става?" За подобно разкритие си заслужава да бъде запушена устата на един колумнист и да бъде изгонен един главен редактор с принципи.
За какво обаче все пак е целият шум? Що за чудо е сътворено в Америка?

II. "Голяма работа"...

През октомври 2009 г. на среща на големите в газовия бранш в Буенос Айрес ръководителят на вече печално известната "Бритиш Петролиум" Тони Хейуърд говори за "тиха революция" в добива на газ. Питър Воусър от "Шел" го определя като "голяма работа". И двамата говорят за добива на синьо гориво от шисти, скална порода, която се намира дълбоко под земята. Всъщност в това няма нищо ново. Първият рентабилен сондаж за шистов газ е направен в САЩ още през 1821 г. от Уилям Харт, наричан още "баща на природния газ". Защо тогава почти 100 години нищо не се е чуло за този източник на енергия? Причината е, че доскоро технологиите не позволяваха изваждането на газа в индустриални количества, а също и поради високата себестойност на добива. В началото на това десетилетие обаче в САЩ беше създадена т.нар. технология за хоризонтално сондиране, която позволява на пръв поглед да бъдат преодолени съществуващите проблеми. Възторгът от възможността да се добива шистов газ се дължи на обстоятелството, че теоретично той може да се намира навсякъде, а потенциалните му количества се измерват с умопомрачителни числа - стотици трилиони куб. метра. Първото хоризонтално сондиране е извършено през 2002 г. от фирмата "Девон енерджи" в находището "Барнет". Новата технология, създадена между другото още през 40-те години на XX век, се състои в това, че на сондата, след като се спусне вертикално на определена дълбочина, постепенно й се придава наклон, докато не заеме положение от 90 градуса. След това в газоносните шисти под налягане се вкарват около 4000 тона вода, 200 тона пясък и неизвестно количество и с неизвестен състав химически реагенти, които разрушават преградите между отделните газови "джобове" и изваждат газа на повърхността. Именно принудителният способ за изваждането на шистовия газ (природният излиза на повърхността под високо налягане) увеличава драстично себестойността на добива. Но новата технология се появява във време на рекордно високи цени на природния газ в САЩ - $500-600 за хил. куб. м, а също така и във време на нараснала консумация поради масовото въвеждане в експлоатация на екологично чисти парогазови енергоблокове. Така че себестойност от 150 или дори 200 долара за 1000 куб. м не притеснява производителите. Първоначалните високи добиви (и печалби) доведоха до истински бум на шистовия газ в САЩ. През 2008 г. добивът на шистов газ в САЩ рязко се увеличи и достигна 41,7 млрд. куб. м. През 2009 г. той вече е 87 млрд. куб. м. Благодарение на този алтернативен източник през 2009 г. САЩ изпревариха Русия и станаха най-големият производител на газ в света с 624 млрд. куб. м срещу 596 млрд куб. м. Но през април т.г. щатското министерство на енергетиката излезе със съобщение, че поради несъвършенства в методиката на отчитане вероятно произведените количества газ в САЩ са били завишени с 10-12%. Въпреки това от началото на тази година в западните медии започна активна пропаганда на шистовия газ и перспективите пред него. В интересен ракурс обаче. Вестник "Фигаро" нарече шистовия газ "новото енергийно оръжие на Обама". Електронното издание на "Файненшъл таймс": "Той (шистовият газ) ще й позволи да излезе от влиянието на Москва." Става дума за Полша. Научната сътрудничка в Института за държавна политика "Джеймс Бейкър III" Ейми МайерсДжефи пише патетично в изданието "Уолстрийт джърнъл": "Страната ни е напълно способна да се обърне на 180 градуса и да приеме евтин източник на енергия, като отхвърли съмненията, свързани с политиката и екологията." "Шистовият газ ще обезвреди енергийната дипломация на нефтените страни"... Според госпожа Джефи благодарение на енергоносителите страни като Иран, Русия и Венецуела "успешно се съпротивяваха на намесата на Запада в техните работи", но благодарение на шистовия газ страните купувачи: "могат да кажат на Чавес и Путин къде да си заврат техните доставки".
И така, както и да го въртим и сучим, дали става дума за газ или за праз, като заговорим за енергоносители, все опираме до влиянието на Русия. Интересно е все пак покрай госпожа Джефи да разберем къде трябва да си заврат газовите доставки Путин и Чавес. Да се ограничим все пак с Владимир Владимирович, защото Команданте е много далече от нас, а действията на руския премиер в енергетиката пряко ни засягат.



III... или голямо прецакване

Всичко написано по долу за шистовия газ и великите перспективи през него може да бъде обобщено с руската пословица "Было гладко на бумаге, да забыли про овраги, а по ним - ходить."
Вече казахме, че Пери Фишър загуби работата си, а Артър Бърман - хонорарите си, поради недоволството на компаниите производителки на шистов газ от данните за себестойността на добива, изнасяни от последния. Но може би г-н Бърман е объркал нещо в сметките си и нещата не стоят така, както той ги представя. За целта трябва да се видят финансовите резултати на компаниите. За щастие на репутацията на г-н Бърман отчетите косвено показват, че той може би не греши. Един от най-мощните производители на шистов газ "Чезапийк енерджи" завършва 2009 г. с финансови загуби от 5,8 млрд. долара при обем на продажбите от 7,7 млрд. Нещо повече. "Чезапийк"  има обявен дълг за м.г. от 10,4 млрд. долара. Да сте чували "Газпром" да e потънал в дългове? При корпорацията "Андарко Петролиум" обемът на продажбите през 2009 г. е 2,9 млрд. долара при 5,5 млрд. за 2008 г. Пионерът в начинанието "Девон енерджи" завършва годината с $2,4 млрд. дълг при обем на продажбите от 8 млрд. Изключение е "XTO енерджи", която има печалба от $2 млрд., но при нея има съществен нюанс. Компанията бе закупена от гиганта "Ексон" заедно с дълга й от 10 млрд. долара.
Какво се случва? Защо "тихата революция" забавя обороти?
Аналитици и от двете страни на Океана разкриват, че американците са попаднали в плен на грешни прогнози и излишно оптимистични очаквания. При започване на разработването на находищата от шистов газ се е предполагало, че те ще се изтощават подобно на тези с традиционен газ - т.е. за 20-30 години. Вместо това данните за добива на "Чезапийк енерджи" разкриват друга картина. Снижаването на добива в края на първата година в сравнение с първите дни е 65%; през втората година, сравнено с края на първата година - с 53%; през третата година, сравнено с края на втората година - с 23%; през четвъртата година, сравнено с края на третата година - с 21%. В същото време разходите растат, защото, за да се съхрани добивът, е необходимо да се правят все нови и нови сондажи - хиляди сондажи, които да се пълнят с хиляди тонове вода, пясък и химически реагенти. При това на някои сондажи операцията по разбиването на шистовите скали се е налагало да се провежда по десет пъти годишно. Ако през 2006 г. "Чезапийк енерджи" е имала доходи от над 7 млрд. долара, при експлоатационни разходи от близо $4 млрд. и кредити от над $7 млрд., то през 2008 г. картината е: доходи от 11 млрд. долара срещу експлоатационни разходи от 10 млрд. долара и взети кредити за над 14 млрд. долара.
С други думи компаниите вземат кредити, за да дълбаят земята - това, което изваждат, не е достатъчно, за да покрие разходите - вземат нови кредити, пак дълбаят земята, но борчовете растат, защото приходите не стигат, за да ги покрият. Появява се омагьосан кръг, от който се излиза по традиционния за една пирамида начин - пускате слуха, че е станало икономическо и технологическо чудо, следва ръст на акциите ви на борсата, ръст на капитализацията, инвеститорите се нахвърлят като мухи на мед, в един момент се усещат, че нещата не са както трябва, но за да се спасят, започват и те да участват в играта. В резултат балонът се надува. Видно е, че в предните две-три години, когато инвестициите в сектора са били високи и акциите на компаниите за шистов газ са се котирали добре, никой особено не е мислел за рентабилността на находищата. Именно поради това съмненията на хора като Бърман са опасни за компаниите, защото може да сринат акциите им на борсата. Това обаче все пак се случи - от края на миналата година след излизането на годишните финансови отчети акциите на участниците в "тихата революция" поеха надолу.
Нещата допълнително се влошиха и поради обстоятелството, че внезапно появилите се на пазара в САЩ големи количества газ свалиха цената на синьото гориво до нива от под 130 долара за 1000 куб. м. Което прави нерентабилен добива на шистов газ, дори да приемем, че себестойността му е официалните 150 долара за хил. куб. м. Има и други показатели, че балонът се спихва. Според специалисти в момента в САЩ рязко се е увеличило количеството на сондите за добив на газ, които не работят - около 700 броя. По някои данни в щатите работят постоянно около 2000 подобни сондажни устройства, докато в цяла Европа те са около 50. Сривът наистина изглежда голям, или както казва президентът на Московския държавен минен университет Лев Пучков: "При цялото ми уважение към американската технологична мощ, която в случай се проявява във великолепната техника за хоризонтално сондиране, с никакви технологии от земята не може да се извади това, което го няма. В случая - рентабилни запаси от газ."
Газът от шисти има и други особености, които оскъпяват употребата му. Например, за разлика от природния газ, който е чист продукт, готов за незабавна употреба, шистовият е замърсен с азот, сероводород и въглероден двуокис, т.е. той трябва да се пречисти, преди да постъпи в потребителската мрежа от газопроводи. Освен това, по думите на украинския енергиен експерт Владимир Саприкин, относителната топлина при изгаряне на шистов газ е три пъти по-малка в сравнение с традиционния газ. Т.е., за да загреете литър вода или да отоплите 1 кв. м от жилището си, ще ви е нужен три пъти повече шистов газ в сравнение с традиционния. Три пъти повече газ, три пъти повече парички.
Поради високата себестойност на добив шистовият газ на практика е невъзможно да бъде транспортиран на големи разстояния. Цената му би била непоносима за потребителите. Поради това в САЩ той се използва от клиентите непосредствено в местата, където се добива.
Интересно е, че моментът, когато проблемите при добива на шистов газ започнаха да излизат наяве, съвпадна с мощната кампания по налагането на модата "шистов газ" в Европа. Това беше поднесено от американците като "освобождаване от руската енергийна зависимост", "краят на ерата "Газпром", и обилно гарнирано със съответните идеологеми. Зад загрижеността за европейската енергийна безопасност обаче много ясно прозират чисто икономическите интереси на САЩ. Началото на добив на шистов газ в Европа може да донесе на съответните компании многомилиардни печалби, след като находищата в САЩ вече дават фира. В същото време ще бъде осигурена заетост и на компании като "Халибъртън", които се занимават със сондажни дейности. Какво от това, че само след пет години цялата пара ще отиде в свирката! Важното е налягането в балона да не спада.
Шистовият газ действително оказа опосредствено влияние върху газовия пазар в Европа. Цените бяха свалени, но не благодарение на доставки от САЩ, а поради по-прозаична причина. Ръководителят на руския Фонд за национална енергийна безопасност Константин Симонов обяснява: "Падането на цените на газа е свързано не толкова с ръста на добива на шистов газ, колкото с това, че преди време САЩ банално преметнаха Катар, като заявиха, че има ръст на потреблението от втечнен газ. Арабите изпратиха танкерите към САЩ, а там ги върнаха обратно с думите: "Извинете, но ние няма къде да сложим нашия си газ". Като резултат танкерите с катарски газ дойдоха в Европа, която направо се задъха от щастие - ето ви излишъка от газ и светлите перспективи." Но ситуацията вече се мени, защото наскоро Катар обяви, че спира 65% от мощностите за втечняване на газ. Арабите не пасат трева и нямат намерение да продават евтино суровината си.
Според редица специалисти газът от шисти няма как да разклати позициите на "Газпром" в Европа. Дори да започне неговият добив в ЕС, по данни на европейски организации от бранша едва към 2030 г. ще може да се излезе на добив от 15 млрд. куб. м. Само за сравнение - очаква се, че към 2020 г. добивът на газ в Европа ще падне със 140 млрд. куб. м годишно, а нуждите ще нараснат със 110 млрд. Следователно вносът трябва да се увеличи с 250 млрд. куб. м. При тези условия никакъв шистов газ не може да накара г-н Путин и г-н Чавес "да си заврат техните газови доставки" (сигурно се досещате къде), както "елегантно" се изразява г-жа Джефи в "Уолстрийт джърнъл". Руснаците ще продължат да "завират" газа там, където го правят и в момента - в магистралните газопроводи за Европа, стари и нови - като "Южен" и "Северен поток". Впрочем в Европа добре разбират това. Полша, която е основно нарочена за бъдеща газова провинция на ЕС заради потенциално големи залежи от шисти, сключи договор с "Газпром" за близо 40 години. В края на март т.г. в Руската академия на науките американската проучвателна фирма "Ууд Маккензи" изнася доклад за перспективите на руския газов експорт за Европа. В сметките си те изобщо не слагат шистовия газ. Да не говорим, че при еднакви условия шистовият газ винаги ще губи пред традиционния поради висока себестойност на добива, нуждата от пречистване и лошите си качества.
При това има някои обстоятелства около добива на шистов газ, които сериозно усложняват разработката му в гъстонаселената Европа. Помните ли, че представителите на "Шеврон" не бяха категорични за това дали технологията е безопасна. Те имат сериозни причини да не говорят много-много по въпроса.

IV. Човекът, който запали водата

На 23 юни т.г. британският вестник "Телеграф" публикува статия на Роуина Мейсън с интригуващото заглавие: "Страховете от замърсяванията с шистов газ докарват на американците нови главоболия". В статията се казва: "Пламъците на полемиката се разгарят и буквално избълвани от кранчето на чешмата. Това е всекидневие за американските граждани, които живеят в близост до полета за шистов газ". Г-жа Мейсън всъщност разказва за  документалния филм "Газови полета" на режисьора Джош Фокс, излъчен по тв канала HBO в края на юни. Във филма се показва жител на щата Колорадо, който пуска водата от крана и докато се протяга със запалка, пропитата с химикали струя се възпламенява. Лентата разказва как при проучванията за шистов газ питейната вода на много места в района се замърсява с химикалите, използвани за разтрошаването на скалите. Роуина Мейсън описва как режисьорът Джош Фокс разговаря с жители на Колорадо, Тексас, Уайоминг, Юта, Ню Мексико и Пенсилвания. "Мътна, миризлива и изпълнена с газ вода тече в тръбите им. Реките се възпламеняват. Някои твърдят дори, че им е прилошало и са се разболели, макар това трудно да може да се докаже. А газовите компании на много места доставят чиста питейна вода в замяна на споразумение да не разкриват подробности."


Кадри от филма "Газови полета", които показват нагледно риска
от добив на шистов газ в близост до населени места

Интересно, нали? Това не е първото съобщение за екологични проблеми при разработката на находища на шистов газ. През март от "Хилибъртън" са разпространили съобщение, че са намерили начин как да убият опасните бактерии в разтвора, с който се разрушават шистите. Бактерии? Значи освен че чешмата ви се превръща в огнехвъргачка, може да си лепнете и някоя зараза. Впрочем в щата Ню Йорк вече забраниха добива на шистов газ в близост до населени места.
Изследвания в щата Уайоминг са показали, че химическите вещества от разтвора са способни да попаднат в подпочвените води. Такива са били открити в кладенци около залежа. На находището "Барнет" пък са били повредени над 500 кв. км почви. При добива на шисти съществува възможност след 10-20 години да се задействат свлачищни процеси, след като земните пластове започнат да се слягат. Подобни явления вече се наблюдават в Чечня, където при подобен начин за извличане на нефт са се образували два епицентъра на техногенни земетресения. И тресе. Слабичко - 2-3 по Рихтер.
Именно поради това редица експерти изтъкват, че добивът на шистов газ в Европа е обречен. Гъстонаселеният континент със строгите си екологични изисквания не може да си позволи подобни рискове. Изданието "Блумбърг Бизнесуик" цитира вицепрезидентът на френската "ДжиДиЕф Суец" Жан-Франсоа Сирели: "Като кацнете в Далас, вие ще видите около летището многобройни сондажи за добив на нетрадиционен газ. Можете ли да си представите подобен пейзаж около парижките летища Орли и Роаси?" В Европа вече са налице първите протести. В Швеция общественото мнение се настройва срещу плановете на "Шел" да проучва шистови находища. Тук следва да добавим, че в САЩ добивът се извършва предимно в полупустинни райони.
На фона на всичко това - съмнителна икономическа ефективност и явна екологична опасност, направо е потресаващо с каква лекота кабинетът разреши на "Шеврон" да дупчи в плодородната Добруджа. То бива, бива да се слуша другаря Уорлик, но някои работи все пак трябва да се премислят. Залогът е прекалено голям. Нито ще успеем така да премахнем руския газ (впрочем защо да го правим?), нито ще станем Кувейт на Балканите, най-много да си унищожим най-плодородната част на страната.

V. Чиста наглост

За финал една малка изненада. В края на април т.г. "Файненшъл таймс" публикува статия на Шейла Макналти, в която се съобщава, че генералният директор на "Шеврон" Джон Уотсън е отказал компанията му да се присъедини в надпреварата за шистов газ в САЩ. А! Мотивите на г-н Уотсън са, че "ценоразписът му е много висок" и не оправдава направените инвестиции. В интервю за влиятелния вестник Уотсън коментира по повод това си решение: "Засега не виждаме възвръщаемост." Г-н Уотсън защо в такъв случай компанията ви идва в България? Луди ли сте? Нали няма келепир в тая работа? Или не идвате сами, а ви доведоха по политически, а не по икономически причини?
Май излиза, че приятелите ни от САЩ се опитват да заменят икономическата ефективност с политическа ефективност. Историята обаче показва (особено тази от близкото ни минало), че когато политиката опита да върви срещу законите на икономиката, неизбежно, рано или късно следва колапс и всичко - и политиката, и икономиката отива по дяволите. Но на господата не им е жал за нас. С изумителна откровеност, която си е направо чиста наглост, авторът на "Бизнес Ню Юръп" Никълъс Уотсън написа в края на януари т.г.: "За щастие на европейските политици, които повече се вълнуват повече от енергийната безопасност, отколкото от екологията, по-голямата част от потенциалните находища се намират в страни, които се безпокоят от пагубното влияние на Русия в газовите доставки - такива като Полша и Украйна." Преведено на простонародному това ще рече: "Намерихме едни балъци, които са достатъчно глупави, за да гонят призраците на руския империализъм и в замяна на някаква ефимерна безопасност са готови да отровят водата си, земята си и да погубят здравето си, докато ние печелим на техен гръб."


Сондаж за шистов газ на находището "Марселъс".
Калното езерце е пълно с използвана след
хидроудар вода с пясък и химикали

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ