Островът на Възкресението

Стоян Колев

Острова - на залива закрила...
Острова - на залива закрила,
строга и любовна светлина.
Не скалите - неговата сила -
вашите човешки имена.
И света когато акустира в               
всичко туй което не умира
и живее в кратките ни дни.
Тук между небето и водата
по-солена от сълза вода
всички ни сродява - свободата -
Вашата прекрасна свобода.

Христо Фотев

Остров "Света Анастасия", чието име в превод от гръцки означава "възкресение" отстои от Бургас на около 3.5 морски мили (6-7 км) в посока югоизток и вечерно време привлича романтичните и любознателни погледи на разхождащите се в Морската градина на града, с неуморното блещукане на най-мощния у нас фар - две секунди светлина, шест секунди тъмнина ....
Един от петте български черноморски острови - нито най-голям със своята площ от около 20-ина дка (приблизително 100 на 200 метра), нито най-висок с надморската си височина от 12 м, с археологически богатства и реликви, и както всички други - късче вулканична скала, устояло във времето на упорития щурм на морските вълни.
Той обаче единствен сред тях носи името на светица, а не на светец и на него и до днес има добре запазена

някогашна манастирска обител

ням свидетел на едни драматични събития от недалечното минало.
На три пъти, през 1923,1925 и 1944 г., островът е превръщан в място за задържане на политически противници на властта в килиите на манастира. Там са били изолирани от света около 347 антифашисти.
След промените през 1989 г. се чуха различни мнения, опитващи се да внушават други виждания и по тези събития. Но не може да се оспорят и подменят добре известните и доказани истини, като:
- Правителството на "Народния сговор" и Военния съюз идва на власт чрез държавен преврат. Апропо, доста перфидно звучи обстоятелството, че същите "войнстващи демократи" искат да направят българския народ щастлив, така както те си го представят, половин година след заграбването на властта, приемат първия по рода си в Европа Закон за защита на държавата, като през март и април  1925 г. на два пъти го "усъвършенстват" в "правилната посока".
- В страната е наложен безогледен кървав терор, жестоки изстъпления и многобройни политически убийства без съд и присъда, които достигат до мащаби, предизвикали остра вътрешна и международна реакция и изолация. Това налага след около 900 дни властване да бъде извършена промяна на кабинета.
След атентата в църквата "Св.Неделя" в София новата вълна на терор стига много бързо и до Черноморието. Физическите изстъпления на властимащите надхвърлят всякакви граници и са част от описаното от Анри Барбюс, оглавяващ Комитета за защита на жертвите от фашизма и белия терор на Балканите, в документалната му книга "Палачите", както и от Жан Вилар в книгата "За това, което видях в България".
За да се спасят от измъчванията и за да не издадат другарите си, от 3-ия и 4-ия етаж на сградата на Обществена безопасност в Бургас се хвърлят и самоубиват Владимир Павлов, Герасим Михайлов и Иван Червенков. Полицията жестоко инквизира и

убива майката на Паскал Янакиев

пред очите на сина й, а самия него разстрелва в центъра на града "при опит за бягство". Полицейските участъци, както и няколко товарни вагона на гарата в Бургас са препълнени със малтретирани.
С цел да се освободи място по предстоящия процес на 67-те задържани от Айтос, вместо тях в началото на юли 1925 г. на острова с военен катер са прехвърлени 90 подследствени от Бургас, които са натъпкани в няколко от килиите на манастира. Арестуваните вече са минали през преизподнята на полицията и нямат илюзии относно това, което ги очаква, и съвсем логично идеята за бягство и съпротива възниква още при научаването, че ще бъдат превозени до острова. Един от задържаните е завършил морското училище във Варна и е работил и на партийната яхта "Иван Вазов". Липсата на оръжие е това, което осуетява евентуалното действие. Подготовката на бягството от острова започва по инициатива на Теохар Бакърджиев и Васил Новаков, като в основното ядро, ангажирано в конспирацията, първоначално влизат Петко Ангелов, Гечо Кокилев, Георги Минчев, Борис Симов, Иван Щерев и Яким Якимов. Към тази група са привлечени и още четиринадесет от арестуваните - Александър Вълканов, Кереза Грудов, Петко Димитров, Васил Карамихов, Петър Ковачев, Стоян Коларов, Димо Марцотев, Сава Нейчев, Велико Петров, Иван Пиперков, Никола Попов, Васил Свещаров, Тодор Фотакиев, Панайот Яръмов. Направено е внимателно разпределение на задачите по организиране на бунта като цел е притъпяването  на бдителността на охраната. Затова се ремонтира лодка и се излиза на риболов с началника на караула, подготвя се хоров концерт, определят  се хора за обезоръжаване на караула, за обезвреждане на часовия, за подсигуряване работата на фара и пр. При връчването на обвинителните актове става ясно, че

прокурорът иска 26 смъртни присъди

и много присъди "до живот". Насрочването на процес за 3 август предопределя и датата на бунта и бягството.
Вечерта на 29 юли, по време на импровизирания хоров концерт и театрална програма, Теохар Бакърджиев дава уговорения знак от балкона на манастирската сграда. Овладяването на острова е по план. След краткото му слово още 21 от арестуваните се присъединяват към бунта и предложението за бягство, а броят на бегълците достига до 43-ма души. Към тях се присъединява и един войник от охраната. С една лодка те се прехвърлят до местносттта Чукалята, намираща се в посока южно от острова, и поемат по странджанските пътеки към българо-турската граница. Този около 80-километров път се оказва труден и опасен, защото властта е твърдо решена да се разправи с бунтовниците и е мобилизирала полиция, войска и местните власти.
След престрелки с преследвачите групата е разбита на три части, но

всички преминават на територията на Турция

С активното съдействие на съветския вицеконсул в Истанбул Семьон Мирний се предовратява обратното им предаване на българските власти. След кратка почивка за възстановяване на силите се осигурява отпътуването им за СССР на 17.08.1925 г. с кораба "Илич".
На бунта и бягството на 43-ата бургаски комунисти и младежи е посветен един великолепен български игрален филм по сценарий на Валери Петров и с режисьор Рангел Вълчанов - "На малкия остров", както и две мемоарни книги, написани от участници в събитието - "Дръзкият бунт" от Борис Симов и "Кипеж" от Панайот Яръмов.
Впечатление правят обстоятелствата, че участниците в бунта и бягството от остров "Света Анастасия" са били млади хора, родом предимно от Бургас и региона или преселени тук. По време на събитието най-младият е на 19 години, а най-възрастният на 44 г.
Различна е по-нататъшната съдба на участниците в бунта и бягството от остров "Света Анастасия". Някои от тях се връщат обратно в България преди 9.IХ.1944 г. или се

сражават като интербригадисти в Испания

други стават офицери в Съветската армия през Втората световна война. Голяма част се отдават на науката и партийната работа, включват се в стопанския живот на Съветската страна и след 9.IХ.1944 г. отдават сили и за изграждането на социалистическа България, като отговорни ръководители и специалисти.
Немалко от тях, в т.ч. и ръководителите на бунта и бягството, останаха в онези сложни години (1938 г.) завинаги в страната на своите въжделения. Даже е парадоксално, но по някаква жестока ирония на съдбата техният брой почти съвпада с броя на утвърдените от съда смъртни присъди...
Повече от двадесет години съществуващата традиция за ежегодно посещение на острова и отбелязване на паметната дата, неизвестно защо, бе потънала в морето на забравата. Сега, с честването на 85-годишнината от събитието, бе организирано отново колективно посещение с 5 катера на около 100 активисти от левите организации в града.
Историята беше припомнена заради разбирането, че не бива да се изневерява на националната памет. Всяка existentia предполага essentia и е нелепо в годините на демокрация да се "разстрелва" паметта чрез унищожаване на паметните плочи в града. Трябва да се проумее същността на съществувалото, за да не се стига до нови грехопадения, защото нещата се забравят. Това беше и целта на организаторите, които искат да се възстановят свалените в града редица паметни знаци, в т.ч. и двете паметни плочи на остров "Света Анастасия, както и да се възстанови разтурената скромна музейна сбирка.
Защото една партия, която не само иска да опази своята история, а желае още по-активно настояще и бъдеще, би следвало не само да съхрани почитта и уважението към извършените дела, но и да има ясна и последователна позиция, че не меркантилността и "Обломовщината", а стремежът към свободата, предаността към идеите, смелостта, съобразителността и решителността, волята, дисциплината и всеотдайността, очертаващи определения модел на поведение, водят до успех в практическата работа.  Така е и не само в онези години.
По-общият анализ на тези събития, на техните движещи сили, причини и следствия показва, че участниците в драматичните борби са имали не само интереси - за 19 от тях съдът постановява смъртна присъда. Другите биха могли да "преклонят глава" и да изчакат по-добри времена. Това, което се случва след бунта и бягството на 43-ата антифашисти, недвусмислено доказва, че те са притежавали и основните качества за успеха в партийната дейност, а именно: Идеали и Идеи, Интелект и Импулси.
Въпреки че вярват преди всичко в "Бог"-а на революцията, по-късно животът ще потвърди и още нещо, а именно, че в своето дело те са се придържали към етическото съдържание на Стария завет - Справедливостта и етическото съдържание на Новия завет - Човеколюбието. Не са приемали "стоенето пред огледалото" като главно съдържание на партийната работа.
Затова споменът за бунта и бягството на 43-ата не само ще "проблясва" някъде далече назад във времето, а ще "възкръсва" постоянно, пречупвайки непреходните стойности през призмата на съвременните проблеми както в партията, така и в обществото.