16 Ноември 2024събота06:24 ч.

Творец с много лица

Карен Шахназаров в София: "Киното, дори фантастичното, се стреми към истинност"

/ брой: 219

автор:Олга Маркова

visibility 3561

Така дефинира седмото изкуство на първата среща с преданите си почитатели (на 21 септември т.г.) в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" един от водещите съвременни руски кинорежисьори Карен Шахназаров, генерален директор на концерна "Мосфилм" от 1998 г. Това бе отговор на въпроса - защо не създава и сценични постановки. Явно народният артист на Руската федерация предпочита филмовата професия, тъй като театърът по своята природа е условен. Прекият, директният художествен изказ във всичките му възможни жанрови форми е най-близък до неговата природа и мислене. Възпитаник на Московския ВГИК, випуск 1975-а, той се реализира в "Мосфилм", където протича богатата му творческа кариера - от игралния дебют "Добряци" (1980), през "Ние от джаза", "Зимна вечер в Гагра", "Куриер", "Град Зеро", "Цареубиец", "Сънища", "Американска дъщеря", "Денят на пълнолунието", "Световна история на отровата", "Звезда", "Конник на име Смърт", "Изчезналата империя", "Палата №6", "Петдневната война", "Белият тигър", "Любов в СССР" - до мащабната продукция "Анна Каренина", която след едногодишна подготовка започва да снима на 14 октомври т.г.
По какъв повод Шахназаров насочва вниманието си именно към тази екранизация?
"Руската телевизия ми предложи да направя и сериал, и филм, отбелязва режисьорът. Ако беше само сериал, не бих се съгласил. Казах си: успея ли да намеря подходяща изпълнителка за главната роля, ще снимам. След дълъг кастинг избрах младата Елизавета Боярска, от актьорска фамилия. Без да сменям акцента на Толстой, леко измествам погледа си настрани от Анна, в посока към Вронски... Английската версия на този литературен шедьовър (с Кира Найтли) не ми допадна - тя е доста театрална."
В качеството си на продуцент на редица филми като "Дом на юг", "Пътят към Берлин", "Довиждане, мамо", Карен Георгевич се съобразява с променените изразни средства в отношението към Втората световна война: от героичния епос до жанровите характеристики; от военния трилър ("Белият тигър") до фантастиката. "Войната е част от нашия живот, от съдбата ни, твърди той. Но на екрана тя се използва с различни цели, за различни каузи... Всъщност Втората световна война определи живота на съвременния свят. Той съществува в конфигурацията, разчертана от тази война още преди 70 години. Някога великото кино за войната се създаваше от участници в нея. За новото поколение обаче тя е вече минало, разказ. Днес и най-драматичната тема може да се разглежда от различни страни. След години е възможно болезнените военни събития да се покажат и от комедиен ъгъл. Необходима е дистанция на времето. За Първата световна война вече се реализират комедии... Самият аз съм служил в танковите войски - така че към филма "Белият тигър" (2012) пристъпих с предварителна подготовка. Изчетох много мемоари, издирих редица документи. Работата с мемоарни книги е много деликатна и отговорна. При нея се очертават три вида препятствия: от една страна, мнозина забравят събития и започват да ги измислят, от друга - разказвачите често искат да изглеждат по-добре и умишлено преиначават лица и случки; и от трета - включването на редактори води до доминиране на трети интерес. Всички източници трябва да се филтрират, за да се изгради правилно отношение към факти и събития. Киноизкуството е мисия!... Колкото повече остарявам, толкова по-често си задавам въпроса: дали войната е противоестествено състояние на човека и света, или е проклятие, тъй като войните не са спирали - те могат да избухнат във всеки момент и навсякъде... Имам усещането, че светът влиза в нов период, нова фаза. Всичко, което се случва в момента, е следствие от нарушеното равновесие след разпада на СССР. Новото състояние едва сега започва, т.е. 25 години по-късно. Войната "чука на вратата" на Европа. Никой от моето поколение не би могъл да повярва това... Изкуство може да се "прави" само след като знаеш резултата от определено събитие. Неслучайно Толстой написва "Война и мир" половин век след войната с Наполеон."
Още в изгрева на кариерата си режисьорът се впуска във всекидневието на обикновения човек. За филма "Куриер" (1988), посветен на тази тема, той е удостоен със Специалната награда на Московския международен кинофестивал. Следва низ от международни призове - в Гренобъл, Лодз, Чикаго, Тбилиси, Валядолид, Белград, Атина. Руската критика също оценява високо творчеството му - със "Златен орел" и "Кинотавър".
Погледът върху цялостното творчество на Карен Шахназаров ни уверява, че той не изявява предпочитание към определен жанр. Неспокойната му, любознателна натура го подтиква да се пробва в различни тематични и жанрови сфери. Така му е комфортно! "Правя само онова, което ми е интересно, споделя той. Става дума за различни видове кино. В началото на всеки филм си казвам: ето това искам да снимам! Припомням си крилатата  фраза на Рене Клер - "Когато започна една творба, мисля си, че създавам шедьовър, а накрая се чудя как да я завърша..." Сред любимите му писатели, естествено, са руските класици. "У нас  литературата е едно от главните условия за живот, изтъква режисьорът. В нея се съдържа и философия, и култура, и светоусещане. За Русия Толстой и Достоевски са по-важни от всички философии. Страната ни дълго е скована от студ и сняг; хората какво да правят - четат книги!"
На въпроса "От кои режисьори се е повлиял в творчеството си", Шахназаров отговаря: "Вероятно най-много от Фелини." И бърза да добави: "Също и от Айзенщайн, Кубрик и Бунюел. Когато филмът ми "Куриер" получи Специалната награда в Москва, тогава Фелини бе удостоен с най-високия приз. За мен обаче Голямата награда беше, че стоях редом с него четиридесет минути и му превеждах от английски."
Ценностите са си ценности - важното е да умееш да ги степенуваш! Днес понятието "успешен филм" в Русия се свежда до посещение поне от един милион зрители. "А по време на комунизма, ако режисьорът не събере 18 милиона зрители в залата, е провален", отбелязва творецът. "Някога само "Москва не вярва на сълзи" бе посетен от 80 милиона. Представяте ли си! Говорим за значимо произведение на изкуството, а не са комикс!... В "Мосфилм" сега на щат работят 600 души, а до 1990 г. техният брой бе пет хиляди. Киноконцернът има богата техническа база и специалисти, особено за създаване на военни филми, които според мен изискват друг тип режисура! Той е държавно предприятие, което не получава пари от държавата (звучи абсурдно); работи като частна фирма. Сами се финансираме, дори с технически услуги и екскурзии, със съвместни производства. Напоследък с парите, които спечелихме, доста се модернизирахме. Правилото е: решиш ли днес да реализираш филм, трябва да си готов да се заемеш сам с всичко! 
Съвременното руско кино трудно си пробива път към широката публика без реклама, дори да е високопрофесионално. Филмът "Белият тигър" е сниман изцяло на лента; а масовките - с шест камери. За мен наистина качествено се снима на лента, а след това се извършва цифрова постпродукция. Ние нямаме слабост към компютърната графика. Годишното ни производство е около 70 филма, докато телевизионната индустрия е твърде мощна: тя предлага ежегодно по 400 проекта. Телевизионните канали са силни и инвестират много в киното. Около 70 процента от работата ни е свързана с малкия екран. Въпреки тези обстоятелства продължаваме да подкрепяме (с услуги и техника) млади кинотворци, както и артфилми, за които сме убедени, че няма да спечелят пари. Те често крият духовен потенциал и международен престиж."
 

"Белият тигър"

"Цареубиец"

"Пътят към Берлин"


 "Палата №6"

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ