Негласуващите избират войната и бедността

Юри Михалков

Страната ни е на път отново да сътвори демокрация на куц крак, един вид осакатено волеизлеяние и невалидно народовластие - поне това показва високият процент на избирателите, които смятат да не гласуват, ако се съди по социологическите анкети. Но при очаквани 60% негласували, ще продължава да куца не само демокрацията, а и цялостното ни развитие.
Защо гласът на негласувалите може да се окаже не просто решаващ, а и съдбоносен?
От медиите може да се разбере, че 80% от българите сме за неутралитет в украинския конфликт и по никакъв начин да не се намесваме в него. Пак над половината от българите сме срещу въвеждането на еврото сега, както и срещу Истанбулската конвенция. Не е трудно да се калкулира, че сред изброените три категории българи са голяма част от тези 60 процента. Но въпреки това те се гласят да минат метър на 2 април.
Знаем кои политически сили са се строили в отсрещния лагер - коалициите ГЕРБ-СДС, ДБ и ПП, както и ДПС. Наричат ги партии на войната, макар че баджове като партии на еврозубрачите няма да им стоят като чужди.
Явно електоратът на ГЕРБ-СДС предпочита страната ни да остане сграбчена от пипалата на мутренския октопод, макар той да се очертава постборисовски. Но няма да дълбая в темата защо тези партии имат най-високи проценти в предизборните анкети, нито да правя профил на техния електорат.
Но тези, които ще кажат "пас" на 2 април, ще заслужат укори, макар че ще ползват до дупка свободата на избора си. Очевидно е, че не им допадат партиите и на войната, и на европапагалите, и на джендърството.
Но тогава защо не пуснат бюлетините си срещу тях? Не им ли е ясно, че с негласуването те ще изберат на власт точно тези партии, срещу чиито ценности те уж се обявяват. Не им ли е ясно, че ако не отидат пред урните, утре техни близки или ще бъдат мобилизирани и доброволно подлъгани да загинат в Украйна, ще изпаднат в евросиромашия или пък ще бъдат съдени от невръстните си деца, че ги лишават от демокрацията да си сменят пола.
Знаем защо няма да гласуват срещу тях - другите партии не им харесват, не виждат алтернатива в тях. Няма да споря прави ли са или не, макар че си струва да се кръстосат аргументи по въпроса. Но по ред причини, до голяма степен външни, сегашните избори се оказват с особен чип - не толкова "за", колкото "срещу". Ако отидат пред урните, тези 60% ще гласуват не толкова за БСП, колкото против партиите на войната, не за социализма, а срещу обедняването им, не за Корнелия Нинова, а срещу джендър зловредието. Това "срещу" определено ще е по-добре за страната, отколкото "пасът" на волеизелянието.
За съжаление, докарахме дереджето си дотам, че бъдещето на страната ни да зависи от мераклиите да минат пас, от гласоподаватели без глас. Добре, че демокрацията не им позволява да съставят правителство, макар и да са в в мнозинство. Как ли ще звучи правителство на негласувалите или власт без глас?
Но поне да дадат своя принос за полезния ход на страната си. Иначе след 2 април онези негласували ще се лишат от правото да афишират, че са за неутралитет и мир в Украйна, след като не са дали своя вот срещу партиите на войната. Лошото е ,че това ще важи за целия ни народ. Всеки чужденец ще се запита що за народ са българите, които уж се обявяват срещу участието им в украинската война, а пък са си избрали правителство на войнолюбци. Тогава нищо чудно да ни обявят за народ с двуполюсно разстройство.