Калоян Паргов:
Клубовете по интереси може би са подходяща база за БСП
Университетите не са място за политическа дейност, казва новият лидер на левицата в София
/ брой: 264
Калоян Паргов е роден на 13.07.1977 г. в София. Завършил е висше образование - бакалавър по "Международни отношения" и магистър по "Европейска интеграция". Общински съветник от БСП в Столичен общински съвет от 2007 г. Заместник-председател е на Постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението. Член на Постоянната комисия по финанси и бюджет в Столичния общински съвет. Член на НС на БСП. Заемал е постовете на: председател на БСП в район "Връбница", член на ГС на БСП, заместник-председател на ГС на БСП по организационните и кадрови въпроси, а от октомври т.г. е председател на Градския съвет на БСП в София.
"Опитват се да ни върнат в 90-те години"
- Г-н Паргов, като новоизбран лидер на БСП в София в какво състояние заварихте организацията?
- Пред мен и пред градската партийна организация има няколко предизвикателства. Да има разпознаваемост на левите идеи и на лицата в БСП и медийната политика. Представянето на нашите идеи в обществото и тяхното възприятие, тоест печеленото на електорална подкрепа. В организационен план Софийската организация е на второ място по застаряване от всичките структури на левицата в страната. Предизвикателство пред всеки председател е да осигури бъдещето на организацията. В момента имаме 15 съветници и 15 депутати, което е сериозно присъствие на левицата и в местната, и в законодателната власт. Голямата задача тук е как тези хора да работят по-добре за софиянци и за партията.
- Как възнамерявате да я развивате? Кои са най-важните задачи, които си поставяте за близката година?
- Според мен обновяването е свързано с една по-добра кадрова политика, не кампанийно - откриването, развитието, обучението и насочването на кадри в различни направления. Само така ние можем да пренесем идеите на партията в бъдещето. Ще работим усилено и за разпознаването на БСП сред софиянци. Нужна е по-добра организация, по-добро обединяване на силите между двете власти - местна и законодателна, защото те са авангардът и лицето на партията в София. По-агресивна политика за решаване проблемите на избирателите, по-активно присъствие в районите. За да може градската организация да бъде силна, имаме нужда от силни районни партийни организации.
Ще работим за отварянето към гражданския сектор. Отдавна си говорим за капсулацията на партията. Нужно е създаването на по-широко поле за партньорство. Необходимо е да разширим сътрудничество при решаване на различните проблеми и при реализиране на конкретни проекти. Много е важно присъствието на териториален принцип във всеки квартал, във всяко населено място.
Има възможност да използваме формата на клубове по интереси, които обединяват хора със сходни биографии, сходни възможности. Хората, когато се събират, те не го правят само по идейно-политически признак. Може би клубове по интереси е бъдещето на функционирането на партията. Това важи най-вече и за младите хора. Смесените форми са препоръчителни, защото различните поколения могат да изградят мост помежду си.
Младите трябва да имат свой собствен организационен живот, за да може партията да е привлекателна за тях, самата тя трябва да им предостави форми, които да отговарят на търсенето и нагласите им. Те предпочитат по-модерен подход на работа и нямат нищо против партийната принадлежност. Това е първата стъпка - да им предложим подходящата форма на партиен живот. Под кадрова политика нямам предвид това кой къде ще назначим във властта, а разбирам цялостния процес.
В момента основният опонент на БСП е ГЕРБ и най-вече порочните практики в обществено-политическия живот. Острото противопоставяне между отделните социални групи, тоест политиката на "разделяй и владей" с цел да прокараш собствените интереси, на рекета, на мутризацията.
Предстоят ни избори за членове на Европейския парламент. Това изисква пълна мотивация на партийните структури. Тази седмица започнахме подготовката за нашето участие в тях. Ние трябва да обясним на хората важността на тези избори и как те влияят върху ежедневието им, защото е необходимо Европа отново да бъде лява.
- За БСП в София винаги голяма болка е било липсата на червен кмет. Какво трябва да се направи, за да може левицата да спечели изборите в столицата?
- На 12 май 2013 г. БСП в София получиха малко над 163 000 гласа, тоест с близо 43 000 гласа по-малко от основния ни опонент ГЕРБ. Този резултат ни дава основание да считаме, че тази цел реално може да бъде постигната и да имаме кмет на столицата от левицата. Нормално е като градска организация да си поставим тази цел.
Имаме намерение за предстоящите местни избори да подходим по различен начин. Първо ще се съсредоточим върху програмата и съответно върху най-важните проблеми на София, което минава през сериозен анализ и подготовка още отсега. Обикновено преди избори се правят политическите платформи и послания, избира се кандидатът за кмет на партийни форуми, подрежда се листата на общински съветници. Иска ми се този процес да започне по-рано.
Има немалко кандидатури, които са подходящи за кмет на София от левицата. Тях можем да ги търсим, както в законодателната, така и в изпълнителната, и местната власт. Кой от тях ще бъде най-подходящ като експерт, визия и поведение, ще преценяваме към момента на непосредствения избор.
Относно програмата и платформата още следващата година започваме работа по сектори. И в нея ще има реалистични неща, икономически обосновани, които наистина биха дали решения на проблемите на столицата. ГЕРБ до този момент не е решила изцяло нито един проблем на София.
- Мислите ли, че в момента София се управлява добре?
- Не. Управлението на ГЕРБ в София запази модела "Софиянски", което доведе до задълбочаване на проблемите в транспорта, жилищната политика, чистотата, липса на чувствителност към проблемите на уязвимите социални общности.
- Бежанският проблем се чувства най-остро в София. Адекватни ли са действията за решаването на казуса от страна на държавата и столичната кметица Йорданка Фандъкова?
- Към политическото напрежение, към икономическата стагнация и драстичното социално разделение, от средата на 2013 г. българското общество е разтърсено от нова по характера си криза с дългосрочни и изключително тежки икономически, социални и външнополитически последствия. Преминаването на границата на страната, а в този смисъл и на Европейския съюз, от десетки хиляди сирийски, афганистански, либийски и алжирски граждани придоби характер на национален проблем. Този натиск ще се засилва и по оценката на световни експерти от 5-10 хиляди души в края на 2013 г. той ще нарасне до 50-80 хиляди в следващите 12 месеца. Днес този емигрантски и бежански натиск върху държавата и българското общество вече ражда ксенофобски, екстремистки и расистки настроения, формулирани в политически програми. Ние сме заплашени от непредсказуеми политически, социални и икономически последствия с тежък кризисен потенциал.
Необходимо е да се засили координацията между институциите, а за София трябва да се ограничи бежанският поток и да се осигури засилено присъствие на силите за сигурност в местата на конфликти. Не бива да допуснем проблемът да прерасне в религиозно-етнически. Категорично трябва да се противопоставим на опитите тази човешка трагедия да бъде използвана за насаждане на страх и омраза. Да съхраним традиционното разбирателство и търпимост към хората в беда.
- Каква е вашата оценка за окупацията на университетите?
- Уважавам правото на всеки да изразява своето мнение и да протестира, но университетите не са място за политическа дейност. Струва ми се, че някой се опитва да ни върне към 90-те години, когато студентите бяха използвани активно. Може би това е отчаян опит да се даде нова форма и посока на протеста с искане за оставка на правителството. Не се поставят реални проблеми на студентите, които могат да бъдат решени в диалог с изпълнителната и законодателната власт. Иска се единствено оставка, но мястото за това искане не е университета.
- В такава кризисна ситуация, в каквато се намира държавата, каква оценка давате на кабината "Орешарски"?
- Нито едно правителство не е работило под такъв натиск. Въпреки липсата на 100-дневен толеранс това правителство реализира неща, които в определена степен успяват да преодолеят негативните ефекти от пагубното управление на ГЕРБ. Започна активна социална политика, стъпки за решаване на проблемите за подобряване на икономиката, бизнес средата като предпоставки за разкриване на нови работни места и създаване на условия за развитие на малкия и среден бизнес, който беше унищожен от правителството на ГЕРБ. Приоритетите на Бюджет 2014 са доказателство за посоката на развитие на държавата.
- Мислите ли, че България има нужда от предсрочни парламентарни избори?
- Предсрочните избори са лесно решение, но не мисля, че те са полезни за икономиката и държавата в този момент. Избори няма да решат проблемите, чрез тях ГЕРБ искат да запазят позициите си.