16 Ноември 2024събота12:57 ч.

Актуално

Какво свърши за година и какво не успя кабинетът "Орешарски"?

Правителството и парламентът следва до последно да са полезни на българския бизнес

/ брой: 136

автор:Йосиф Аврамов

visibility 2503

Независимо че предсрочните избори се задават на хоризонта, то пред правителството и  парламента стоят за разрешаване немалко задачи, които не търпят отлагане. Една от тях - емитиране още през юни или в началото на юли на външен дълг, което бе одобрено неотдавна от НС. В средата на юни не успя петият вот на недоверие по фискалната политика. ГЕРБ го поиска, независимо че в края на април приходите съставляват 30,5% от планираните, което е най-добрият резултат за последните пет години. Според премиера фискалната политика не е повод за крайни негативни оценки, тъй като: "фискалните ни показатели са между най-добрите измежду 28-те страни членки". Това е валидно както по отношение на държавния дълг, който е вторият най-нисък дълг в ЕС след Естония - едва 18,9 %, така и по отношение на бюджетния дефицит, който е  планиран в Закона за държавния бюджет за 2014 г. - 1,8 %. В него е планиран и предстоящият за емитиране външен дълг от 3 млрд лв., от който около половината е за погасяване на стар дълг, емитиран по времето, когато министър на финансите бе Милен Велчев. Другата половина ще се насочи към разходната част на бюджета.

Вдигането на много шум

около предстояща дългова емисия на международните финансови пазари по принцип е вредно и опасно, но не и за българската опозиция, която за пореден път показа, че действа национално безотговорно. На заседанието на бюджетната комисия в НС, когато се разглеждаше този заем, присъстваше цялата парламентарна група на ГЕРБ, предвождана от своя първи зам.-председател и бивш министър на вътрешните работи Цветанов. Някои депутати се държаха като на футболен мач и след всяко изказване имаше дюдюкания, освирквания и неприлични възгласи.
За спешно разрешаване са някои текущи въпроси по отношение на оползотворяването на еврофондовете, тъй като периодът в средата на годината съвпада с тяхното съгласуване с ЕК. Независимо че България бе сред първите, която предостави Споразумението за партньорство за официални преговори с Европейската комисия, то бе върнато с препоръки, по които следва екстрено да се направят необходимите доуточнения и да се отстранят бележките от ЕК. Налице са и някои успехи при работата с еврофондовете, като:
- Спасени бяха около 500 млн. лв от ЕС, тъй като при идентифициран риск през май 2013 г. от автоматично освобождаване на 272 млн. евро, то в края на декември 2013 г. загубите са намалени до 35 млн. евро. 
- За първи път правителството разработи Стратегия за развитието на Северозападна България. Тя ще се финансира със средства на ЕС през програмен период 2014-2020 г. с оглед  възстановяване развитието на най-изостаналия регион в Европа. 
-  МС одобри оперативните програми, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за новия програмен период, както и нормативните актове, необходими за тяхното прилагане. Те бяха изпратени на ЕК за одобрение.  
-  В известна степен бе преодоляно забавянето на изпълнението на предварителните условия за усвояването на европейски средства за периода 2014-2020 г. по сектори. В сравнително кратки срокове с участието и на неправителствения сектор бяха разработени и приети стратегии за периода 2014 - 20120 г. - за развитие на електронното управление в Република България, развитие на държавната администрация и  насърчаване на развитието на малките и средни предприятия.  
-  Постигнато бе средният дял на изпълнение на оперативните програми от бюджета към май 2014 г. да е 54,36%, което е сериозен напредък в сравнение с постигнатото преди една година. То обаче е все още недостатъчно и е налице вероятност в края на 2015 г. България да не е в състояние да изпълни между 20 и 30% от предвидените средства за програмен период 2007-2013 г. В крайна сметка, независимо от постигнатите частични успехи при

работата с европрограмите

бяха спрени напълно средствата по ОП "Околна среда" и частично по ОП "Регионално развитие". Официален говорител на ЕК опроверга празнословието на президента, че е предстоящо спирането на средствата по ОП "Транспорт" и ОП "Конкурентоспособност". МОСВ взе необходимите мерки и остава да се надяваме, че ще се изпълнят очакванията за отблокиране на евросредствата по ОП "Околна среда".
В оставащите не повече от два-три месеца до края на работата на правителството и на парламента е възможно да бъдат приети важни за малкия и средния бизнес законопроекти (повечето от тях са изготвени, а някои са в НС и са разгледани от комисиите му). Сред тях са: за защита на конкуренцията; за управление на държавната собственост и на държавните предприятия; за иновациите; за личния фалит; за улесняване на сливанията и придобиванията на задлъжнели компании и за по-гъвкаво "изчистване" на дълговете им; за облекчаване на водената отчетност от МСП по КТ, във връзка с безопасните и здравословните условия на труд.
  За цялата 2013 г. ръстът на БВП е 0,9 на сто. За първото тримесечие на 2014 г. е отчетен ръст на БВП от 1,2%. През първото тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата нарасна номинално едва с 2,3% на годишна база, а реалният ръст е 4,8%. В частния сектор средната месечна работна заплата реално нарасна с 3%. За първото тримесечие на 2014 г. индексът на промишленото производство се повиши с 3,6% на годишна база, а продажбите нараснаха с 5,1%. Благодарение на този крехък икономическия растеж през първото тримесечие на 2014 г. са разкрити 39 100 нови работни места. Това обаче е крайно недостатъчно и на България е необходим ръст от над 3% от БВП, за да догони поне някои от останалите страни от ЦИЕ, членки на ЕС, и да се "откъсне" от незавидното последно място по равнище на доходите в ЕС.
 Независимо че в управленската програма на Министерския съвет

бяха изведени с приоритет

спешни стабилизационни мерки в икономиката, както и повече политики в социалната сфера, то в българската икономика и в обществото ни, не се почустваха видими изменения в посока на подобрение на бизнессредата и най-вече по отношение на увеличение на доходите. Това е свързано и с вътрешното потребление, което е на рекордно ниско ниво. В някои области като Сливен и Кърджали НСИ неотдавна оповести, че е налице понижение на доходите с няколко десетки лева, в сравнение се тези от преди няколко години! Същевременно в банките са вложени близо 41 млрд. лв. спестявания на населението, което предпочита да получава известна неголяма лихва за това, а не да ги инвестира.
За една година управление правителството отчита:
- известно намаляване на административни тежести, което в резултат на изпълнението на мерките в периода юли-декември 2013 г. води до спестяване на близо 124 млн. лв. годишно на бизнеса. Планираните за реализиране до края на 2014 г. мерки ще намалят административната тежест с още около 100 млн. лв. годишно;
- въведена бе строга отчетност на процеса по възстановяване на ДДС и акцизи. МФ отчита, че към края на май 2014 г. невъзстановеният данъчен кредит е на безпрецедентно ниското ниво от около 180 млн. лв.;
- държавата възстанови задълженията си към бизнеса, които правителството на ГЕРБ бе забавило;
- с приемането на промените в ЗОП, стартира най-амбициозната антикорупционна реформа в обществените поръчки, което остава да се проследи на практика, след обнародването на новия Правилник за прилагане на ЗОП и влизането му в сила на 01.07.2014 г.;
- по отношение на проведената нова политика за насърчаване на външната търговия и подпомагане на бизнеса в навлизането на нови пазари, резултатите могат да се определят като спорни, тъй като има намаляване на износа през първото тримесечие на 2014 г.;
- подготвена е Национална програма за насърчаване на индустрията и в тази връзка за първи път е заделена значителна сума (20 млн. лв.) за иновации. Това несъмнено е постижение, но новата политика на реиндустриализация на икономиката не се дискутира в достатъчна степен с бизнеса;
- започна процес на ребалансиране на енергийната система. Резултатите са спорни, тъй като дълговете на НЕК са все още твърде големи;
- стартира известна промяна в подхода към регионалната политика и бюджетирането й. Пренасочиха се част от ресурсите, стимулите и оперативните програми към по-бедни общини с висока безработица. Това се осъществи чрез Публичната инвестиционна програма и независимо от протестите на кметовете на някои големи общини като Пловдив, то този подход е правилен. Около 540 млн.лв. получиха 173 общини, като 135 от тях са с безработица над средната за страната, а други 140 млн. лв. се отделиха за образованието.

Частично стартира първият етап

на електронното правителство чрез въвеждане на нови 500 електронни услуги и нова институционална система за електронно управление, но това е само "добро начало";
- бяха въведени и някои мерки за пресичане на контрабандата с храни, но не бе преустановен вноса им от Гърция и Румъния, където субсидиите за плодове и зеленчуци са по-високи от българските. Налице е нелегален внос и от Турция и Македония;
- незначително бяха увеличени минималният и максималният размер на пенсиите. Средният месечен размер на изплатените пенсии реално нарасна с 12,3%, но равнището им е твърде ниско и то изостава значително от средното в ЕС. Възстановено бе т. нар. швейцарско правило, в резултат на което от 1 юли всички пенсии ще бъдат увеличени с 2,7 на сто.
- Налице е слабо редуциране на равнището на безработица с около 0,8% и за първото тримесечие на 2014 г. то е 13%, а преди една година, нивото й бе 13,8 %. През 2013 г. има известен ръст на коефициента на икономическа активност с 1,3%. За периода юни 2013 - април 2014 г. в реалната икономика (или в т. нар. несубсидирана заетост) започнаха работа 213 578 безработни лица, но други - останаха без работа след затварянето (частично или напълно) на големи заводи в Търговище, Ихтиман и др.
Мисията на МВФ, която бе в София в началото на  юни, изрази позиция, че: "рисковете относно предвидените в държавния бюджет приходи тази година остават значителни, особено поради дефлацията". Изразяват се и тревоги относно натиска от страна на разходите, което вероятно ще се наложи правителството да "ореже" някои разходи и да задейства буферите в бюджета. Фондът обръща специално внимание на нарастващите дългове на държавните компании, особено на тези в сектор "Енергетика". Вътрешната политическа несигурност в България и продължаващите проблеми в страни, ключови търговски партньори на България от еврозоната, представляват основни рискове пред прогнозата за ръста тази година според МВФ. Фондът очаква икономическият растеж у нас през 2014 г. да се повиши до 1,6% от БВП.

Вътрешната политическа несигурност

бе и основната причина кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс" за първи път от началото на финансовата криза да намали кредитния рейтинг на България. От ВВВ дългосрочният рейтинг на страната в национална и в чуждестранна валута бе намален с една степен и вече е ВВВ-, а краткосрочният от А-2 бе понижен на А-3, като перспективата остава стабилна. Муудис и Фитч не са разглеждали кредитния ни рейтинг все още. Според министър Чобанов основна причина за това решение също е политическата нестабилност. Намалението на рейтинга е на фона на положителното развитие на пазара на труда у нас, подкрепено и от нарастването на реалната средна работна заплата с 4,2%. Увеличението на тези два показателя доведоха до повишаване на индикатора на потребителското доверие, който през април 2014 г. достигна най-високата си стойност от средата на 2007 г.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ