Патриотичен кадрил

Повече от две седмици в парламента се търси отговор на въпроса "Ще оттегли ли Патриотичният фронт подкрепата си от кабинета". "Патриотичният фронт ще бъде най-сериозният противник на политическия монопол в 43-то Народно събрание. Ще бъдем безкомпромисен коректив на властта, която работи срещу интересите на българите", това бяха високопарните им думи, когато се регистрираха за  изборите. Сега обаче нареклите се патриоти привличат вниманието не с грижата си за приоритетите на България, а с това дали ще подкрепят Борисов.
Ако не подкрепяш дадена кауза и идея, излизаш и казваш защо, а не шикалкавиш пред този, който те е сложил в удобното парламентарно кресло - сиреч българския избирател. Парламентарните маневри на ПФ показват абсолютна безпринципност. Един ден са категорични, че ще свалят подкрепата си веднага, на следващия - "ама нека мине зимата", а след два дни - "правителството изпълнявало 70% от програмата ни". Изказвания, реплики, дуплики, срещи, телефонни обаждания и накрая никаква конкретика. Това ли ще е приносът за българската държава? Та тоя принос се променя по три пъти на седмицата! Но пък знае ли човек, тези лица, които сутрин се будят с едно мнение, а преди да легнат, вече имат друго, в последните години станаха политици, модни и се котират.
На изборите имаше рекордно ниска избирателна активност, но гражданите успяха да вкарат повече партии в парламента, и накрая станаха свидетели на един хаос. Политически бъркоч, който не става ясно за какво се бори. Освен за дежурното "изваждане от кризата" - своето. И уж за повече прозрачност в институциите. Ама тази прозрачност пак се решава на вечерни съвещания, тайни срещи, а на хората се пуска едно: "Няма да ви кажем".
Едно е кристално ясно - интересите на българите през очите на управляващите са много различни.