Боян Станиславски:
Конфликтът ЕС - Полша е следствие на конфликта между Качински и Туск
Възможно е Полша да стане инструмент на американските интереси в Европа
/ брой: 153
Роден в София, постоянно живеещ в Полша; публицист, преводач и издател. Автор е на коментари и анализи в различни полски и български вестници, списания и електронни издания. От 2008 година е кореспондент в Полша на Българското национално радио. От 2015 г. е зам. главен редактор на левия полски сайт Strajk.eu.
"Проблемът е между Доналд Туск и Ярослав Качински и той прерасна в някакъв конфликт на Полша, която олицетворява по някакъв начин Ярослав Качински, и Европа, която олицетворява Доналд Туск."
- Да започнем със ситуацията в Полша. Би ли дал малко контекст за нашите читатели. Виждаме репортажите от Полша, четем новините от агенциите, но някак си в България, като че ли няма достатъчно разбиране за общата ситуация в Полша и процесите, които текат в полското общество.
- Ярослав Качински е "председателят на държавата" - така го наричаме, макар, реално погледнато, той да е само председател на управляващата партия "Право и справедливост", дори не е шеф на парламентарната група и няма никакви функции в правителството. Но въпреки отсъствието на формални функции, той има множество неформални функции, оттам идва и "председател на държавата". В това си качество той обича да има отворени много фронтове, да не е само един и по този начин той наистина може да се изживява като председател на държавата. Зад това шеговито название обаче има основание, тъй като този човек очевидно има такава психическа конструкция и това се видя още по време на първия мандат на "Право и справедливост". За хората, които може би не са толкова добре запознати с полската обстановка, бих искал да поясня, че това е втори мандат на "Право и справедливост" - първият бе спечелен на изборите през 2005 г. и бе изкаран до средата на 2007 г., наложиха се предсрочни избори и тогава печели "Гражданска платформа", която по незнайни причини се представя от международните медии като либерална партия, докато тя всъщност е консервативна такава. Често тя е сравнявана с либералното крило на Републиканската партия в САЩ, с което се прави опит да се покаже, че полският модел прилича до голяма степен на американския, но това не е вярно. Връщам се към Ярослав Качински и многото фронтове. Единият фронт, най-важният, това е тоталната война с опозицията - става дума за "Гражданската платформа" (част от която е президентът на ЕС Доналд Туск - бел. ред.), една нова партия, много сходна по своя профил с нея, наричаща се "Модерна" и т.нар. Комитет за защита на демокрацията, който се представя като спонтанно гражданско движение. Но по принцип войната е в рамките на полското статукво. Или поне това, което е останало от него след изборите през 2005 г., когато управляващото дотогава правителство на Социалдемократическата партия - полския аналог на БСП - загуби тежко изборите, а в управлението влязоха твърдата десница и по-меката такава. Оттогава датира битката между "Гражданска платформа" и "Право и справедливост", тъй като идеята по това време беше тези две партии да се обединят, да направят една голяма коалиция, но точно Ярослав Качински тогава видя, че може да управлява с помощта на по-малки десни партии, че може да подведе и впоследствие да излъже "Гражданска платформа" и след това "излъгване", което стана през 2005 г. те не могат да се понасят и в момента са кръвни врагове. Но ако погледнем програмите, профилите на двете партии - преди да започне истерията с бежанците и надиграването със символи, нямаше никаква фундаментална разлика между двете партии. Сега вече има, освен това са се променили и външните фактори, които влияят на политическата атмосфера в Полша. Това е най-важният фронт на конфронтация - "Гражданската платформа" и Доналд Туск. Това, разбира се, не е само заради факта, че Ярослав Качински не харесва Доналд Туск, а е свързано с неговата воля да надделее в архитектурата на политическия процес в Полша. За своите два мандата "Гражданска платформа" се превърна в нещо като корпорация, която пусна корени навсякъде, на всяко ниво - администрация, държавни предприятия и т.н. В един момент изглеждаше, че като си отвориш хладилника, оттам също ще изскочи Доналд Туск. Затова Ярослав Качински знаеше, че той трябва не само да направи някаква чистка, а да се наложи и да стане фактор, който те ще трябва да уважават. Неговата преценка е, че той трябва да направи това много бързо, много агресивно и не само защото трябва да спечели тази война на този фронт, а и защото той се базира основно на една разклатена емоционалност на полския избирател, на който вече му е дошло до гуша и той търси с протестния си вот някакви драстични решения, нещо да се случи. И той иска да му даде това нещо, защото за "Гражданска платформа" тази избирателна подкрепа не е толкова важна, но за "Право и справедливост" е изключително важна. За тях това е един вид картбланш, защото са демократично избрани и се радват на много висока подкрепа, дори в момента - около 40-45%. Тя остава такава въпреки всички глупости, които извършиха, защото това, което се случва, дава възможност на избирателя на "Право и справедливост" да се изживява като част от нещо, което наистина променя Полша. Затова те трябва да са драстични, трябва да са агресивни, трябва да създават тази атмосфера, че Полша е обсадена от врагове, и то всякакви. Като един от тях е и Европа. Също Русия, разбира се, Германия, на практика всичко. И единственият фактор, който може да ни спаси, това е Америка. И той прави тези неща, за да може да запази тази емоционална разпаленост в полското общество. Затова си позволява такива неща като разтурване на Конституционния трибунал, вземане на Върховния съд на ръчно управление, разрушаване на обществените медии. Това, което се случва в момента с полските държавни медии, не са си позволявали дори хора като Брежнев или Хрушчов, никой не си го е позволявал. Разговарял съм с възрастни хора, които могат да си спомнят онези времена и го казвам без никаква демагогия - никой не е налагал такава абсолютно лъжлива отвсякъде пропаганда.
- Откъде дойде конфликтът на Полша с ЕС?
- Полша не би трябвало да има никакви проблеми с ЕС. Проблемът е между Доналд Туск и Ярослав Качински и той прерасна в някакъв конфликт на Полша, която олицетворява по някакъв начин Ярослав Качински, и Европа, която олицетворява Доналд Туск. Доналд Туск олицетворява също така едни много патологични процеси, които се случваха по време на тези два мандата на "Гражданска платформа" в Полша и затова се прави едно фалшиво донякъде, но и донякъде основателно внушение, че Европейският съюз подкрепя Доналд Туск, следователно подкрепя и всичките деяния на "Гражданска платформа", т.е. разграбване на Полша, кражби, афери, корупция и т.н. Към това вървят и едни пропагандни приказки как Ангела Меркел дърпа всички конци, как тя е кукловодът, как Доналд Туск е една от нейните кукли, как Германия се опитва да създаде Четвърти райх без Трета световна война. Така че има много клишета, които се насаждат върху един конфликт, който е истински, но той е истински на много базово ниво. От едната страна са тези, които аз наричам професионални граждани - хората по големите градове, които искат да са елегантни, да са умни, да са красиви, от другата страна е католическият фундаментализъм, не толкова образованите хора по селата и малките градове, които гласуват за "Право и справедливост". Но те не гласуват за "Право и справедливост" заради това, че те са такива, а заради това, че са потърпевши от процеса на прехода. И този антикапиталистически по своята същност сантимент се използва за действия, които изобщо не са в интерес на тези хора. Те нямат никакъв интерес да подкрепят католически фундаментализъм, нито национализъм и изобщо никакви такива десни екстремистки идеи. Но няма никаква алтернатива. По същия начин се случиха нещата с Тръмп в Америка. Просто няма предложения. И ако няма предложения, а атмосферата и настроенията са вече много интензивни, хората търсят промяна и ето - "Право и справедливост" предлага промяна. Тя е ужасна, но е промяна. Хората виждат, че има някаква промяна и започват да приемат тези лозунги и тези идеи как точно може да бъде изтълкуван техният емоционален, интуитивен протест срещу ситуацията в Полша. И когато започне да им се обяснява как те са поляци, как са потискани от всякакви хора, например немски, руски агенти, ЕС ги е използвал и т.н., тези хора, които нямат друга референтна точка, започват да вярват в това нещо. Има го този конфликт на провинцията - бедните, които нямат образование, нямат елегантност, нямат поведение и т.н.- и градът. Той се представя обаче - и за това роля имат и международните медии - като цивилизационен конфликт. Западът срещу Изтока. Цивилизацията на либералните граждански свободи и традиционните десни идеологически структури. Има нещо истинско в този конфликт, но то е много различно от тълкуванията, които се появяват в международните медии. Тези хора, които гласуват за "Право и справедливост", не всички от тях са католически фундаменталисти, расисти, сексисти и т.н. Просто голяма част от хората решиха да инвестират своя политически вот - единственото демократично право, което могат да упражнят - в нещо, което е различно от статуквото. Да обясняваш какво е статуквото на един българин е дори малко смешно, но се надявам, че това обяснява защо хората продължават да подкрепят "Право и справедливост" въпреки всички тези глупости, които направиха. Точно защото получават такава обратна връзка, че вижте, управляваме, променяме нещата, сменяме съдиите, те са бивши агенти, те винаги са били срещу вас. А не е ли вярно, че в полското правосъдие имаше много сериозни индикации за много сериозни патологии? Имаше, разбира се. Имаше много сериозни афери, корупция в прокуратурата покрай реституцията на сгради и терени.
- Да, и тук имаме представа за тези процеси...
- Да, но никой не посмя да посегне на тези процеси. А ето, те го правят. На базата на това те няма нужда да се представят за десни фундаменталисти, те могат да се представят и за марсианци, ако искат. Но нека погледнем какво се случи покрай т.нар. Черен протест и абортите. Тогава Ярослав Качински наистина се изплаши. Една група юристи, създали сдружение за традиционни ценности, те прокарват законопроекта за забрана на абортите като граждански проект. Събират подписи, влиза в парламента и в един момент Качински се ориентира, че след малко правителството ще забрани абортите. Жените излизат по улиците на големи, малки градове, села и т.н. и той се изплаши, че ще му бутнат правителството и веднага отряза това нещо, дори против голяма част от своите съпартийци. А него въобще не го вълнуват абортите, той се бори за нова Полша и т.н. и не иска да се занимава с такива дребни проблеми. Друго е сега с правосъдната система. Той знае, че трябва да назначи свои хора, иначе те ще го спрат в един момент. И това е истина. Но този конфликт за правосъдието показва и това е важно да се отбележи, че нито едната, нито другата страна не вярва в независимостта на съдиите. Защото ако ние, гражданите на Полша, вярваме в нея, каква е разликата кой ще ги назначава - те са независими.По този начин обаче се свали маската на правосъдната система в Полша. И той от това нещо няма да се откаже със сигурност. За него е много важно да има свои хора, на които да може да разчита, даже ако изпадне в опозиция в един момент.
- А докъде мислиш, че може да стигне конфронтацията с ЕС? Те ще стартират наказателна процедура, ще започнат да налагат глоби, дори да лишат Полша от глас в Съвета на Европа...
- Това не зависи от Ярослав Качински според мен. Той няма да се откаже, докато някой не му каже да се откаже. Може да прозвучи малко конспиративно, но аз не мисля, че Ярослав Качински има този капацитет като политик или човек да се изправи срещу една такава структура като ЕС. Това е човек, който държи цялата партия на ръчно управление и той ще трябва сам да се конфронтира, сам да измисли стратегията и да застане лице в лице с последиците от това нещо. Ако той продължи този толкова драстично вървящ конфликт, това означава, че някой му е дал мандат за това. Нека погледнем геополитическото положение. Без да изпадам в някакви конспирации, но да се върнем към визитата на Тръмп в Полша. Създаде се инициативата "Три морета". Идеята за нея идва от една среща на полския президент Анджей Дуда с хърватската му колежка. Първоначално е трябвало това да е икономически форум на базата на сходствата, историческите връзки и други обстоятелства между страните в Източна и Централна Европа. Но когато всичките тези президенти, премиери и други официални лица пристигат в Полша, на тях им се съобщава от поляците, че на гости ще бъде и Доналд Тръмп и че освен за икономика, ще се говори и за сигурност. И ако погледнем как изглежда това на картата на Европа, очевидно е, че става дума за един санитарен кордон - от едната страна е богатата западноевропейска икономика, от другата са някакви загубени държави, които могат да фронтова територия. Тръмп ще ни продава някакви Ф-16 пета употреба и ние трябва да дрънкаме оръжие, за да държим руснаците под стрес постоянно. Макар че за всеки е очевидно как изглежда сравнението между тези държави и Русия и че ние не представляваме никаква опасност за Руската федерация, но ще ги дразним постоянно. Мисля, че това е ролята, предназначена за Полша. Това, разбира се, трябва да става под американски чадър и мисля това, че Тръмп започна обиколката си в Полша, е много показателно. Нямам доказателства, това е просто мое мнение, но според мен това може да означава, че ще се получи някакво разделение, макар че формално тези държави дори могат да останат в ЕС. Но ще се получи неща като Приднестровието на Европейския съюз, в което американците ще движат нещата и в което Меркел да не им се бърка много, да си гледа работата на Запад и така. Което би могло да означава, че на поляците им е даден картбланш - правете каквото искате, условието е да слушате нас и ние ще ви подкрепим. В този смисъл възможно е Ярослав Качински не просто да реализира своите страсти, а също и някакъв тип поръчка от американска страна за това разцепване. Така че Полша, с водещата си роля в инициативата "Три морета", да прави този санитарен кордон. Ако има въобще истина в този сюжет, това означава, че Ярослав Качински може да прави каквото си иска и никаква опозиция няма да го спре тогава.
- А как би коментирал отказа на президента Анджей Дуда да разпише един от трите закона за съдебната система? Знак ли е това за пропукване при управляващите или не?
- Какво знаем за това, което се случи? Знаем, че "Право и справедливост" са подготвили три законопроекта - единият засяга Върховния съд, единият засяга това, което в България мисля, че се нарича Висш съдебен съвет - и тази съдебна реформа е отвсякъде противоконституционна. Това може да се разбере и без да си юрист, когато видиш в единия от законите, че с влизането му в сила мандатите на всички съдии се прекратяват. А в Конституцията пише, че мандатът на един съдия, който е назначен от парламента, е 7 години. Така че не може с един обикновен закон да отмениш една конституционна норма. Освен това Анджей Дуда е юрист. Ярослав Качински се държи толкова нагло със своите апаратчици, че той просто не му остави избор. Той трябваше това да го направи, иначе след като приключи президентският му мандат, той нямаше да може да си намери никаква работа, дори като юрисконсулт в държавно предприятие. Постара се да омекоти своя протест, да е максимално културен с Качински и "Право и справедливост", но веднага тръгнаха конспирации как Сорос го бил купил, как все пак бил свързан със старите комунистически служби, как преди това разговарял 45 минути с Ангела Меркел. Дори вестник като "Газета Виборча", еквивалент на тукашните "Капитал" и "Дневник", се включи, като разви теорията, че Дуда се бил уговорил с Качински да направят нещо, но след това ще направят друг закон, който ще е още по-скалъпен, и тогава ще стане още по-опасно. Но ние живеем в такава атмосфера - включваш телевизора и отвсякъде се говори за всевъзможни агенти и конспирации.
- В тази връзка и при тази доминация на десни сили, които на моменти дори навяват асоциации с фашизма, какво е положението на лявото в Полша и какво можем да очакваме оттук нататък като развитие?
- Лявото е силно маргинализирано. Но то е наясно, дори излезе с такъв манифест преди години, че връщане назад няма. Можем да направим нов проект, който не може да се базира на консенсуса на полската управляваща класа след 1989 г. Трябва да се измисли нещо друго. Трябва да се измисли лява перспектива. Това ще бъде много трудно, но трябва да се направи, защото всеки вот днес за Доналд Туск, дори някой от опозицията да спечели един мандат, това са няколко гласа повече за Качински след време. Но само лявото може да извади Полша от тази ситуация. Що се отнася до развоя на събитията оттук нататък, много е трудно да се каже, защото положението е многоаспектно. Не се знае накъде ще поемат нещата в тази сложна обстановка. Но в контекста на лявото в Полша, ако "Право и справедливост" спечелят нов мандат, то ще усетят още повече подкрепа и е напълно възможно да се стигне до обстановка, в която левите ще бъдат преследвани само заради различното си мнение, а всеки от нас ще може да бъде обвинен, че е агент на Путин.
Десетки хиляди жени излязоха по улиците на полските градове през 2016 г. в протест срещу забраната на аборти, подготвяна от властите