За Сервантес и Таня Лолова

Проследих с интерес участието на някои от видните наши сънародници в промененото за добро предаване "Стани богат!" по Нова телевизия. Напоследък играещите участват благотворително и когато пиша тези редове бяха събрани доста над сто хиляди лева за обучението на талантливи българчета. Интересно защо обаче организаторите са решили тези българчета да са спортисти.
Вярно, че в някогашни години (за разлика от сега) сме печелили награди и национален авторитет по много близки и далечни стадиони, зали и писти, на олимпиади, европейски и световни първенства. По цялата земно кълбо научиха за нас и заради Христо Стоичков, както и заради редица наши борци, щангисти, лекоатлетки, художествени гимнастички и други. Петте гола реализирани неотдавна от Димитър Бербатов в един мач също напомнят за онова минало незабравимо.
Но никой не може да оспори, че заедно със спортистите не по-малка заслуга за международния авторитет на България имат и родните музиканти и художници, както и други представители на културата и науката. Може би затова посрещам с ревност всички държавни жестове и грижи към спорта и се чудя защо редовно се подценяват и принизяват представителите на умствените занимания. (За мен Веселин Топалов и Антоанета Стефанова не са физкултурници, а високо надарени интелигенти.)
Уважавам старата поговорка "Здрав дух в здраво тяло", но неотдавна видях на малкия екран проведена с десетина граждани улична анкета с въпроса "Кой е авторът на безсмъртния класически роман "Дон Кихот" и никой не можа да отговори. Първо щях да счупя телевизора си, а после ми се доплака. Всеки от тези граждани на различна възраст беше с видимо здраво тяло, някои дори се усмихваха на невежеството си с в смисъл на "много важно" и отминаваха щастливи като пациенти на психиатрията...
Може би защото "Дон Кихот" е най-любимата ми от дебелите книги и още като съвсем млад автор не завиждах толкова на Чехов (както по-късно), а на Мигел де Сервантес Сааведра. И ако аз правех въпросната улична анкета, сигурно щях да изпозастрелям анкетираните. Срам ме е, не искам да живея в един град с тях, но къде да ида като знам, че цялата планета, втренчена в парите, в материалното (от алчност или от бедност) е почти обречена на простотия, на бездуховност.
У нас, ако не спокойно наблюдавана тенденция, това явно е политика - след като строим спортна зала за астрономическа сума пари, а затриваме Академията на науките, театри, след като всеки интелектуалец (не само съкратените артисти и други творци, а и тези, които са на служба) би подскачал от щастие, ако доходът му беше половинката или третинката от заплатата на чистачка при чорбаджиите от самопровъзгласилия се елит на нацията. (Това за коренната промяна на понятието "елит" е друга тема, заслужаваща специално внимание.)
Може би затова голяма радост ми достави едно от неотдавнашните издания на "Стани богат!", в което президентът на най-популярния вече дълги години спортен клуб у нас успя да "заработи" за благотворителната кауза на предаването едва три хиляди лева. А веднага след него актрисата Татяна Лолова спечели двайсет и пет хиляди и без да рискува спечеленото дотук, след приключването на играта си, успя да познае отговорите и на следващите два въпроса и при малко повече кураж (късмет не й липсваше) щеше сама да увеличи събраната дотогава сума от сто хиляди лева с още толкова.
Браво, Таничке! Наблюдавал съм с удоволствие главоломното разкритие и развитие на актьорския ти талант през годините след студентството ни, но не съм и подозирал, че така ще заблестиш и като умница, която ловко използвайки своите начетеност и съобразителност, ще остави толкова знатни хора от обществото ни да й гълтат прахоляка. Гордея се с теб, Танче. А си спомням и едно твое достойно явяване пред съда, когато като свидетелка (преди близо двайсет години) беше демонстрирала изключително достойно поведение. То читавото си е читаво отвсякъде, макар да има и случаи, в които талант и морал се разминават...
За информация - имал съм щастието да уча театрознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", в курса, в който Таня учеше актьорско майсторство. Но тя беше по-малка.