16 Ноември 2024събота16:09 ч.

На фокус

Кой е по-добър стопанин - държавата или частният сектор?

Двигател на прогреса е конкуренцията, а не формата на собственост

/ брой: 286

автор:Иван Ангелов

visibility 5340

(Продължение от вчерашния брой)

Важни и необходими на обществото дейности работят в условията на естествен монопол. Това открива възможности за злоупотреба с монополно положение. Всеки монопол е вреден, но най-опасен е частният монопол. И тук държавните инвестиции са по-рационалното решение, съчетано със силен обществен контрол, какъвто частните монополисти не допускат, мотивирайки се с неприкосновеността на частната собственост или с "фирмената тайна". Държавата се намесва и в тези случаи, но за това се нуждае от ресурси.
Нека видим какво установяват и други анализатори, в чиято обективност няма причини да се съмняваме. Всички сериозни независими анализи показват, че качеството на управлението и ефективността на функциониране на голямата част от нашите частни компании е посредствено или лошо. Класирането на българските фирми според последния Доклад на Световния Икономически Форум за Глобалната конкурентоспособност за 2015-2016 г. е повече от тревожно. И така е от много години. Това също се крие от българската общественост.

Ето някои примери от този доклад

за подреждането на нашите фирми в сравнение с чуждестранните: по усвояване на технологиите във фирмите заемаме 85-то място от обхванатите в анализа 142 страни; по маркетинг - 90-то място; по наличие на модерни технологии - 91-во; по наличие на учени и инженери - 96-то; по разходи за изследвания - 100-но; по качество на управлението на фирмите - 105-то; по ефикасност на корпоративните бордове - 106-то; по потенциал за иновации - 108-мо; по отношения между работодатели и наемен персонал - 111-то; по надеждност на професионалното управление - 113-то; по склонност да се делегират правомощия - 120-то; по качество на управленското образование - 121-во; по квалификация на персонала - 127-мо; по способност да се привлича висококвалифициран персонал - 142-ро; по способност да се задържа висококвалифициран персонал - 142-ро, и т.н. (виж стр. 136-137). Всяко класиране след 50-то - 55-то място поставя съответната страна в групата на слабо развитите. Сравнете тези данни за българския частен сектор с онова, което нашите пазарни фундаменталисти ви внушават за неговата висока икономическа рационалност и решаваща роля за нашия икономически прогрес.
Размишлявайки над тази класация, не е трудно да си представим колко ефикасно се използват подаряваните на българските фирми от години допълнителни ресурси чрез рекордно ниското данъчно облагане. Класацията на нашите фирми по конкурентоспособност е между 105-110-то място, т.е. в компанията на най-изостаналите страни в света. Това не обещава социално-икономически прогрес на България в обозримото бъдеще, при положение, че частният сектор доминира в нашата икономика. За това състояние на фирмите техните собственици отговарят не само пред себе си и своите акционери, но и пред българския народ, чието имущество беше подарено на много от тях, а за някои от тях - буквално откраднато по време на престъпната приватизация. Гражданите на България не можаха да предотвратят тази приватизация, нито да потърсят отговорност от нейните архитекти, но сега имат основания да настояват това имущество да бъде поне добре стопанисвано, а не пропиляно.
Казаното дотук цели да предпази от наивно, а в много случаи съзнателно и целенасочено идеализиране на частния предприемач и на частната инициатива, както в глобален мащаб, така и особено в България. Истината за частния сектор е далеч по-сложна и по-тревожна, отколкото се представя от пазарните фундаменталисти, но пълната истина се крие от нашия народ. За това помагат и сервилните медии. Пазарните фанатици твърдят, че оставените по този начин ресурси на частните предприемачи, едва ли не веднага се инвестират за модернизация на производството. Това не се потвърждава от нашата и от чуждестранната практика, а и от току-що цитираните данни. В предкризисната 2008 г. физическите инвестиции у нас бяха 29,4 млрд. лв., а през 2013 г., т.е. с ниските "плоски" данъци и въпреки рязко увеличените ресурси на тяхно разположение, спадат на 18,1 млрд. лева. Тук, разбира се, влияят и други фактори.
Спомнете си за призивите на Милтън Фридман за "по-малко държава", за "изгонване на държавата от икономиката". Спомнете си и за изказванията на президента Рейгън преди години, че "държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем". Представете си, че държавата беше наистина "изгонена" и лишена изцяло от участие в управлението на икономиката, как и от кого щяха да се решават изброените по-горе проблеми, след като частният предприемач не желае и не може да го прави. Една от причините за оскотяващата бедност и

растящото доходно неравенство

у нас е отстраняването на държавата от редица нейни важни функции. Можеше ли да има що-годе нормален живот за милиарди хора в цивилизованото общество, ако държавата беше наистина "изгонена"? Всичко това доказва антиикономическата и антихуманната същност на пазарния фундаментализъм. Съвременният прогрес е възможен само при разумно сътрудничество и взаимно допълване между държавата и пазара.
Като се изказвам против облагодетелстването на капитала за сметка на труда, аз не пледирам да се отива в другата крайност - да се изолира, потиска и експроприира частният капитал. От години настоявам за разумно съчетаване на интересите на труда и на капитала, вградено в моето предложение за умерено прогресивно данъчно облагане. Всеки средно грамотен човек, надявам се, разбира, че обществото се нуждае както от труда, така и от капитала. Възпроизводственият процес е възможен само при съединяването и едновременното участие на труда и на капитала. Техните интереси са общи в най-важното - стабилността и успешното социално-икономическо развитие на България, но се различават по разбиранията си за начините на постигането им. Между тях дори възникват конфликти, понякога много остри. Те трябва да се решават чрез взаимни компромиси, а не с революции.
Казаното по-горе за дефектите на частния сектор, не означава, че държавният сектор е кристално чист и ефективен и че трябва да се върнем към него, както беше в недалечното минало. И в този сектор ставаха много безобразия. Особено при авторитарно държавно управление. И двата сектора имат съществени недостатъци. Въпросът е кой е по-малко лош?

И как могат взаимно да се допълват?

Какво може да бъде решението в тази сложна обстановка? На концептуално равнище решението е в лоялната конкуренция. Двигател на прогреса е конкуренцията, а не формата на собственост. Най-добре ще се развива общество със смесени форми на собственост: частна, държавна, общинска и кооперативна. Те трябва да са равнопоставени пред закона и да се конкурират свободно под икономическото слънце. Който е по-рационален, ще се развива. Който не е - ще се свива и загива. Изборът за рационалността на една или друга форма на собственост и стопанисване трябва да се прави открито на конкурентния пазар, а не да се предрешава в най-високите държавни или партийни кабинети. При тези условия държавните предприятия ще са изложени на същия риск от фалит, както всички други. Никой не трябва да разчита на подавана спасителна ръка от държавата при всяко изпадане в тежко финансово положение по своя вина.
Изключения трябва да има само за дейности от стратегическо значение за сигурността и бъдещето на държавата. Те трябва да се определят предварително от Народното събрание след много внимателно обсъждане със специалисти в съответните области, да работят прозрачно в същата конкурентна пазарна среда и да са обект на непрекъснат строг държавен и обществен контрол.
На равнището на данъчната политика решението е в избора на умерено високо и обществено приемливо облагане на печалбата и на доходите на физическите лица, примерно между 20 и 30%, при което ще се събира по-голям ресурс и ще се постига по-добра събираемост. Такова равнище на облагане ще е израз на балансирано съчетаване на обществените интереси с тези на отделния данъкоплатец. Прекомерно ниските данъчни ставки фаворизират частния интерес на данъкоплатците и вредят на обществените интереси. Прекомерно високото облагане прави обратното.

И двата подхода са погрешни

Давам си сметка, че приемането на моите предложения няма да е лесно. Засегнатите най-богати слоеве у нас, привикнали с подарения им от години данъчен уют, измерван с милиарди левове, ще се съпротивляват на всяко повишение на данъчното им бреме и ще плашат с "предстоящи масови фалити на компании", "масови уволнения на персонал" и т.н. Това са добре познати клишета, с които борави частният сектор, когато се докоснат, макар и слабо, неговите интереси. Много съм любопитен опонентите да ми докажат публично защо нашите фирми ще банкрутират масово при умерено прогресивен корпоративен данък с максимална ставка 20% (и средна около 13-14%), а австрийските, белгийските, хърватските, датските, естонските, финландските, френските, германските, гръцките, италианските, малтийските, холандските, норвежките, португалските, словашките, испанските, шведските, швейцарските, турските и други фирми не фалират масово при по-стръмно прогресивен корпоративен данък с основни ставки 20% и максимални до 35-36%! Още по-високи са данъчните им проценти при прогресивния данък върху доходите на физическите лица.
Но трябва ли да толерираме безкрайно дълго посредственото управление и неефективно функциониране на голяма част от българските фирми! У нас се пише и говори нещо за посредственото, дори погрешното макроикономическо управление. Но почти нищо не се пише и говори за посредственото, а в някои случаи - дори лошо, управление на частните фирми през последните 15-20 години. Най-честото оправдание за това е "фирмената тайна". Състоянието на нашия частен сектор не засяга само работещите там. То засяга цяла България, която губи всяка година милиарди левове от ниската му конкурентоспособност, дължаща се главно на лошо управление. То заплашва и финансовата стабилност на цялата икономика с огромната си корпоративна задлъжнялост. Само външният дълг на частния сектор в края на третото тримесечие на 2015 г. е 65% от БВП, при външен дълг на публичния сектор 14,4% от БВП. Въвеждането на умерено прогресивно данъчно облагане, наред с много други мерки, ще ги принуждава да подобряват качеството на управлението си и да повишават своята конкурентоспособност.
Ако българското правителство продължава да упорства с 10 процентните си "плоски" преки данъци, винаги ще има остър недостиг на пари за нормално изпълнение на най-насъщните държавни функции. Тези функции ще са хронично недофинансирани. Те никога няма да се изпълняват напълно и качествено. От това ще страдат поне 80-85% от българите. И в същото време ще има излишък на пари в частния сектор, които той ще разходва, както и досега, не по най-рационалния начин. Не е вярно, че държавата е винаги лош стопанин, а частният сектор е винаги добър стопанин! Това разбират почти всички правителства в ЕС, но не и българското.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ