Учени разкриват тайни под вода при Бургас

Завършиха научните изследователски проучвания в района на нос Чироза, намиращ се до квартал "Крайморие" в град Бургас. В резултат на едномесечната археологическа експедиция на НИМ и Регионалния исторически музей - Бургас, ръководена от проф. д-р Иван Христов, бе изяснена планировката и времето на използване на укрепен късноелинистически обект, разположен на едноименния нос. 

Освен основи на оградна стена и дълбок ров са открити и основите на масивна многофункционална двуделна кула, заемаща площ около 100 кв. м, съобщиха от НИМ. Кулата е своеобразен прототип на съвременните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно покрай Аполония Понтика (дн. Созопол), полуостров Атия (ант. Антея), в посока Анхиало (дн. Поморие) - нос Емине. Обектът намира паралели с укрепените обекти по западното българско Черноморие, смятат учените: м. Палюра до с. Емона, Кантона на северния бряг на Мандренското езеро; м. Фармакида при гр. Приморско; с. Бродилово, община Царево; с. Синеморец, община Царево; с. Равадиново, община Созопол, и с. Извор, община Бургас. 

Разкритият обект на суша попада в границите на по-голям археологически комплекс, който се развива днес и под вода. В миналото, когато водите на Черно море са били по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза са били изградени поне две постройки, свързани с древно пристанище, разположено пред сегашния подводен риф на Чироза. Проучванията на екипа на проф. Христов след сушата са продължили под вода. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко интересни предмета. На първо място това е каменен гръцки щок, който представлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар. класическа дървена котва. Котвата има за основа дървен ствол, в чийто долен край са прикрепени под остър ъгъл две дървени лапи. В горната част е закрепен въпросният щок, чиято цел е да наклони котвата така, че една от лапите да се забие в морското дъно. За разлика от каменните котви, дървените котви с каменни щокове са използвани на гребно-ветроходни кораби с по-голяма водоизместимост и възможност да се придвижват бързо благодарение на силата на вятъра, обясняват учените. Тези кораби са пускали своите котви в открити места, най-често пред морските носове, както при нос Чироза. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират към VI в. пр.Хр.

Археолозите обръщат особено внимание и на каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от колективна находка от сходни предмети, събирани от предходния археологически сезон. Топката тежи 8,6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които във военните части има специални войници, които мятат каменни ядра и други, които използват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни. Смята се, че първообразът на тези машини бил изобретен през 399 г. пр.Хр. Като паралел на ядрата от Ченгене скеле можем да посочим бойните топки от укрепения елинистически обект Фармакида до гр. Приморско; гетската столица Хелис, Севтополис, тракийската резиденция на вр. Кози грамади в Средна гора и римската крепост Харакс на нос Ай Тодор на южното крайбрежие на Кримския полуостров.

Тазгодишната подводна експедиция успя да добави нови данни за използването на залива Ченгене скеле в корабоплаването. До скоро историята на този залив е била илюстрирана само от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн.

Откритите през миналата година от проф. Христов и д-р Найден Прахов стъклени съдове от XVIII век (вероятно от потънал при буря кораб) допълнително маркират използването на залива в по-късни исторически периоди. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни дейности и съпътстващо корабоплаване през Античността и Средновековието. 

Новите морски експедиции на НИМ през този сезон ще бъдат в археологически резерват Калиакра и полуостров Св. Яни до Ахтопол под ръководството на директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. По думите й, обектът при Св. Яни е малък и доста разрушен, там е имало и застава, но разкопките ще покажат какво може да бъде проучено. Искаме да направим там малък център, в който да се съхраняват и находките от подводните проучвания, казва доц. Петрунова.    

Екипът на проф. Иван Христов ще продължи през есенните месеци разкопките на о. Св. Тома и византийския град Хрисосотира до гр. Черноморец.

Доц. Бони Петрунова:

Тази година 12 проекта на НИМ бяха одобрени за финансиране от Министерството на културата. Разкопките в археологическия резерват Калиакра ще продължат през август. Там в последните години разкрихме настина много интересни находки, особено във вътрешния град - от откритата през 2017 г. нефритена плочка за колан от времето на китайската династия Юан, през съкровището от монети и накити и под неговото ниво - богати гробове от ХIV в. с великолепни дарове, сред които е и златен пръстен от известния "Калоянов тип", принадлежал вероятно на родственик на владетелите Балик и Добротица. А миналата година разкрихме и гроб на 13-14 годишно момиче, погребано преди сватбата си като булка със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи от скъпи платове. Миналата година направихме изложба, която предизвика голям интерес, сега ще разширим проучването.

Заради пандемията миналата година Националната археологическа конференция бе отложена, затова сега от 14 до 16 юли Националният археологически институт с музей при БАН възстановява традицията, която е вече на почти 60 години. LIX-LX конференция ще бъде онлайн в платформата zoom и по изключение ще обхваща проучванията от последните два сезона - 2019 и 2020 г. 

През 2021 г. НАИМ при БАН отбелязва 100-годишнината от основаването на Българския археологически институт. На юбилея е посветена и тазгодишната Национална археологическа конференция, която ще бъде излъчвана и във видео платформата YouTube, а на 16 юли тържественото събитие ще бъде отбелязано в Централната зала на НАИМ. 

Водолаз от екипа на НИМ

Каменен щок за класическа котва