16 Ноември 2024събота09:03 ч.

На фокус

Предизборни пролетни надежди

Три политически сили у нас със сигурност ще бъдат представени в европарламента, още две имат своите шансове

/ брой: 106

автор:Велко Вълканов

visibility 2601

    Пролетта вдъхва надежди на всички живо по земята - на треви, животни, хора.  Тя вдъхна надежди и на политическите субекти у нас. Много от тях се устремиха към насрочените за 25 май избори за Европейския парламент със сладката надежда да получат своето място  в него. Ще се оправдаят ли тези надежди?
Евроизборите не са първите за България. Първите евроизбори за нас бяха произведени на 7 юни 2009 г. Но между евроизборите тогава и евроизборите сега съществуват определени различия.
През 2009 г. на България бяха предоставени  18 места в европарламента,  сега на нея са предоставени 17 места. В евроизборите през 2009 г. участваха 13 партии и коалиции и само 1 независим кандидат. Сега  в евроизборите ще участват 21 партии и коалиции и трима независими кандидати. В евроизборите през 2009 г. участваха 2 576 442 избиратели. Съществуват основания да се очаква броят на участниците в предстоящите евроизбори да бъде значително по-висок.    

В тези избори ще се реши

въпросът за политическото господство в Европейския парламент. Сега там мнозинство има дясната Европейска народна партия (ЕНП). От общо 754 евродепутати тя разполага с 275 депутати, следвана от Партията на европейските социалисти (ПЕС), която има 217 депутати. От това коя партия ще получи мнозинство в европарламента,  зависи и изборът на бъдещия председател на Европейската комисия. Основните кандидати за високия пост са Мартин Шулц като кандидат на ПЕС, Жан-Клод Юнкер като кандидат на ЕНП, Ги Верхофстад като кандидат на либералите и Ска Келър като кандидат на Зелените. Националните партии, които стоят зад тези имена, ще вложат  цялата си енергия, за да привлекат в изборите възможно най-голям брой свои привърженици и по този начин да осигурят победата на своя кандидат.
Но участващите в изборите партии и коалиции имат и собствен интерес да мобилизират целия свой електорат за участие в евроизборите. В недалечно бъдеще ще се произведат парламентарни избори. Евроизборите могат следователно да се разглеждат като предварително разигран бой за завоюване на мнозинство в бъдещия национален парламент. Това в най-голяма степен важи за ония неотдавна възникнали партии като например България без  цензура и АБВ. За тези партии евроизборите са решителен тест за тяхната политическа значимост. Резултатите от евроизборите по всяка вероятност ще решат и

съдбата на настоящия парламент

Един сериозен успех на опозиционните партии ще предопредели произвеждането на предсрочни парламентарни избори. Това без съмнение ще предложи допълнителни мотиви на опозиционните партии да свикат под знамената си възможно най-голям брой свои привърженици.
Не бива най-после да се пренебрегва и простият факт, че в предстоящите евроизбори ще участват почти два пъти повече политически субекти. Всеки от новите играчи ще търси начин да привлече в своя подкрепа възможно по-голям брой избиратели. В своята съвкупност техните усилия могат да имат заслужаващ внимание краен  резултат. Следователно, ако през 2009 г. участвалите в евроизборите граждани са били малко над 2,5 милиона, сега можем да очакваме те да са не по-малко от 3 милиона.
    Броят на участващите в изборите граждани е от изключително значение за крайните изборни  резултати. За избрани могат да се смятат само онези кандидати, подадените гласове за които са най-малко равни на националната избирателна квота. Националната избирателна квота се получава, като броят на  гласувалите (на действително подадените гласове) се раздели на   17, т.е. колкото са избираните евродепутати.  Веднага може да се види простата зависимост: колкото по-висок е броят на гласувалите, толкова по-висока става националната избирателна квота, толкова по-трудно става следователно и избирането на един евродепутат.
    В изборите през 2009 година точният брой на действителните гласове бе 2 576 442, избираните депутати бяха 18, а националната избирателна квота - 151 556 гласа. Тогава от участващите в изборите партии и коалиции само 6 преминаха  националната избирателна квота. Това бяха ГЕРБ с 627 693 гласа, Коалиция за България с 476 618 гласа, ДПС с 364 197 гласа, Атака с 308 052 гласа, НДСВ с 205 146 гласа и Синята коалиция с 204 817 гласа. При разпределение на мандатите  ГЕРБ получи 5 мандата, Коалиция за България - 4 мандата, ДПС - 3 мандата, Атака - 2 мандата, НДСВ - 2 мандата, Синята коалиция - 1 мандат (но по-късно тя получи един мандат, тъй като се оказа с най-голям неоползотворен остатък).
Ако в евроизборите на 25 май участват  около   3 милиона души, тогава националната избирателна квота ще бъде около 170 хиляди гласа. Пита се при това положение колко са ония партии, коалиции и независими кандидати, които ще могат да съберат тези 170 хиляди гласа.
Предварително трябва да се каже, че независимите кандидати нямат никакъв шанс да бъдат избрани. Участвалият в евроизбори'09   независим кандидат Чавдар Николов получи едва 8565 гласа. Сега като независими кандидати   в евроизборите ще участват Виктор Тенчев Папазов, Румяна Вълчева Угърчинска-Винсенти и Евгения Златева Банева. Не се съмнявам в добрите им лични качества, но не мога да отмина обстоятелството, че те не са все пак национално известни имена.  Нека добавя, че и в парламентарните избори не е имало случай някой от десетките независими кандидати да е успял да се избере - всички те са оставали далеч под съответната районна  избирателна квота.
От участващите в евроизборите 15 политическите формации в разпределението на мандатите ще участват само ония от тях, които ще са достигнали националната избирателна квота. По всяка вероятност това ще са Коалиция за България, ГЕРБ, ДПС, България без цензура и Реформаторският блок. Няма обаче и не би могло да има яснота по въпроса с колко депутати всяка от тези три формации ще бъде представена в европарламента, защото не знаем и няма как да знаем колко избиратели ще ги подкрепят. Броят на мандатите за дадена партия се получава, като общият брой на гласувалите за нея се раздели на националната избирателна квота.
Политическите формации, които сигурно ще бъдат представени в бъдещия европарламент, са Коалиция за България, ГЕРБ и ДПС. Коалиция на България разполага със значителен електорален потенциал. В парламентарните избори миналата година тя получи  доверието на 945 541 избиратели. Но дали тя ще успее

да реализира целия свой потенциал?

Не бива да се пренебрегват някои развили се в БСП отрицателни нагласи по повод заетата от правителството, под натиска на ЕС, антируска позиция във връзка със събитията в Украйна. Но ако успее да изведе до урните поне 850 хиляди свои привърженици, КБ, при национална избирателна квота от 170 хиляди гласа, във всички случаи ще  получи 5 мандата.   
ГЕРБ в миналите парламентарни избори получи 1 081 605 гласа, но той, изпаднал в процес на разложение, в никакъв случай няма да може да задържи този брой гласове за евроизборите.  Изравнил шансовете си с Коалиция за България, той по всяка вероятност също ще получи 5 мандата.    
ДПС със своите 400 466 избиратели от  парламентарните избори без всякакво съмнение  ще получи 2 мандата.
Ако тези сметки  се окажат верни, това ще означава, че за всички други участници в изборите  ще останат за разпределение 5 мандата.
В разпределението на тези 5 мандата ще участват преди всичко Бареков със своята  България без цензура и Реформаторският блок  (ДСБ, Движение "България на гражданите", СДС, Народна партия "Свобода и достойнство" и БЗНС).  
Бареков се надява да получи най-малко  4 мандата, което е повече от невероятно. За 4 мандата ще му трябват към 700 хиляди гласа, а не виждам откъде  може да ги получи. Той трябва да се радва, ако получи 2 мандата. Има своите шансове и Реформаторският блок. В миналите парламентарни избори България на гражданите получи 115 190 гласа, а Демократи за силна България - 103 638 гласа. С общи усилия участващите в блока партии биха могли да съберат гласове за един мандат, но за 2 мандата силите им едва ли ще стигнат.
Коя от останалите партии би могла да получи макар и един мандат? В случая би могло да се мисли само за три партии -  АБВ, Атака и НФСБ.
Не смятам обаче за възможно АБВ да получи дори и един мандат. Със своята претенция да е лява формация, АБВ би могла да разчита преди всичко на левия електорат. Левият електорат обаче в огромната си част ще остане верен на БСП.  Първанов се надява да събуди за живот "заспалия" ляв електорат - онези привърженици на лявата идея, които, разочаровани от БСП, са се оттеглили от активен политически живот. В най-добрия случай обаче те няма да са повече от няколко десетки хиляди, т.е. далеч от необходимото за избирането на един евродепутат. Но отклонявайки така или иначе определена част от левите избиратели, Първанов би могъл да стане причина Коалиция за България да не получи още един мандат.

Със силно намалени изгледи

за успех е вече Атака. В парламентарните избори тя получи 258 481 гласа, но сега се наблюдава определен спад на електоралната й подкрепа. Нейният шанс е активната й проруска позиция.
НФСБ получи нелош резултат в миналите парламентарни избори - за него гласуваха  131 169 избиратели. Но ако националната избирателна квота се запази на предполаганото високо равнище, тези гласове ще бъдат недостатъчни за избирането на един евродепутат.
Ако никоя от тези партии не успее да получи останалите евромандати, тогава те ще бъде получен от онези партии, които, след разпределението на мандатите, се окажат с най-голям неоползотворен остатък.     
За останалите партии, регистрирали се за участие в евроизборите, няма защо да говорим. Те категорично остават под чертата.
 Всички тези разсъждения са, разбира се, изцяло в границите на хипотезите. Хипотезите се неизбежни, доколкото се работи с цяла редица неизвестни величини. И при едно разместване на  крайно нестабилните социални пластове у нас  съвсем не бива да се смятат за изключени някои  неприятни за една или друга партия  изненади. Става следователно  напълно възможно стихът на Лилиев, с който започнах тази статия, да бъде накрая прочетен така:
... с тихия пролетен дъжд
колко надежди умряха!

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ