Паметникът на Бузлуджа трябва да има нов живот

Дора Иванова е на 24 години, от Монтана. Възпитаник на Техническия университет в Берлин, където е защитила дипломната си работа на тема "Бузлуджа - паметта на времето". Разработката е представена в Катедрата по история на архитектурата и е подкрепена изцяло както от научния ръководител проф. д-р инж. Йоханес Крамер, така и от създателя на монумента арх. Георги Стоилов. Според арх. Иванова рушащият се от четвърт век монументален дом на връх Бузлуджа може да бъде саниран и върнат към нов живот.


- Г-жо Иванова, как стигнахте до идеята за дипломен проект "Бузлуджа - паметта на времето"?
- Сградата съвсем архитектурно е изключително впечатляваща и нямаше как да остана безразлична към нея. Веднага, щом я видях, реших на момента, че това ще бъде темата на дипломната ми работа. Смятам, че е недопустимo да бъде оставяна да се разрушава и да остане във вида, в който е днес, затова реших да посветя дипломната си работа на нея и продължавам да работя по темата. Много се надявам моята мечта и моята кауза за Бузлуджа и нейното преустройство да се реализират.
- Какво представлява вашият проект?
- "Бузлуджа - паметта на времето" е идеен проект, който предлага преустройство на сградата с възможно най-малка, но достатъчна архитектурна и функционална намеса, за да я превърне в монумент на времето, разказващ историята на България от античността до днес. Връх Бузлуджа вече разказва историята на освободителните движения, на социалистическия строй, както и на прехода към демокрация. Ако добавим страната ни, историята и настоящето, ще създадем синтезиран и пълен преглед на дългата и преломна история. Акцентът ще е върху един емоционален и интерактивен прочит, не толкова чрез факти и години, а чрез атмосферата на съществуващата архитектура. За мен е важно паметникът да има национална стойност.
- Разкажете повече за концепцията.
- Концепцията за сградата се състои от две времеви линии - хоризонтална и вертикална, които хронологично проследяват историята от днешно време до античността и обратно.
Посещението започва в централната част на залата, която ще представя настоящето. Тя е заобиколена от вътрешния добре запазен мозаечен кръг, който разказва историята на социализма. Тъмният дълъг коридор ще представлява историята на България под османска власт. А в кулоарите с величествена гледка ще бъде изложена старата ни история с най-значителните ни владетели.
Вертикалната обиколка започва в подземния етаж, разкривайки историята на нашите земи от древността. Обиколката продължава със стъклен асансьор по височината на 70-метровия пилон. Изкачвайки се нагоре, посетителите ще преминават през многовековната българска история, през социализма, за да достигат до панорамната тераса на върха, която разкрива спираща дъха гледка на съвременна България тук и сега.
Основните предимства на идеята ми са интеграция на социализма като период в историята ни, съхраняване на съществуваща архитектура, да се допълни, а не промени функционално сградата и да представи цялата българска история синтезирано и ясно.
- Колко пари ще струва?
- По първоначални изчисления проектът ще възлезе на около 2 млн. лв. Необходима е експертиза за конструкцията и допълнителни изчисления, които трябва да бъдат направени за по-конкретни суми.
- Как се прие този проект?
- Досега, където и да го представя, се приема изключително добре. Както и от архитекти, и журналисти и в България, и в Германия. Всички ме подкрепят. Надявам се, че и широката българска публика ще ме подкрепи. Надявам се тя с непреднамерени очи да види паметника и да намеря съмишленици у повече българи. Очаквам с интерес и мнението на БСП и очаквам да ме подкрепи. Смятам, че това не трябва да бъде един чисто партиен проект, а да бъде национален. Смятам, че има силата да обедини различните партии и организации в името на една всеобща национална кауза. Това би бил пътят на реализация, за да може проектът да стане национален паметник - памет на времето.
В Берлин също се прие много позитивно. Моите професори бяха удивени, че е оставен да се руши и недоумяваха как се стигнало до разпад. 
- Как ще коментирате този факт?
- Той е продукт на времето и разбирането на хората. Отговаря на българина. Намирам прилики между българина и Бузлуджа, защото са изоставени и чакат нещо да се случи, да се оправят нещата. В същото време са с много дълбока основа, стоят силни и не се разпадат.
- Вие сте представили проекта и в Казанлък, местните хора как реагираха?
- Представих го на музейните работници и директора на парк-музей "Шипка - Бузлуджа". Те много го харесаха и срещнах подкрепа в тяхно лице.
- Споменахте, че сградата е изключително впечатляваща. Инженерен подвиг ли е построяването на такъв паметник на такава надморска височина?
- Определено. Бих казала шедьовър.
- Как се отнасяте към идеята да се унищожават паметници? Например паметникът "1300 г. България"?
- Твърдо против съм. Паметниците са свидетелство за период, който е част от нашата история. Трябва да бъдат запазвани за бъдещите поколения, за да може да преосмислят историята. Не трябва да зачеркваме част от историята си. Например в Германия хората използват историята си, за да изкарват пари. В Берлин 20% се прехранват от туризма, а той е на база Втората световна война, Студената война и Берлинската стена. Те са запазили всички елементи от този период и са ги превърнали в туристически атракции - дори концлагерите. Не смятат, че има човек, който да се гордее с това, но те се справят и заявяват: "Да, това е част от историята ни, това е грешка. Но предоставяме на хората сами да преценят и да се поучат от грешките".
- Защо у нас се опитват да изтрият историята и младите хора биват заблуждавани?
- Това е много жалко. Аз също, докато съм учела, не съм знаела нищо за социализма, което е грешка. Трябва обективно да се погледне върху историята и да се преодолее този комплекс, който имаме от това време. Ние трябва да знаем откъде идваме, за да сме наясно с бъдещето. Да сме сигурни и горди от произхода си, без да се срамуваме от нищо. Често намираме чуждото за по-добро от нашето, което не е така. Приемаме, че чуждите продукти са по-добри, чуждата култура е по-добра, но това е една заблуда, от която трябва да се освободим. Ние сме силни с нашите традиции и история, които трябва да приемаме със спокойствие и гордост.
- Други идеи имате ли за реконструкция на паметници?
- Надявам се "Бузлуджа - паметта на времето" да бъде пример за други подобни инициативи. Ако се осъществи този проект, надявам се хората да приемат, че социалистическите паметници имат своята стойност и си заслужават да бъдат възстановени. Освен историческа памет, проектът би носил пари и много туристи от цял свят биха се стекли да го видят. Дори ако хората, който посещават Шипка, Долината на тракийските царе, Розовата долина, Етъра, отидат и до Бузлуджа, това би допринесло за нейното развитие. Това е инвестиция в бъдещето и би развила и донесла много дивиденти на региона.
- Това е един страхотен проект. Живеете в Германия, мислите ли да се върнете тук и да развивате още идеи?
- С най-голямо удоволствие бих се върнала. Мисля да пътувам възможно най-често и да задвижвам нещата, но за съжаление не мога да си позволя да се върна окончателно, защото трябва да се прехранвам.
 - Младите хора имат ли възможност да реализират идеите си тук?
- Този проект ще покаже дали има възможност за реализация.
- Защо избрахте Германия?
- Основно заради образованието. Много ми се искаше да остана и да се развивам тук, но реших, че образованието, което ще получа в Германия, би ми дало повече. Бих искала да използвам тук това, което съм научила там.