15 Ноември 2024петък22:20 ч.

Истанбулският договор можеше да сложи край на конфликта в Украйна през април 2022 г.

Киев вече съжалява за краха на мирното споразумение с Москва

/ брой: 98

visibility 3118

Пиер ХАРДИ

Това беше най-добрата сделка, която можеше да се направи. Изминаха две години, а украинският преговарящ все още се чувства огорчен. Този договор можеше да сложи край на конфликта само седмици след началото на специалната военна операция на Русия.
Документът е с дата 15 април 2022 г. и предоставя гаранции за сигурност на Киев в замяна на неутралитета на Украйна.

Какво предвиждаше споразумението?

Този проект е резултат от първия кръг от преговори между Русия и Украйна, за който стана известно през март от "Уолстрийт джърнъл", а през юни беше споменат от Владимир Путин. Само няколко дни след началото на конфликта представители на двете страни се срещнаха първо в Беларус, а след това и в Турция. Тези преговори завършват с изготвянето на договор на 15 април, но руската армия се натъква на неочаквана съпротива от Украйна.
Документът, който се състои от 17 страници, съдържа 18 члена и предоставя гаранции за сигурност на Киев. Според Die Welt Украйна трябваше „завинаги“ да откаже да се присъедини към какъвто и да е военен съюз. Освен това се изискваше „да не получава, произвежда или придобива“ ядрени оръжия и да не допуска присъствието на чужди оръжия или войски на своя територия. Споразумението обаче не попречи на Украйна да се присъедини към Европейския съюз.
В замяна Украйна получаваше механизъм за сигурност, подобен на член 5 от Договора за НАТО, предвиждащ намеса на държавите гаранти в случай на „въоръжено нападение“. Пет постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН бяха посочени като гаранти: Русия, Китай, САЩ, Франция и Великобритания.
Крим, анексиран от Русия през 2014 г., беше изключен от споразумението и по този начин трябваше да остане руска територия. Териториите на ДНР и ЛНР също не бяха включени в споразумението, но се предполагаше, че тяхната съдба ще бъде решена от Володимир Зеленски и Владимир Путин на среща на върха. Ръководителите на двете държави трябваше да обсъдят и условията за изтегляне на руските войски от Украйна и структурата на бъдещата украинска армия. Срещата така и не се състоя.

Защо инициативата се провали?

Според Die Welt след преговори на 29 март 2022 г. в Истанбул Москва е формулирала искания, които Киев не е приел. Русия поискала руският език да бъде признат за втори държавен език на Украйна, да бъдат премахнати антируските санкции и да бъде спряно производството в Международния наказателен съд.
Путин обвини Киев и неговите западни съюзници за провала на преговорите. „Когато изтеглихме нашите войски от Киев, както беше обещано, властите в Киев, както обикновено правят техните господари, хвърлиха всичко на бунището на историята“, каза той, показвайки документа на среща с африкански лидери в Санкт Петербург през юни 2023 г.
Ръководителят на украинската делегация на преговорите в Истанбул Давид Арахамия хвърли вината върху Борис Джонсън. В интервю с украинската журналистка Наталия Моесчук той каза, че тогавашният британски премиер е дошъл в Киев на 9 април 2022 г., за да убеди Володимир Зеленски да не подписва нищо с Русия. „Пълни глупости“, отговори Борис Джонсън пред The Times през януари, като поясни, че само „изразява своята загриженост“ за мирното споразумение.

На какъв етап са преговорите досега?

Преговорите между Русия и Украйна продължиха няколко седмици след изготвянето на договора, преди да се провалят през юни 2022 г., според "Уолстрийт джърнъл".
По инициатива на Украйна обаче започна нов кръг от преговори, базиран на мирния план, представен през ноември 2022 г. от Володимир Зеленски. Вече са проведени четири срещи (в Дания, Саудитска Арабия, Малта и Швейцария) за обсъждане на прилагането му. Друга конференция трябва да се проведе в Швейцария през юни т.г. Повече от 160 делегации са поканени да присъстват, но Русия на този етап не е включена сред тях.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ