Непреходно за прехода
/ брой: 63
Думата "преход" и последствията от него са едни от най-коментираните теми в България. Толкова коментирани, че даже решихме да се допитаме до бъдещите кандидат-журналисти какво мислят по темата "Отнесени от прехода".
Родените през 1995-1996 г. им се наложи вчера да поразсъждават дали самите те се чувстват отнесени от прехода, или това се отнася за някой друг. Техният съзнателен живот започва след 2000-та година, 10 години след началото на промените. И макар че само са чували и чели за случващото се между 1989 г. - 2000 г., няма лошо да видим какво мислят за държавата ни в най-ново време.
Факт е, че пустият български преход е явление, на което никой така и не успя да даде точно и ясно определение. Всичко в живота е преходно, но се оказа, че само преходът в България не е. Толкова много партии, толкова много платформи, толкова много политици, толкова много месии се опитваха да ни изведат от дъното на повърхността. Но така и не обясниха що за преход правим? Към демокрация? Към по-добро бъдеще? Към по-богат народ? Освен преход към слободията до друго май не успяхме да стигнем. Нито сме по-богати, нито пък живеем по-добре. Превърнахме прекрасната си страна от рай в пустиня, докато по света умни хора превърнаха пустинята в рай.
Сега оставяме бъдещето на България да разсъждава по темата за прехода. Дано успее да измисли нещо по-оригинално от всички, опитали се до момента. Ако младите успеят, това означава, че има надежда и бъдещето е пред нас. Тук е мястото на политиците да накарат това бъдеще да гласува на избори. Да го убеди, че има смисъл, да го накара да вярва, че наистина от него зависи животът занапред. Лошото е, ако след 20 години раждащите се сега продължават да разсъждават върху нещата, на които никой не успя да даде отговор.