Новото нормално

Най-обичам да гледам хора, които в по-голямата част от трудовия си живот са лежали на гърба на някоя партия и в един ден се събуждат като най-големите й съдници. Ако започнем да даваме примери, ще ни отнеме доста време. Пък и едва ли вече не ви изникват имена в главата. Политически хамелеони, на които настроенията им се менят спрямо посоката на вятъра, виждаме всеки ден.
Новият носител на нормалността в държавата ще бъде Георги Кадиев. Новият борец на статуквото. Новата правда. Новата надежда, че ще напълни терминалите на летището с пристигащи българи, а не излитащи. Аман! Кадиев ни цитира, че сме най-нещастните в Европа. Безспорен факт. Как по-точно той ще ни направи по-щастливи с поредната малка партия? В изявленията си цитира цифри, с които доказва демографската криза у нас. Призовава хората да забравят личната си изгода. Хубаво. Ама никъде не се посочват конкретни мерки. Само клишета и алабализми. До вчера социалист, днес не може да определи партията му дали ще бъде лява, дясна или центристка. Та това си е истински пример за "нормалност".
Някак си не ми се вижда нормално и почтено човек с фирми с милиони годишен оборот в енергетиката да ми се приписва за честен политик. Да претендира за всичко друго, но не и за "нормално". Защото, ако си страдащ за случващото се в държавата и имаш такива доходи, по-нормално би било да даряваш процент от тях на нуждаещите се, отколкото да им четеш статистики и проучвания за дереджето на българина. Повечето хора са наясно какво се случва. Мерят според джоба си. Стискат зъби и седят тук, ама от толкова нормалности в политиката след няколко години ще четем още по-тъжни статистики.
У нас държавата липсва във всички сектори, ама партийки с лопата да ги риеш. Или това може би е новото нормално?