Реформа фантом
/ брой: 72
Евгени ГАВРИЛОВ
Едва изкарал три месеца на поста, шефът на БДЖ Йордан Мирчев бе освободен. Защото назначилият го транспортен министър Николай Събев бил недоволен от реформата в железниците, чието възраждане обеща да се усети от пътниците още през май (стр. 5).
Променяме БДЖ, така че да ни превозва чисто, безопасно и приятно. Променяме го така, че да се върне на пазара на товарни и пътнически превози, заяви преди време Събев. И заедно с това полетяха обещания за тунели под Балкана, мостове над Дунав и скоростни влакове. Колко реалистични са те - времето ще покаже.
А иначе реформата в БДЖ е като съдебната. Фантоми. Всички говорят за тях, но никой не ги е виждал.
Преди около 30 години започна трансформация на жп транспорта, за да може уж БДЖ да стъпи на пазарни релси, както бе модерно да се казва. Бе приет и специален оздравителен проект, който се провали във времето. И под лозунга за реформи БДЖ целенасочено тръгна да потъва. През 90-те години със закон Национална компания БДЖ получи статут на национален превозвач. Малко по-късно друг закон му го отне.
С течение на времето железницата се декапитализира. И нищо от това, което можеше да извади БДЖ от блатото, не бе направено.
Нито се подобряваше състоянието на железния път, нито се инвестираше в международни направления и връзки с останалите страни от ЕС. Вървеше се по линия на най-малкото съпротивление - намаляване на влаковете. Затова и сега загубите на БДЖ, "Пътнически" и "Товарни превози" надхвърлят 400 млн. лв. Затова и в момента само 3-5% от всички пътници у нас избират да се качат на влак. Останалите предпочитат автобусите, споделените пътувания, групите във Фейсбук.
За нелоялната конкуренция на автобусните превозвачи се говори отдавна. При "лошия" социализъм просто имаше правила. Не се допускаше дублиране на автобусни и жп линии. Днес това е невъзможно, защото би противоречало на логиката на пазара. Няма да говорим за качеството на услугите на БДЖ.
Няма железница в света, която да е на печалба, защото навсякъде жп транспортът предоставя и социални услуги. И тук излиза въпросът на каква цена.
Преди години шеф на БДЖ, щом станеше дума за компанията, цитираше разказа на Вазов "Дядо Йоцо гледа". Всяка сутрин героят се възкачвал на скала в Искърското дефиле, за да чуе тракането на трена, защото за дядо Йоцо той е бил символ на държавата. Щом влакът се движи, значи и държавата съществува. Железниците отдавна не са такъв символ. Иначе няма как да се обясни плачевното им финансово състояние, превърнало се в хронична болест.
Сега с парите от концесията на Летище София те се оздравяват за пореден път. Не трябва да се изключва рискът, че отново ще бъдат изхарчени едни милиони без никакъв ефект, защото националната жп компания през годините, за съжаление, се оказа бездънна яма, където често се срещат корупцията и некадърното управление. И всеки месец да сменят началниците там, ефектът ще бъде съмнителен.