Крачката до низостта...
/ брой: 8
Десетки хиляди хора на площада пред Народното събрание, десетки хиляди викове, десетки хиляди недоволни хора и не само - с това ще се запомни 10 януари, но не вчерашният 10-ти, а преди 17 години.
Крясъци, писъци, истерии, самонавиване, безсмилено говорене, повтаряне на изтъркани клишета, взиране в миналото, но не и поглед в бъдещето са малка част от нещата, които днешните протестиращи представят. Дни преди Нова година бяха категорични, че ще повторят протестните действия от 10 януари 1997 г. на същата дата, но тази година. Историята обаче винаги се повтаря като фарс.
Обявиха, че ще рутят комунизма, ще изхвърлят червените боклуци от парламента, ще покажат силно гражданско общество, ще замерят Народното събрание с павета в името на морала и спокойното бъдеще на България... Колко поетично! Наистина. Но, не е силно, не е силно, когато 50, 60, 100, ако искате и 1000 души ги сложете, се опитват да изкарат своите искания всенародни.
С всеки свой опит за радикализация на протеста те стават все по-невзрачни, по-малобройни, но в същото време по-пискливи и шумни. След като слушахме няколко седмици подред какво ни очаква, а на 10 януари ни поднесоха едно нищо, сега организаторите ще се опитат да замаскират неуспеха си на 15 януари. Ден след ден обявяват, че утре ще са повече и по-силни, но реалността е доста по-различна от представите на протестиращите за нея. За толкова месеци протести не успяха да привлекат хората към себе си. Не успяха да привлекат изморения, гладен, безработен българин. Напротив, те отричат тези хора, те ги презират. За тях те са просто население. Липсата на диалог, разделението на София и всичко останало в един момент изиграва лоша шега. Не осъзнаваме, че сме прекалено малки, за да си позволяваме разделението, което се налага вече няколко години.
Вие знаете ли, че животът върви напред, а не назад?
А ако искаме да сме в крак с миналото, нека поне научим историята си. Какво искаме да повторим от 1997 година? Май забравяме или просто някой от нас, младите, дори не знаят малката подробност, че на 10 януари 1997 г. правителството на Жан Виденов беше подало вече оставка и тя беше приета от Народното събрание. А може би най-съвестливият, най-интелигентният и най-кроткият сред депутатите - професорът със световна слава Тодор Ив. Живков, е бил ударен лошо с камък в главата. Дали онзи низък индивид, който е хвърлил павето тогава, сега спи спокойно и се буди рано?
Следващата им стъпка може би ще бъде опит да повторят 19 февруари 2013 г. Млади, красиви, интелигенти, знаещи, можещи, ако мога да ви посъветвам нещо, бих ви казала да бъдете оригинални, а не бледи копия на гаменско минало.